В началото на прогимназиалния етап (5. клас) чрез подвижните игри модулният час се доближава по обща и моторна плътност и интензивна двигателна активност до спортната тренировка. Създадените игри са с физическа дейност, която се използва при често срещана ситуация – работа с повече от един клас в часа по физическо възпитание и спорт. Това мотивира експерименталното въвеждане на едно правило за превенция на агресивно поведение сред учениците с поставянето на условие за съхранение на противниковия играч. Правилото изисква още самооценка, самокритичност, самоотстраняване и поемане на отговорност при нарушения и прояви на агресивно поведение. С него се изгражда принцип за игра без грубо вмешателство, който впоследствие да бъде пренесен и в учебната среда на класната стая.В статията са представени резултати от проведено от автора педагогическо изследване на възможностите на подвижните игри в третия допълнителен час (модул) по ФВС в прогимназиален етап за превенция на агресивни прояви при нарушаване на правилата и пренасяне на принципа в училищната среда. Анализирани са проследените в продължение на две учебни години данни за поведението на ученици от един и същи клас (пети и шести) в модулния час с експериментално въведени подвижни игри.
Експерименталната група (ЕГ) включва общо 24-ма ученици в 5. клас (15 момичета и 9 момчета) и 23-ма (14 момичета и 9 момчета) от същите участници една година по-късно (6. клас).
Контролната група (КГ) включва общо 22-ма ученици (12 момичета и 10 момчета) в 5. клас и 24-ма (12 момичета и 12 момчета) от същия клас една година по-късно.
С учениците от ЕГ е проведен педагогически експеримент с продължителност 68 учебни часа в рамките на двете учебни години. Също 68 учебни часа са проведени и с контролния клас.
След задължителната общоподготвителна част на урока в модулния час с учениците от експерименталния клас се работи със специално разработени подвижни игри за превенция на агресията. С учениците от контролния клас през цялото време се работи само по стандартната методика за обучение в третия задължителен час (модул) по ФВС. В края на експерименталната работа е направено сравнение между групите и е анализирано въздействието на подвижните игри спрямо броя агресивни прояви в училищната среда за двете години.
Обект на проведеното изследване в експерименталната група е поведението на учениците по време на игра в модулния час.
В изследването са използвани три метода от вариационния анализ (изчисляване на средна аритметична величина, стандартно отклонение при негрупирани данни и сравнителен анализ), корелационен анализ и анкета.
Цялостната изследователска дейност е организирана в два етапа.
Първият етап обхваща учебната 2013/2014 година. През този период са поставени основите на изследователската работа. На база на проучената литература е разработена методика за провеждане на педагогическия експеримент. Преди началото и след края на първата част учениците са анкетирани по предложена от изследователите анонимна анкета.
Вторият етап обхваща учебната 2014/2015 година. В този етап на научноизследователската работа продължава проучването на литературните източници, свързани с изследваните проблеми. В началото на втората част от естествения педагогически експеримент същите ученици, но вече в 6. клас, отново са анкетирани по предложена от изследователите анкета.
От началото до края на експеримента същата анкета се провежда и с учениците от контролния клас.
Психолого-педагогическата анкета включва 10 въпроса. Въпросите имат за цел да проучат разпознаваемостта на агресията и нейните разновидности от учениците; степента на наблюдения на учениците върху агресивни игри; нагласите на учениците спрямо игрите с насилие; констатацията от учениците на елементи на агресия от противниковия играч в игрите в часовете по ФВС; оценката за собственото агресивно поведение по време на игра; оценката на учениците за подвижните игри с поемане на отговорност при агресивна игра и оценката за самото поемане на отговорност в личностен план; оценката за това, дали въпросните подвижни игри са повлияли върху поведението им в конфликтни ситуации; цялостните нагласи на учениците спрямо подвижните игри в модулния час.
Прегледът на резултатите показва, че като цяло отговорите на учениците от експерименталната и от контролната група общо, а също и в разпределение по пол, съвпадат или са много близки като стойности. Незначителните различия се дължат или на различията в общия брой изследвани лица в двете групи и разпределението им по брой по полов признак, или на случайни фактори. Тоест изследването показва, че между двете групи (експериментална и контролна) не съществуват значими различия по отношение на информираността за агресията (а следователно и разпознаваемостта), запознатостта на учениците с агресивните прояви, собствени и чужди, а също и по отношение на техните нагласи за агресивно поведение.
Същевременно в рамките на експерименталната група изследваните лица почти изцяло (с малки изключения) оценяват положително подвижните игри с поемане на отговорност, потвърждават важността на поемането на отговорност за себе си и смятат, че те са променили тяхното поведение.
1 2