Иновативни практики в 18 СУ „Уилям Гладстон” – експедиционният модел в действие

Проведените експедиции⁴ по етапи са следните.

• Начален етап

Първа експедиция (октомври – декември 2017 г.) – Бункасай (Празник на японската култура). Обединява японски и български език, музика, презентационни умения и умения за работа в екип. Ангажирани са и родителите, което допринася за сплотяването на родитело-учителската общност.
Втора експедиция (януари – май 2018 г.) – Календар на българските и японските празници. Обединява културата и езика, знания и умения по предприемачество, изобразително изкуство и дори математика.
И в двете експедиции в начален етап ключов фактор е благотворителността, тъй като продуктите от всяка от тях са посветени на каузи на деца с увреждания, които самите ученици и техните родители избират. Това помага всички участници – учители, ученици, родители – да бъдат по-сплотени и активни през целия период на експедициите.

• Прогимназиален етап

Първа експедиция (октомври 2017 – януари 2018 г.) – Универсалният код в традиционните национални облекла. Разделена е на три основни етапа и е плод на съвместната работа на преподавателите по български език и литература, математика и японски език.
Втора експедиция (февруари – май 2018 г.) – Добре дошли в София! Целта на експедицията е да представи София на ученици от гр. Окаяма, Япония, като част от програмата на училището за културен обмен с прогимназията Okayamashi Kourakuchuukan.
Тук ще отбележим, че учениците от паралелките с изучаване на японски език се справят успешно с поставените им задачи. В процеса на експедициите те развиват редица ключови и полезни умения, знания и компетентности, които ще им бъдат нужни за израстването им като личности на 21. век.
Екипът учители работят в тясно сътрудничество от самото начало и постигат висока синхронизация в планирането и провеждането на експедиционните уроци.

• Гимназиален етап

Първа експедиция (октомври 2017 – януари 2018 г.) – Интеркултурно пътуване в света на символитe и знаците. Включва дисциплините „Български език и литература”, „Японски език” и „Изобразително изкуство”. Основната цел е осъзнаването на междукултурните взаимодействия по отношение на литературно и фолклорно творчество на Япония и България, както и на техните писмени системи и символи. Друга цел на експедицията е усвояването на основни понятия, както и на специфични понятия, свързани със сложната писмена система на двата езика.
Втора експедиция (февруари – юни 2018 г.) – Говори, за да те видя (Сократ). Цели подготвяне и осъществяване на публична изява на български и на японски език, развиване на комуникативната компетентност на учениците, позволяваща им да общуват пълноценно в различни ситуации, особено тези, които изискват публични изказвания (напр. речи, презентации и др.).
Учениците от 8. клас демонстрират голяма ангажираност и в двете експедиции, работят усърдно по създаването на портфолио за първата експедиция и подготовката на реч за втората. Усъвършенстват уменията си за намиране на конкретна информация по обща тема от различни източници – вербални, текстови и визуални, и нейното ефективно комбиниране. Демонстрират оригиналност и изобретателност в работата, ясно и ефективно изразяват мисли и идеи чрез говорене, показват умения за самонаблюдение и толерантност при изпълнението на публичните изказвания.
Екипът учители работят заедно, като координират всяка стъпка от изпълнението на експедицията.
В резултат на осъществените експедиции и дейности може да бъдат отличени следните постижения и направени някои заключения:

• Голямото постижение на иновацията от самото начало е обособяването на професионални учебни общности от учители, които в продължение на цялата академична година работят усилено и в тясно сътрудничество за изпълнението на целите на проектите си.
• Общата изнесена експедиция, в която всички ПУО си сътрудничат в рамките на една седмица и обединяват проектите си презентационно, е добро решение и практика, която ще бъде продължена и в бъдеще.
• Създаването на крайни продукти, чието реализиране ангажира ученици, родители и учители през цялото времетраене на проектите, изгражда съзнание за общностност, развива екипност и толерантност и разширява кръгозора на учещите по отношение на родната и чуждата култура, както и по основните им учебни предмети. Това също ще бъде продължено като методология на експедиционния модел.
• Окончателното признание на успехите на проекта е мониторинговият доклад на експерти от Министерството на образованието и науката и независими експерти, който е повод да заключим, че 18 СУ „Уилям Гладстон“ постави стандарти в изпълнението и оценяването на иновативните процеси и ще продължи да бъде лидер в областта си.

Рефлексията на учителите по отношение на иновацията е в два аспекта:

• по посока на взаимодействието между ученик и учител в обучителен модел, различен от традиционния процес на задължителната подготовка;
• по посока на взаимодействието между отделните учители от екипите при изпълнението на проекта.

В първия аспект учителят и ученикът заменят задължителната рамка на знания и дейности със свободата на избор за обема на знанията и разнообразието на дейностите. Ученикът индивидуално може да определя границите на наученото, защото няма ограничения за източниците на информация. В процеса на изпълнението на проекта се повишава активността му и се събужда познавателният му интерес. Ученикът може да приложи различни способности, чрез които да избере пътя за достигане до знанието – чрез изработен проект, чрез работа с информация в разнообразен вид, чрез работа в екип с други ученици и т.н. Това води до по-голяма степен на удовлетвореност и стимулира към изразяване и обосноваване на позиция, към свързване на знания и умения от различни културни и образователни области. Предоставената ясна и изчерпателна информация относно целите, които си поставя проектът, дава възможност на учениците сами да идентифицират кое от тяхната работа е необходимо да се усъвършенства. Предвидената самостоятелна работа е в достатъчна степен индивидуализирана и съобразена с интересите им.
Във втория аспект учителите получават възможност при съвместната си работа с колегите да отворят своята практика към тях и да дадат или да получат ценен методически опит, да обменят своевременно информация и успешни модели на обучение. Проектът създава условия да се опознае процесът и в други учебни дисциплини, при които в задължителната подготовка няма възможност за взаимодействие. Учителят е освободен от стандартизираното знание и може да предложи тази свобода на ученика в богата информационна среда да учи чрез лична ангажираност и отговорност. Това е и начин да се диференцират учениците по способности и интереси, а не да се унифицират в учебния процес по стандартизирани критерии.
В заключение може да се каже, че постигнатите след приключването на планираните дейности по проекта положителни резултати за обучаемите и обучителите показват, че той има отлична приложимост и забележителен ефект върху образователно-възпитателния процес и неговото качество.