Технология за развитие на практически умения в обучението по биология в 8. клас (анализ на резултатите от дидактическо изследване)

Резултати от дидактическия експеримент

Получените след провеждането на теста и наблюдението количествени резултати са обобщени в диаграма 2.

Сравнението на резултатите на учениците от входното и изходното ниво на практическите умения показва, че при контролната група средният успех се е променил от добър 4,38 на добър 4,08 (понижение с 0,30), а при експерименталната група след прилагане на технологията за развитие на практически умения средният успех се е повишил от мн.добър 4,55 на мн.добър 5,12 (ръст с 0,57). Разликата в успеха от изходното ниво на двете групи е 1,04 единици в полза на експерименталната група, което още веднъж показва, че след прилагането на технологията учениците са усвоили повече знания и умения.
По задачи тестът за изходно ниво констатира следните резултати на контролната и на експерименталната група.

При задача 1 учениците от експерименталната група са показали по-добри резултати, в сравнение с тези от контролната група – умеят по-добре да разпознават кости по техни модели или по описание, по-точно ги групират и определят начините на свързване между тях, като цяло имат по-добри познания за устройството на човешкия скелет.

Задача 2 от изходящия тест дава най-ясна представа за това, какви практически умения са развили учениците, тъй като е свързана с извършване на дисекция, наблюдение с лупа, изготвяне на нетраен микроскопски препарат, микроскопиране, създаване на схематична рисунка. И двете групи ученици, участващи в педагогическия експеримент, спазват в еднаква степен правилата за безопасна работа и инструкциите на учителя, но по отношение на конкретните практически дейности и техники учениците от експерименталната група показват по-добри резултати – прилагат изучената технология за извършване на дисекция и микроскопиране при много по-малка помощ от страна на учителя, по-прецизни са при работата с лупа и при изготвянето на нетраен микроскопски препарат, правят по-точни схематични рисунки, демонстрират навици за почистване и подреждане на лабораторните уреди и материали след работа, както и за поддържане на работното място в по-добър цялостен вид.

По задача 3 от теста за изходно ниво не се наблюдават съществени различия в постиженията на учениците от контролната и експерименталната група. Приблизително половината ученици от всяка група разпознават по модел главен мозък на човек.

Отговорите на учениците по задача 4 сочат, че повечето от тях знаят най-разпространените заболявания при човека (наблюдава се равенство по този критерий при двете групи, участващи в изследването), но учениците от експерименталната умеят по-лесно и правилно да ги разпознават по дадени симптоми и да поставят точна диагноза. Тази разлика според мен се обяснява с факта, че учениците от експерименталната група са работили по много задачи от подобен тип както в клас, така и за домашна работа (при прилагане на технологията за развитие на практически умения), което е повишило нивото на здравните им познания.

Учениците от експерименталната група са се справили по-добре с последната, пета задача от теста. Повече от половината от тях са изброили по 5 правила за здравословен начин на живот – верни, конкретно и логично формулирани. Само двама ученици не са работили по тази задача, а няколко са посочили по-малко от 5 правила. От контролната група броят на неработилите по задачата ученици и на тези, посочили по-малко от указаните в условието на задачата правила, е по-голям.
Като цяло резултатите от теста за оценка на практическите умения на учениците след изучаване на раздела „Човешкият организъм – структура, жизнени процеси и хигиена“ показват по-високо ниво на развити практически знания и умения при учениците от експерименталната група.