С работата в Ателието за творческо писане „Ловци на фантазии” се цели надграждане на процеса на обучение по литература, като в частност основен акцент се поставя върху изучаването на литературните термини, развиването на умения за изграждане на сюжет и композиция и на герои, овладяването на техники за създаване на авторски текстове в различни родове и жанрове. Тази извънкласна дейност стимулира въображението на подрастващите, помага на младия човек да открие своя стил, повишава мотивацията му за четене и осмисляне на художествената литература. Ателието е за ученици с афинитет към творческото писане, словесници с въображение, които живеят на границата на световете и изпитват потребност да прекосят междата, за да препускат през дебрите на фантазиите. Да ги уловят, разкажат и изиграят пред другите.В статията са представени някои от технологиите за развиване на уменията за творческо писане и за работа с литературни произведения, използвани в Ателието за творческо писане „Ловци на фантазии” към СУ „Св. Паисий Хилендарски” в Кресна. В тази извънкласна форма се работи по метода на нещотърсачеството, разработен в клуба, и по проектния метод, на чиято основа е реализирана дейността „Литературата като повод за изкуство”. Целта на дейността е да се покаже на учениците как могат самостоятелно да продължат работата с художествения текст, след като той вече е изучен в училище.
Два са предпочитаните иновативни методи за работа в клуба – на нещотърсачеството и проектният. Методът на нещотърсачеството се прилага в часовете, определени за творческо писане, а проектният метод – при подготовка на училищни прояви и публични изяви.
Творческо писане по метода на нещотърсачеството
Понеже членовете на Ателието са „ловци на фантазии”, те са нещотърсачи. Затова в клуба приехме нещотърсенето за един от основните методи в работата. А белия лист – за ловище, през което „ловците на фантазии” вървят, въоръжени не с лък и стрели, а с химикалки и моливи. Вървят, понякога без да знаят накъде. Без да са осведомени каква точно е популацията на дивеча в ловните полета, през които преминават. Търсят и намират, но и се губят в неовладените територии на неоткритото. Крайната цел е ясна – „отстрелване на дивеча” и неговото доставяне. Но никой ловец не знае какъв улов ще има през деня и дали изобщо ще има, защото преминаването отвъд белотата на нищото е труднопостижимо. Изисква много усилия, концентрация, битка за надмощие или оцеляване, а често и помощ от приятел. Нуждае се от вътрешно горене и себераздаване, защото не можеш да получиш, без да си дал, не можеш да удовлетвориш желанията си, да нахраниш и напоиш сетивата си, без преди това да си се потрудил всеотдайно.
За да започне нещотърсачеството, е необходим начален импулс, който да запали мисловния фитил и да даде старт на процеса на горене. Горенето, което да доведе до кулминационния взрив и да преобрази първоначалния хаос, като осъществи процеса на съзидание.
В зависимост от жанра, в който ще се твори, началото на нещотърсенето може да се постави по различен начин.
Ако се пише приказка, учителят предварително е подготвил карти, създадени по функциите на Джани Родари (Родари, 1986), работни листове, които да помогнат за изграждането на образите на героите, нарисувал е Световното дърво на дъската и е надписал листове за Пазар на идеи.
В първите два часа ръководителят на клуба дава кратка теория за това, как се пише приказка, поставя темата и запалва първата клечка кибрит във въображението на „ловците”, а след нея подрежда картите на дъската, разпалва огъня, като очертава предстоящите ловища, през които ще преминат всички от групата. Уточнява се кои точно функции на Родари ще останат в сюжетната нишка и ще спомогнат за улавяне на приказното действие.
След като останат само нужните карти (а може да се работи и с всички), с помощта на нарисуваното на дъската Световно дърво се извисява пламъкът на приключението, наречено писане. То се разгаря с помощта на събеседване, което като духало разпалва огъня на въображението. Очертава пътя на главния герой. На него се разполагат цифрите на поредните функции от картите на Родари, записани в тяхната последователност и в избраното от групата пространство. Това се прави, за да може приказното действие да бъде богато, полиобразно и ситуирано в трите свята.
Понеже светлината вече е озарила нещотърсачите, се отваря Пазарът на идеи. Шест картона са определени за: заглавието; действащите лица (листът е разделен на четири – за предложения за имена и биологичен вид на герой и лъжлив герой, дарител и неприятел); определяне на времето на действието; назоваване на мястото (местата) на събитията с измислен топоним; уточняване на забраната, която отприщва действието; конкретизиране на задачата, която трябва да изпълни главният герой. Ръководителят дава указания как да се попълват картоните и ги оставя на бюрото. Разделя учениците в четири отбора и поставя по точка за записаните от членовете на групите идеи. Всеки може да вписва предложение, в който картон избере, като получава точка за своята хрумка в начертана таблица с графи за отделните словесни ловни дружинки.