Влияние на емоционалната интелигентност на учениците върху ефективността на учебния процес

Отговори на тези въпроси потърсихме посредством проучване сред 10 ученици от 7. клас и 10 ученици от 8. клас, обучаващи се в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Хасково, проведено през ноември 2016 г. Методиката на изследване включва тест за емоционална интелигентност на френския психиатър Кристоф Андре (адаптиран по Голман) и анкета. Използваните методи на проучване са социологически (анкетен метод) и статистически (алтернативен анализ). Наблюдавани са следните признаци: ниво на EIQ; среден успех на обучение; аспекти на емоционална интелигентност – мотивираност, комуникативност, умения за работа в екип, адаптивност.
Анализът на данните от проучването установи висок EIQ при 82% от наблюдаваните 20 ученици; останалите 18% притежават среден EIQ. Нисък EIQ не бе регистриран.
Високият EIQ предполага способност за своевременно установяване на контрол над собствените емоции, тяхното разпознаване и насочване към полезната за момента цел. Притежавайки точен, достоверен модел за себе си и максимално възползвайки се от него, учениците с висок EIQ успешно се справят в конфликтни ситуации, без значение от какъв характер са те. Учениците със среден EIQ са с малко неясна представа за някои от слабостите си, често надценяват своите способности и в повечето ситуации реагират или твърде емоционално, или с досада, с отегчение. Лесно се влияят от настроението на околните и е почти невъзможно да установят контрол над емоциите (приятни или неприятни), които в момента ги владеят. Въпреки това тези ученици успешно се справят с ежедневния стрес и с лекота решават проблеми от различен характер.
Като имаме предвид тези характеристики, формулираме следното твърдение: Високото ниво на емоционална интелигентност има положителен ефект върху резултатите и ефективността на учебния процес.
Как емоционалната интелигентност влияе върху качеството на учебния процес в посока на неговата ефективност?
Разглеждайки мотивацията като един от аспектите на емоционалната интелигентност, предполагаме, че регистрираният висок EIQ у учениците се формира от наличието на висока мотивация. На въпроса „Чувствате ли се по-мотивирани в овладяването на знанията по всички учебни предмети за разлика от началото на обучението ви?“ 62% отговарят положително.
Ето част от причините, които учениците посочват за високата си мотивация:

• чувство на уважение към преподавателя;
• придобиване на интересни и полезни знания;
• повишено самочувствие в резултат на придобитите знания и умения;
• удовлетворение от наученото;
• добри отзиви от учители и съученици;
• притежаване на знания, с които се чувстват по-подготвени.

Влияние върху високата мотивираност на учениците оказва и високата самомотивация при избора на образователна институция – 76% от тях самостоятелно са взели решение да продължат обучението си в СУ „Св. Паисий Хилендарски“.
По отношение на аспекта социални умения 87% от учениците с висока емоционална интелигентност показват развита комуникативна способност. Умението позволява по-лесно и по-бързо създаване на отношения на доверие между връстници, включително поддържането на позитивни и приятелски отношения с другите, а това е необходимо за разгръщане на ефективен учебен процес в реална учебна среда.
Екипността се разглежда като важно и необходимо условие при обучение и работа по различни учебни задания и училищни проекти, позволява изграждането на конструктивни взаимоотношения в съвместните дейности с учители и педагогически съветник. Резултатите от проучването потвърждават факта, че при ученици с висок коефициент на емоционална интелигентност и тази способност е добре развита – 91% от тях в напрегната учебна ситуация търсят подкрепа или съвет от своите учители, от педагогически съветник или родители и само малка част, 9%, игнорират екипа, като влизат в ролята на пасивни наблюдатели или разчитат единствено на себе си за справяне с проблемните моменти.
Емпатията като аспект на емоционалната интелигентност ни позволява да усещаме емоционалната атмосфера около нас и да правим вярна преценка, което спомага за бързо приспособяване в конкретните житейски или училищни условия. При учениците с висок коефициент на емоционална интелигентност данните от проучването показват наличие на средно ниво на адаптивност в училищна среда 50% (67% – 8. клас, и 33% – 7. клас). Хронологичното нарастване на процента на адаптивност се дължи на развиването на емпатична способност у учениците в резултат на работата им с различни учители, по различни проекти и обучения, с различни неправителствени организации и участието им в различни извънкласни дейности.
Ако за цялостния учебен процес мотивацията е еднакво значима, при неформалното обучение от значение са способностите – комуникативност, екипност, емпатия, необходими за максимално възползване от условията, които учебният процес предлага на учениците в реална обстановка. Емоционалната интелигентност гарантира толерантността във взаимоотношенията с другите, успешното общуване с връстници и съученици, разрешаването на конфликти, понасянето, отправянето на критика и използването й за конструктивни цели, а всичко това позволява ефективното обучение в училище. Това е и вероятната причина 72,8% от учениците, притежаващи висока емоционална и социална компетентност, да се справят изключително успешно по време на практическото обучение под формата на тренинг в сравнение с теоретичната подготовка по учебните предмети, където се изискват определени интелектуални способности.
Базирайки се на данните от проучването, можем да направим следните изводи:

