Усвояване на медийни текстове в 7. клас чрез списване на училищен вестник

В Средно училище „Васил Левски“ в Троян училищният вестник „Междучасие“ е създаден по инициатива на ученици през 1993 г. и почти без прекъсване излиза досега. Обикновено към участие във вестника подрастващите проявяват силен интерес в началото, но с времето той стихва, тъй като осъзнават колко много работа със словото е необходима. Остават най-ентусиазираните и упоритите, част от тях след завършване на училище се ориентираха към журналистическата професия.
Привличането на ученици от 7. клас позволява да се постигнат цели на обучението по български език, които в учебните часове не реализирани в удовлетворяваща степен. Чрез работата върху училищния вестник акцентът върху приложението и практиката подпомага процеса на усвояване на заложените в учебната програма знания и умения. Така таксономическите знания за езика може да бъдат сведени до онова, което осигурява ефективност на обучението.
Интерактивните методи се отличават от традиционните по осъзнатата потребност от информация и превръщането ѝ в годен за приложение ресурс, идентифицирането и решаването на проблеми в динамична среда, основават се на взаимодействието с другите (ученик – ученик или в група), учител и ученици съвместно правят оценката на свършеното; обучението е съсредоточено върху ученика и резултата (Иванов, 2005).
Чрез дейностите във вестника се развиват:

• умения за разпознаване на жанровете информационна бележка, хроника, интервю, репортаж, статия с техните съдържателни и лингвистични особености;
• интерес към обществени събития (културни, спортни и т.н., от училищния живот и живота на обществото като цяло);
• умения за уместност и активност в комуникацията с оглед на сферата на общуване и комуникативната цел;
• умения за работа в екип и група, за зачитане на чуждото мнение, уважение и толерантност;
• продуктивни умения в журналистическата професионална област;
• умения за точен изказ, внимание към думата и нейното значение;
• критическо мислене;
• умения за редактиране на собствен и чужд текст, съобразно с изискванията на книжовните норми.

Когато се определя съдържанието на даден брой от ученическия вестник, се прилага вариант на метода Лавина, съчетан със SWOT анализ. Идеите се записват на флипчарт или на дъската, след това всяка идея се обсъжда с нейните „силни” и „слаби“ страни: приложимост, актуалност, интерес и полезност за аудиторията, жанр, автор. Разпределят се задачите, поставя се срок за изпълнение. Готов материал може да се качи в затворената Фейсбук група, където всеки може да изложи мнение, а ръководителят напътства, като при допуснати грешки отбелязва/припомня нормата и как трябва да се редактира, предлагайки варианти. Свои мнения по текста и варианти на редактиране могат да предложат и останалите, като спазват изискването за добронамереност и уважение към чуждия труд. Така – чрез грешки и тяхното редактиране – практически се затвърдяват правописни и пунктуационни правила, учениците разбират необходимостта от тяхното познаване и прилагане, всички имат възможност „да си сверят часовника“. На този етап учениците имат нужда от по-голямо насърчение, тъй като необходимостта от редактиране понякога ги отчайва, особено ако са сметнали, че са написали хубав текст. Много важно е авторът на даден материал да се чувства свободен в изразяването си и в подхода към дадена тема, да не бъде накърнявано достойнството му.
Първото запознаване с журналистическата практика – писане на информация (жанр информационна бележка), става чрез упражнение „суха тренировка“. Учителят задава параметрите на дадено събитие (благотворителен базар, състоял се наскоро), като записва фактите (какво, кой, кога, къде, защо, с какъв резултат). Учениците имат задача да направят текст и да го озаглавят, като разполагат с 10 минути време за работа. Следват четене и обсъждане на написаното, обръща се внимание на точността на фактите и изказа, на яснотата, живостта (плеоназъм, „тежък“ стил, словоред, прекалена употреба на отглаголни съществителни и причастни форми, двусмислици).
На седмокласниците помагат със съвети по-големите ученици. Този подход по модела на формулирания от английските педагози А. Бел и Дж. Ланкастър взаимоучителен метод е плодотворен и за двете страни в обучителния процес. Мотото на метода Qui docet, discit (Който учи (преподава), научава) поставя акцент върху факта, че знания и умения се затвърдяват в ролята на обучаващ. Опитните ученици дават пример – с поведение, изказ, начин на влизане в контакт, на слушане и отношение със събеседника (когато се използва като източник на информация или се интервюира). Ролята на ръководителя е роля на фасилитатор и ментор – подпомага процеса, напътства, контролира изпълнението на задачите.
Обучението в заложените в програмата жанрове става чрез игрови упражнения. При обучение в писане на репортаж са подготвени работни листове за занимания по групи. Упражнението „Да съшием репортаж“ включва задачата за 15 минути да бъде подреден смислен, последователен текст от отрязъци (ръководителят е подготвил текстове, които трябва да бъдат „съшити“). Учениците четат, обсъждат, лепят върху работните листове своята репортажна „дреха“. Чрез това упражнение осъзнават логическата последователност в текста, връзките между абзаците, обогатяват се с нова лексика. Текстовете са свързани с интересите на подрастващите.
„Всичко най-важно в живота идва чрез чувствата, а не чрез интелекта“, казва Ошо. Емоционалното преживяване в обучението е изключително важно, съчетаването на интелект и емоция може да бъде много ефективно, ако не се прехвърли мярата. Емоционално протичат упражненията за обучение в „правене“ на интервю.
Упражнение 1: „Отгатни въпроса!“. На учениците се раздават интервюта от българската и чуждестранната преса с интересни личности (например с алпиниста Боян Петров, Робърт де Ниро, Брад Пит), като се виждат само отговорите. Задачата е да бъдат формулирани въпроси. След това се сравняват с оригинала, формулират се изводи за интервю и се записват ключовите думи.
Упражнение 2: „Да интервюираш звезда“. Тук учениците трябва да влязат в роли – на вземащ интервю и на интервюиран; работят по двойки. Избират свой идол, в чиято „кожа“ да влязат. Журналистите задават въпроси, като са определили целта и повода на интервюто. Тъй като няма предварителна подготовка – за определени минути ползват интернет чрез телефоните си, за да проучат необходимата информация. Така се упражнява и умението за извличане на съществена информация. Накрая се обобщават уменията, които интервюиращият трябва да притежава, стъпките, които се следват.
При упражнение в писане на заглавие отгатват темата по заглавие от пресата, формулират собствени по предоставен текст.
В работата си на репортери учениците присъстват на събития, водят си бележки, осъществяват предварителна подготовка (при интервю), после създават текст в съответния жанр, редактират.
Чрез проектния метод при списване и издаване на ученически вестник учениците усвояват по-трайно и задълбочено медийните жанрове и развиват комуникативна компетентност.