За отчитане на ефекта от експерименталното обучение са направени измервания на резултатите на учениците на входно и изходно ниво в експерименталната и съответно в контролната паралелка. За целта се използва диагностичен инструментариум, чрез който е събран емпиричен материал за уменията на първокласниците да пишат под диктовка букви, буквосъчетания, думи, кратък текст.
На входното ниво показателите на двете паралелки са много близки, дори често пъти контролната група е с по-високи резултати. На изходното ниво резултатите се променят в полза на експерименталната група. Първокласниците от тази група допускат много по-малко грешки при графичното изписване на буквите и са овладели видовете свързвания между тях. Тези умения дават положителен резултат и при точното кодиране на речта.
Така например при писане под диктовка на букви по критерий „графична правилност“ успешно се справят 50% от първокласниците в контролния клас и 94% от експерименталния. При писане на думи, в които се проследяват видовете свързвания между буквите, по критерий „графична правилност“ във високото равнище за овладяване на свързванията попадат 6% от учениците в контролната група и 44% от тези в експерименталната. По критерий „точност на кодиране“ с показатели вярно изписани букви, без пропуснати или без заменени букви при самостоятелно съставени изречения 13% от контролната група не заменят букви – срещу 56% от експерименталната, и 13% от контролната група не пропускат букви – срещу 88% от експерименталната.
Наред с това, без да отчитам наблюденията си със специални методи, мога да твърдя, че в експерименталната паралелка писането не плаши малките първокласници, те проявяват интерес към тази дейност и не показват явни признаци на умора.
Анализът на регистрираните след експерименталния вариант на обучение по писане резултати насочва към определени изводи:
1. Умствената активност на децата, вътрешната дисциплина и наличието на интерес в урока се провокират и постигат посредством използването на различни техники за писане, в които присъстват игрови и занимателни моменти. При тях волевите и физическите усилия не са в тежест на малките ученици. Писането им се свързва с радост от придобитите знания, задоволство и гордост от справянето със сложните изисквания.
2. Разработването на допълнителни техники за овладяване на компетентности за писане, които не са използвани в учебния комплект, спомага за формирането на умения у учениците, необходими в процеса на обучение по писане. Това са уменията, свързани с разчленяване и обединяване на графичните елементи, познаване на графичния образ на буквите и разпознаването му сред други графични образи, владеене на техниката на писане, използване на графемата при различни дейности, графична оценка и други. Формирането им категорично води до по-високи резултати в обучението. Настоящият иновационен методически модел на обучение по писане доказва, че тези умения са нужни и полезни при овладяването и автоматизирането на графичните образи и са предпоставка за точното кодиране на речта.
3. Овладяването на графичните образи е предпоставка за формиране на комуникативноречеви умения у първокласниците. Така писмената им реч ще задоволява повече и различни цели, а те самите ще осъзнаят комуникативната функция на писането.
-
- Бижков, Г. (1999). Педагогическа диагностика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Генкова, Л. & Найденова, В. (2003). Опитно-приложната и диагностичноизследователската дейност на учителя. София – Кърджали.
- Здравкова, С. (1979). Овладяване на графичния компонент на писането. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.
-
Венцислава Тодорова, НУ „Христо Ботев“, Плевен
vekata_63@abv.bg
рецензент: доц. д-р Станка Вълкова