Въз основа на получените резултати се констатира, че децата бързо се адаптират към новата обстановка. Преобладаваща част от тях (85%) нямат проблем при раздялата с близките си сутрин, целуват мама, помахват за сбогом и усмихнати се качват по стълбите, за да влязат в първа група. Те познават дневния режим в детската градина. Висок е процентът на децата, които се чувстват спокойни по време на престоя в детската градина, емоционални и активни са (91%), както и на тези, които имат добър апетит (82%). Във висока степен проявяват инициативност в общуването с връстниците (88%) и с възрастните (81%).
За много от децата в първа група на ДГ „Детелина” хората, които ги обгрижват – педагогът и помощник-възпитателите, са познати и близки от яслената група. Това се дължи на добрата организация, създадена от директора с цел максимално да способства и улесни адаптацията на децата към променената обстановка, а именно – част от персонала на яслената група да продължи с тях в първа група. Безспорно една добра практика в детската градина. Така, от една страна, децата се чувстват спокойни сред хора, с които са прекарали заедно цяла година. От друга страна, педагогът познава както възрастовите, така и индивидуалните особености и възможности на всяко дете и няма да му се налага тепърва да го опознава. Не по-маловажно е и това, че от образователния процес в яслена група децата са придобили познания, които в първа група ще се надграждат. Поставени в ситуация на среща само с един „нов” учител, децата с желание се включват в организираните от педагогическите специалисти игри. Докато в началото детето играе самостоятелно с играчки, впоследствие наблюдава действията на възрастните и връстниците и ги наподобява.
В първа група 64% от децата започват да играят едно до друго с почти едни и същи играчки и игрови материали. Постепенно, играейки си, децата от време на време влизат във връзка, разменят материали, извършват някои действия заедно, но липсва стремеж към координиране на взаимодействията по посока на общи епизоди, сюжети или цели. На по-късен етап играта на децата се осъществява по общ замисъл, постепенно зараждащ се от отделни епизоди, в които има допълващи се роли: майка – дете, продавач – купувач, лекар – пациент. Така се научават да общуват помежду си, да споделят играчките, придобиват различни навици, усъвършенстват езиковите си умения с песнички, стихотворения, приказки. Научават важни неща като ориентация в пространството и времето, смяна на сезоните и на деня и нощта, затвърдяват хигиенните си навици.
Детето играе, тича, прави гимнастика и всичко това заедно със своите връстници, научава се да бъде в група, приспособява се към живота. Така постепенно се социализира, адаптира и боледува по-малко. Чрез поощрението при съревнованието с връстниците си се научава също по-бързо да се самообслужва, да се храни и облича. Изследването показа, че 85% от децата имат изградени умения за самообслужване.
Във връзка с изложеното по-горе, може да се направи следният извод: децата, посещавали яслена група, дори и по-малките, нямат проблем с адаптацията в първа група, защото са в същата детска градина, обградени от познати за тях хора, а това ги кара да се чувстват спокойни и уверени.
Като симптоми на адаптираното дете може да се посочат следните признаци и поведение:
- Разделя се с родителя самостоятелно и в добро настроение.
- По време на престоя си в детската градина е спокойно. С радост се включва в игри, празници и развлечения. Може често да задава въпроси на педагога от рода на „кога” и „дали“ ще го вземат от детска градина, но това са въпроси, с които то очаква да бъде потвърдена неговата сигурност.
- Разказва с удоволствие какво се е случило в детската градина.
Изследването установи, че 12% от децата в групата са пасивни и се чувстват потиснати по време на престоя си в детската градина. Това е така, защото са новопостъпили или нередовно я посещават. Много малко са тези, които не срещат никакви проблеми при постъпването в детска градина. Дори и най-общителното дете е леко стъписано пред перспективата за първи път да се озове сред съвсем непознати хора. В детската градина то е поставено наравно с другите деца. Тези деца са все още в период на адаптиране към новите условия. Нормалната адаптация може да продължи от една седмица до един месец, но понякога този период може да бъде и по-дълъг. Това е строго индивидуален процес. Продължителността му зависи от много фактори – характер и здравословно състояние на детето, семейна обстановка, готовност на родителите за този важен етап от развитието му. В периода на адаптация се наблюдават различни признаци на стрес у детето, като отказ да се храни, потиснатост, тревожност, плач, напикаване, повишена температура, боледуване, при други – и агресия. Педагогът и родителите трябва да имат търпение и да му помогнат да преодолее този период бързо и безболезнено.
От изключително важно значение за нормалната адаптация към новите условия и среда е предварителната подготовка на детето, че ще ходи на детска градина. На първо място, необходимо е да му се обясни за промяната, която ще настъпи в живота му. Второ, да се изтъкват позитивните страни на пребиваването му там през част от деня, присъствието на много деца на неговата възраст. Трябва да му се обясни след кое събитие от деня родителите ще го вземат. За това може да се използва и любимата играчка, с която детето говори и се чувства сигурно. Ако то до този момент не се е отделяло от майка си, е добре да се оставя на близък човек или в детски парти център за час-два, за да свиква да прекарва известно време без нея. Също, родителят предварително може да заведе детето да разгледа детската градина или да се разходят около нея.