1. Развитата емоционална интелигентност оказва положителен ефект върху неформалното обучение, респ. и върху цялостното обучение на учениците в училище.
2. Високата емоционална интелигентност не е причина, а предпоставка за високите резултати по учебните предмети.
3. Отделните аспекти на емоционална интелигентност търпят развитие в хода на образователния процес.

Въпреки че получените данни установяват развита емоционална интелигентност при наблюдаваните ученици, на въпроса „Необходими ли са допълнителни часове към обучението за овладяване на умения за общуване и справяне с проблемни ситуации в училищна среда?“ 45% отговарят утвърдително, 40% не чувстват такава необходимост и 15% нямат мнение. Отговорилите с „да” са ученици, които все още изпитват несигурност в действията си и трудности в общуването си със съученици в училищна среда.
С оглед на развиването на тези проблемни аспекти е необходимо:

• установяване на подобен тип несигурност още в началния курс на обучение чрез подходящи тестове за емоционална интелигентност;
• използване на различни подходи и техники през цялостния процес на обучение, като ролеви игри, решаване на проблемни ситуации, казуси, обучаване в различни комуникативни техники, справяне с гнева и стреса и др.

Защо е толкова важна емоционалната интелигентност?
Съвместно проучване на Харвардския и Станфордския университет показва, че само 15% от успеха в живота се дължи на IQ (умствен интелект) и 85% се дължи на EIQ, или емоционалната интелигентност. Добрата емоционална интелигентност дава възможност за изграждане на здравословни взаимоотношения и контрол над негативните емоции, които влияят върху способността ни да мислим, да се фокусираме и да извършваме задълженията си докрай. Уменията да се справяме с емоциите ни помагат „да съхраним връзките си, да сме успешни в работата си и подхранват здравето и благополучието ни“.
Можем ли да развием своята емоционална интелигентност? Тя започва да се развива от най-ранното общуване в семейството и усъвършенстването й продължава цял живот. Развиването й води до формиране на правилно и адекватно поведение при различните обстоятелства; способност за активно слушане и наблюдение върху другите; стремеж към по-високи стандарти; инициативност; способност за конструктивни взаимоотношения и съвместна работа с другите; способност за правилна преценка на емоционалното ни обкръжение с цел бързо приспособяване (Голман, 2000). В този смисъл, обучение, насочено към развиване на емоционалната интелигентност у учениците, ще бъде от полза за тяхното личностно израстване, включително и в житейски план. Така високата емоционална интелигентност се превръща в залог за бъдещото им кариерно развитие. Познаването на същността на емоционалната интелигентност и влиянието й върху учебния процес в училище несъмнено ще допринесе за повишаване на ефективността и качеството на образование на учениците.