В продължение на една учебна година работихме по този метод с един от седмите класове в Средно училище „Христо Смирненски” – с. Света Петка. В края на годината учениците показаха определено много по-добра успеваемост, разликата между началните и крайните резултати на седмокласниците след приложението на метода беше приблизително единица. Нещо повече, по време на експерименталното обучение бе установено, че методът „подсказка“ мотивира не само много добрите и отличните ученици, но и тези с по-слаби оценки, което е от съществено значение те да бъдат активирани и да работят с желание, имайки вяра в своите възможности.
По-високи резултати учениците от експерименталната паралелка, с която бе проведено педагогическото изследване, показаха и на втория модул от НВО по български език и литература, където задачата е създаване на трансформиращ преразказ и един от важните критерии при оценяването е използването на подходящо основно и допълнително глаголно време и наклонение.
Класът, в който бе приложен иновационният метод, не е подбран по успех, което прави постиженията още по-точни.
Критериите за оценка на постиженията на учениците в обучението по български език и в частност – наклонение на глагола, произтичат от учебните програми и ДОИ за учебното съдържание по БЕЛ.
Основните критерии за наклонение на глагола са:
- Познава спецификата на наклонението като начин на изразяване на отношение на говорещото лице към глаголното действие.
- Разпознава и правилно образува форми на изявително, условно, повелително наклонение и преизказни глаголни форми.
- Умее да използва изразните възможности на видовете наклонения в текста според целта на общуване.
- Разпознава преизказните глаголни форми в зависимост от ситуацията на общуване.
- Тълкува съвместната употреба на глаголните времена и наклонения в речевата практика.
Потвърждаването на основната хипотеза на проведеното педагогическо изследване и установените добри резултати от приложението на метода „подсказка“ ми дават основание да препоръчвам използването му в часовете по български език и литература.Чрез него учениците усвояват, затвърдяват и усъвършенстват знанията си за наклонение на глагола – една доста суха и сложна за учениците материя. Смятам, че всеки метод, който разчупва по някакъв начин трудните уроци и помага в каквато и да било степен за по-добро овладяване на учебния материал, е уместно да се практикува в часовете по български език и литература. Разбира се, както с всяко друго нещо, за да има ефект, не трябва да се прекалява и с този метод. Когато се уверим, че учениците са овладели знанията за съвместната употреба на основни и допълнителни глаголни времена при създаването на преразкази, ги оставяме да работят самостоятелно.
-
Фатима Мандраджиева, Средно училище „Христо Смирненски“, с. Света Петка, общ. Велинград
faty83@abv.bg
рецензент: доц. д-р Станка Вълкова