Адаптацията на децата в първа група на детската градина и педагогическото взаимодействие с родителите

В началото на постъпването в детска градина повече от децата плачат, всяка сутрин някои от тях разиграват една и съща сцена – вкопчват се в майка си и баща си и не ги пускат да си тръгнат. При други деца нежеланието може да бъде изразено чрез неясни оплаквания или чрез повтарящи се неразположения (Бакюс, 2007: 29). Така по един или друг начин те изразяват негодуванието си, но това са нормални временни реакции, които отминават бързо. Родителите не бива да се притесняват, за да не се пренася това върху детето, а ритуалът на раздялата трябва да бъде по-кратък (въздушна целувка, съпроводена с думите „до скоро“, гушкане и целуване, махане с ръка). Ритуалът ще направи родителя по-уверен и тази увереност ще се предаде на детето. Отново, когато го взема от детска градина, е важно да е положително настроен, усмихнат, тръпнещ в очакване да го види. Така детето ще усеща по-осезателно обичта на родителя и ще се чувства желано, а не изоставено. Вечер е добре да се разговаря с него как е минал денят му и за заниманията в детската градина. Активното слушане е процес, при който родителят дава обратна връзка за фактите, които чува, като се опитва да отрази и изкаже чувствата на детето, каквито ги разбира. По този начин детето успява от своя страна да разбере по-добре чувствата си, да ги осмисли или да намери решение на проблема си.
Родителите не бива да сравняват детето с другите деца, да използват лъжи и наказания, да го манипулират. Те трябва да работят в сътрудничество с детската градина по посока на по-бързата му адаптация. Необходимо е вкъщи да се подкрепят същите правила, каквито очакват детето в детската градина, а именно – да се подреждат играчките след игра, да се храни на масата по същото време, а не пред телевизора, да се поддържа ред, да спи следобед. Важен е примерът на възрастните в семейството. Родителите трябва да запознаят учителите с навиците на детето, възможни негови реакции и поведение, да търсят информация как е минал денят му в детската градина.
Типични реакции на детето у дома до приключване на процеса на адаптиране:

• Детето заспива трудно, спи неспокойно, плаче насън, буди се.
• Детето загубва апетит, не приема достатъчно количество храна.
• Доминираща тема за детето е привързаността към родителя.

„Адаптирането е процес, който е свързан с реакциите на трите страни: възрастните в детската градина – педагог и възпитател, семейството и детето.Успешното адаптиране на детето предполага възрастните – двете институции, да се включат активно и да подпомогнат този процес” (Димитров & Николова, 2012: 9).
Шест съвета на психолози за лесна адаптация: родителите да не се притесняват, да обърнат внимание на режима на детето си, на храненето му вкъщи, на закаляването му, да се отделят от него, като го оставят на други хора, да наблюдават игрите му с другите деца.
Детската градина е център, където детето се среща със свои връстници. Ако живее под постоянна опека, малчуганът ще израсне напълно неспособен да се справя с живота на възрастен, няма да може да се адаптира към работа в екип, да се социализира, в повечето случаи не развива умения за общуване, не знае как да създаде приятелства, няма собствено мнение, става зависим от околните. Затова ролята на детската градина е незаменима, а ние педагозите съвместно с родителите трябва да подпомогнем адаптацията на децата.
Изводи от проведеното изследване:

• Добрата организация, създадена от директора, съдейства максимално за по-бързата адаптация на децата, а именно – част от персонала на яслената група (педагог и помощник-възпитатели) да продължи с децата в първа група. Една добра практика в детската градина.
• Децата, които са посещавали яслена група, нямат проблеми с адаптацията в първа група.
• Децата, които постъпват направо в първа група или не посещават редовно детска градина, преживяват различен период на адаптация, в зависимост от различни фактори – здравословно състояние на детето, характер, предварителна подготовка за детската градина и т.н.
• За бързата и безболезнена адаптация в първа група е необходимо учители, помощник-възпитатели и родители да работят в сътрудничество.