Целите на представения урок са постигане на отвореност и интерес към други култури и общества, придобиване на способности за установяване на връзка между собствената култура и културите на други страни, за съпоставяне на различни култури, за търсене и разкриване на културни различия при интеркултурни взаимодействия.
В този урок особено подходящ метод за интеркултурно образование е четенето с разбиране – с цел по-пълно и по-добро осмисляне на поднесеното съдържание и формиране на умения за търсене и самостоятелно извличане на важна информация. За предизвикване на по-голям интерес у учениците четенето с разбиране се предхожда от кратка беседа.
Преди провеждането на урока се прави тестиране на учениците, за да се установи тяхната обща култура по темата. След гореописания урок с учениците се провежда лингвострановедски тест, за да се констатират постигнатите резултати и да се осъществи обратна връзка.
Тестът е предоставен на 25 ученици. Съобразно с предварително поставените критерии, 50% от тях показват високо ниво на постижения. Останалите ученици се разпределят, както следва: 32% – средно ниво, и 18% – ниско.
По време на този модел на обучение учениците разширяват обема на лексиката, свързана с образованието и типични за Великобритания и България явления, затвърдяват уменията си да използват сегашно просто време (Рresent Simple Tense) и минало просто време (Past Simple Tense), развиват и усъвършенстват уменията си за четене с разбиране.
Изграждането на междукултурната компетентност е дълъг процес и то не може да се постигне само в рамките на една учебна година. Ето защо съм длъжна да отбележа, че за изграждането й у учениците работя целенасочено и упорито още от 5. клас. През последните три години с тях сме участвали в редица проекти на eTwinning с училища от Италия, Турция, Хърватия, Румъния, Полша и мн. др. Придобитият опит може да се обобщи по следния начин.
Съвместната ни работа с нашите партньори показва реално разнообразието на националните култури и същевременно доказва колко много общи неща имаме. Разработените проекти ни помагат да научим повече за различните народни традиции и фолклор, географски и исторически особености. Откриваме, че много от празниците ни са сходни по своята същност, макар с други наименования. И едновременно с това осъзнаваме, че всяка една от нашите култури е уникална със своите традиции и история. В работата по проекти научаваме много едни за други, като споделяме националното си богатство, и подпомагаме учениците си, като им разкриваме истинската красота на света и извечните човешки ценности.
Интеркултурното образование, което е част от хуманистичното образование, има за цел да покаже уважение към различието, присъщо в класната стая. Изграждането на междукултурна компетентност, т.е. опознаването на другостта, има и по-дълбок социокултурен смисъл – само хората и културите, които добре познаваш, можеш да разбереш. Признаването на другостта е цивилизованост. Дали я приемаме или не, тя съществува и ни заобикаля във всичките си форми. Да я отречем, би било неразумно от всяка гледна точка, но най-вече с оглед на бъдещото ни съжителство с многообразните култури и етноси в обединена Европа. Ето защо смятам, че признаването на другостта е проява на цивилизованост и е необходимо все по-ясно и категорично да я вплетем в обучението по английски език, в частност, и в българското образование като цяло. А можем ли да постигнем всичко това, без да използваме възможностите, които ни предлага работата в интернет?
-
- Вълчев, Р. (2009). Работа в мултикултурна среда. София: Център „Отворено образование”.
- Каснакова-Иванова, Ц. и др. (2005). Интеркултурните взаимодействия в европейската интеграция. Ст. Загора: Кота.
- Флиер, А. Я. (2000). Культурная компетентность личности: между проблемами образования и национальной политики. Общественные науки и современность, 2.
- Paelman, P. & Verlot, M. (2007). Pedagogy. Diversity and Empowerment Interculturalisation of Schools in Flanders as a Tool for More Democratic Education. Brusell.
-
Диана Р. Тенева, Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“, Хасково
dianart@abv.bg
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова