Образователната система и работещите в нея са поставени в трудни условия на променени стандарти по отношение на качеството на обучението, предявени от съвременното общество и обществената практика, следствие от постиженията в областта на образованието в европейските страни. За да общуват свободно със своите връстници по света, да бъдат конкурентоспособни, да откриват бързо и лесно всяка информация в публичното пространство, българските деца с голямо желание и интерес усвояват новите методи и технологии в обучението, които все по-настойчиво и агресивно навлизат в живота ни. Това налага съвременната образователна система непрекъснато да се променя, за да осигурим подходящи условия за обучение и възпитание в училище, да отговорим на потребностите на подрастващото поколение, да стимулираме интереса на учениците и да ги мотивираме за активно участие в образователно-възпитателния процес.Формирането на комуникативноречеви умения е важен фактор в обучението на учениците от началното училище. В този процес съчинението заема съществено място и има голямо образователно значение за речевото и цялостното психическо развитие на подрастващите. Основателно творческите търсения на учителя са насочени към нови подходи и техники за усъвършенстване на уменията на малките ученици да съчиняват различни по вид текстове. В статията е описано експериментално приложение в педагогическата практика на автора на иновативни техники за подобряване на уменията на четвъртокласниците за създаване на писмени повествователни текстове приказки, и в частност – приложението на фантазийния бином и фантастичната хипотеза.
Почти всяко училище у нас вече има оборудвани кабинети със съвременни технически средства и технологии, но само това не е достатъчно, тъй като световната практика търси, използва и налага нестандартни, иновативни техники в обучението, които да стимулират и развиват в положителна степен знанията, уменията и компетентностите на младите хора.
Формирането на комуникативноречеви умения е важен фактор в обучението на учениците от началния етап. Уменията им за възприемане, разбиране и създаване на различни видове текстове са във фокуса на педагогическото внимание на автора от дълги години. Провеждането на различни процедури за съставяне на повествователни текстове от учениците показва, че доста голям процент от тях се справят, общо взето, добре с поставените им задачи.
Като имаме предвид, че съчинението заема важно място в обучението по български език и литература в началното училище и има голямо образователно значение за речевото и цялостното психическо развитие на малките ученици, е оправдано творческите търсения на учителя да се насочат към уменията на учениците да съчиняват различни по вид текстове. Необходимо е те да се научат правилно да изказват мислите си, да пишат без груби правописни грешки, да разпознават смисловата цялост и правилното образуване и записване на различните видове изречения по цел на изказване, да употребяват думите, съобразно с лексикалното им значение, да преразказват подробно повествователен текст. В този етап на образование техните творчески изяви се свързват преди всичко със съчиняване на повествователен и описателен текст и на диалози, съобразени с конкретни комуникативни ситуации, овладяване на езикови, речеви, интонационни и поведенчески умения, което изисква учениците да четат различни текстове с цел получаване на информация, разбиране и възприемане на образно-емоционално съдържание, съчиняване на собствени разкази, приказки, стихотворения по образец на изучени произведения.
При съчиняването на повествователен текст са от значение предварителните насоки от учителя – защо се опитваме да създадем дадения вид текст, за кого е предназначен той, какво искаме да покажем или да разкрием с него, използването на примери и ситуации, които ще провокират интерес и желание у учениците да разкрият напълно своите творчески способности. Подготовката за създаване на всеки вид текст трябва да съдържа както общите изисквания на тази дейност, така и специфичните особености на отделните видове текстове.
Много често учителят установява, че учениците се справят най-добре със заданията за писане на съчинение, когато имат повече свобода да представят собствените си мисли и отношение към героите, към случката и т.н. Това наблюдение ме провокира да приложа експериментално в педагогическата си практика някои от техниките, представени от Джани Родари в книгата „Граматика на фантазията”, с цел да се подобрят уменията на четвъртокласниците за създаване на писмени повествователни текстове – приказки.
Както пише самият Родари за книгата си, „Тук се говори за някои от начините да се съчиняват истории за деца и как да се помогне на децата сами да си съчиняват приказките” (Родари, 2015).
Желанието и целите на писателя са с помощта на различни прийоми, проведени беседи и разговори с малките ученици да се насочат как сами могат да съчиняват истории. Тези кратки разкази или приказки може да са свързани с нещо чуто от някого, с нещо преживяно, с нещо, за което мечтаят, с нещо невероятно. Всичко това от своя страна е свързано с уменията им да се фантазира, фантазията да стои в основата на тези измислени истории.
Необходимо е малките ученици да бъдат насочени към това, как могат да използват словесно-творческа измислица, което е свързано с развитието на творческото им въображение и творческите им способности, използвайки натрупания опит за писане на съчинения, да създават повествователни текстове – приказки, в основата на които да стои фантазията. Както още казва Дж. Родари, „С измислянето на истории и с фантазните методи за това, мисля, че помагаме на децата да проникнат в истинския живот през прозореца вместо през вратата” (Родари, 2015).
Всички техники, описани в книгата, може да бъдат използвани по различен начин и време, за да се обогатят и доразвият комуникативноречевите умения на учениците, което да доведе до по-голяма активност и желание за разкриване на творческите им способности. Изборът ми за целите на проведеното педагогическо изследване е иновативната техника фантазиен бином.
В експерименталното обучение са използвани два вида съчинения – по преживяване и по въображение, тъй като те позволяват на учениците не само да разказват случки, но и да включат богатото си въображение, което да спомогне за пълно реализиране на творческия замисъл. Наблюденията сочат, че учениците се справят най-добре с писането именно на тези два вида приказки, и очакването е, че използването на фантазийния бином ще помогне за постигането на още по-висока успеваемост.
1 2