Как да научим учениците правилно да съвместяват глаголните времена и наклонения

Компетентността е от изключително значение в съвременното общество. Съвкупност от знания, умения и отношения, компетентността изисква и способност за тяхното използване. В статията е представен един по-различен метод за формиране на компетентност у учениците при изучаването на темата за глаголните времена и наклонения. Предложеният метод спомага за усъвършенстване на знанията посредством практическото им приложение в създавани от учениците текстове. Описан е и т.нар. метод „подсказка”, както и неговото използване при преразказването от учениците.

Темпоралната система на глагола в българския език е изградена от девет форми – сегашно време, бъдеще време, минало свършено време, минало несвършено време, минало неопределено време, минало предварително време, бъдеще време в миналото, бъдеще предварително време и бъдеще предварително в миналото. Тези глаголни времена се изучават в часовете по български език. В начален етап учениците се запознават със сегашно, бъдеще и минало време; в прогимназиален етап – със сложните глаголни времена: минало неопределено, минало предварително и бъдеще време в миналото.
Наклонението на глагола е граматична категория, която чрез определени форми изразява отношението на глаголното лице към глаголното действие. Но се отнася към по-общите модални значения. Трябва да се отбележи, че модалността е важен признак на изказването, т.е. освен глаголния субект трябва да се има предвид и говорещото лице. Отделни модални значения се установяват на равнището на изказването, при което субектът съотнася съдържанието на изказването с действителността. Модалността е едно от най-широките и още неизяснени напълно понятия. Темата за наклонение на глагола и видове се изучава в 7. клас в часовете по български език и е една от нелеките за учениците теми. Те по-трудно вникват в същността на тази материя. Освен че трябва да познават наклонението, времената на глаголите, е необходимо да се научат и правилно да ги съвместяват в своите текстове съчинения и преразкази.
Наблюденията от собствената ми педагогическа практика установяват, че учениците се затрудняват при избора на подходящо основно и допълнително глаголно време и наклонение, когато създават своите преразкази. Това ме мотивира да използвам един различен подход, който даде добри резултати, а именно – т.нар. от мен метод подсказка. Какво всъщност представлява подсказката. Когато поставям задача за преразказ, давам на учениците по няколко примерни начални изречения, за да ги насоча как правилно да започнат, давам и точните основни и допълнителни глаголни времена и наклонения, които трябва да съвместят в конкретния преразказ. По този начин учениците практически прилагат по-лесно теоретичните знания, които имат за наклонение, по-лесно разпознават спецификата на наклонението като начин за изразяване на отношение на говорещото лице към глаголното действие, усъвършенстват уменията си за използване на изразните възможности на видовете наклонения според целта на общуване, уместно ги съвместяват в художествен текст и в речевата практика, освен това затвърдяват и знанията си за графично оформление на текста.
Давам на учениците такава „подсказка“ няколко пъти, докато се уверя, че те вече нямат нужда от нея и самостоятелно се справят с избора на подходящо глаголно време и наклонение за конкретния преразказ, който им е зададен.