Днешното българско образование по чужд език се преструктурира върху основата на утвърдени хуманистични ценности. Все по-отчетливо се залага не само на развитието на основните езикови компетентности, а и на изграждането на умения за пълноценно общуване на ново равнище – общуване, което ни обогатява и ни свързва с различните от нас. Правейки тези крачки, обучението все още е в дълг към културните тенденции на страните в обединена Европа. Налице са опити да се опознаят другите нации, но образът на етнически другия се проектира само като обща, генерална идея за по-нататъшното себеопознаване чрез опознаването на различните култури, или формирането на т.нар. трета култура на личността. Целият този процес на самоопознаване и опознаване на другия е заложен в държавните образователни стандарти и на ниво учебна програма се проявява в изучаваните тематични области.В статията са разгледани възможности за изграждане на междукултурна компетентност у учениците в обучението по английски език в 7. клас чрез използване на интернет. Описано е провеждането на един конкретен урок. Представени са резултати и изводи от апробиран в педагогическата практика на автора модел на обучение за развиване на умения за пълноценно общуване в мултикултурна среда между носители на различни култури.
При изучаването на английски език наред с разширяването и задълбочаването на основните езикови умения се обръща специално внимание на социокултурния контекст при междукултурното общуване, т.е. на развитието на междукултурна компетентност, защото езикът не съществува извън културата. Един от видовете човешка дейност, той е съставна част на културата и инструмент за нейното изграждане, а тя от своя страна е „система от знания, умения, навици, представи, традиции и ценностни ориентации” (Флиер, 2000).
Изграждането на междукултурна компетентност е част от интеркултурното образование, което представлява съвкупност от знания, умения и компетентности и води до истинска промяна на начина на мислене, до един дух на отхвърляне на конфронтацията с другите култури за създаване на нагласи за взаимност и коопериране. То е свързано с усвояването на социални умения: за изслушване, за комуникация, за работа в група, за съпричастност. Крайната цел в това отношение е социалната компетентност.
Същност на интеркултурното образование
Може да дадем следното определение за интеркултурно образование: това е образователен процес, в който участниците, представители на разнообразни етнически, расови, религиозни и социални групи и съобразно със своите институционални роли, традиции и интереси, работят кооперативно, в дух на взаимозависимост и взаимно уважение, необходими за обединението на страната и света (Каснакова, 2005).
Според Румен Вълчев този тип образование „дава възможност на участниците да гледат на различните култури като на източник за учене и да уважават разнообразията в местната, националната и международната среда” (Вълчев, 2009).
Реалната причина, налагаща да се работи по формирането на междукултурна компетентност, е, че това е основният вид компетентност, гарантираща пълноценното осъществяване на личността в един по-разнообразен свят.
Филип Пелман и Марк Верлот дават следната дефиниция: „Интеркултурната компетентност е способност да се разбират социокултурните различия и да се действа успешно в разнообразна културна среда” (Paelman & Verlot, 2007). Това не е ново явление, такава компетентност винаги е съществувала, тъй като и хората винаги са живели в повече или по-малко мултикултурни общества. По тази причина се говори и за „родова” компетентност – в смисъл не на дадена по рождение, а придобита в детството от родителите, от средата.
Задача на училището е да усъвършенства междукултурната компетентност. Поради факта, че децата идват в училище с вече формирана „родова” компетентност, учителите трябва да я установят и да я развиват по-нататък. Това се прави, като се обогатяват взаимодействията на учениците и разностранно се разширяват в контекста, в който те се учат.
Такъв тип взаимодействия се реализират чрез разработването и експериментирането на модел на обучение по английски език, който включва урок, завършващ със задаване на творчески домашни работи, изработка на ученически автентични материали, свързани с учебното съдържание и с изграждането на междукултурна компетентност, и обмяна на идеи с училищата партньори по съответните проекти.