Формиране на умения за критическо мислене у учениците в 4. клас чрез използване на методи и техники за активно учене

Активно или интерактивно учене? Някои автори смятат, че това са два различни типа учене и разликата между тях е, че при активното учене има взаимодействие само между учителя и учениците, а при интерактивното протича взаимодействие и между самите ученици, както и между тях и дидактическата среда. Други не поставят разграничителна линия между активно и интерактивно учене. Интеракцията в специализираната литература се разглежда като най-съвременната форма на активно учене. По този начин ще бъде интерпретирано активното учене и в тази статия.
Какво променя активното учене в процеса на обучение?
1. Ролите на учителя и ученика (Витанов и др., 2015)

Ролята на учителя	Ролята на ученика
Организатор на знанията, улесняващ, подкрепящ ученето	Учениците са активни в процеса на учене, с повече лична отговорност
Позволява на учениците да планират и избират начини и действия, за да решат даден проблем, проект или задача	Учениците задават въпроси, ориентират се дивергентно, като търсят повече варианти, отговори, решения и др.
Окуражава учениците да задават собствени въпроси, да предсказват, да изказват твърдения	Сътрудничат си в процеса на работа в екип, при решаване на проблеми и в дейности, свързани с проекти, обмисляйки идеите и предложенията на другите
Позволява на учениците да работят независимо, да вземат решение за това, какво да направят	Свързват темите, идеите, предложенията и задачите си в общи проекти и презентации
Използва рефлексия, оценява доклади, проекти, портфолиа и др.	Учениците са вътрешно мотивирани, със стремеж към самоефикасност и самоутвърждаване

2. Дидактическата среда (Витанов и др., 2015)

• Средата на учене е коопериране, подкрепа и сътрудничество.
• По-богата и динамична образователна среда.
• Учителят и учениците учат заедно.
• Включва динамично онагледяване с активното участие на учениците в изработването на табла, постери и др. Използват се нови технологии, като мултимедии, компютри, социални мрежи за учене, виртуални класни стаи, електронни учебници и др.

3. Методите и техниките
Традиционните методи и техники до голяма степен са заменени с методи и техники за активно учене. Дали дадена дейност ще бъде определена като метод или техника зависи от целите, за които се използва, и от времето, за което се реализира в рамките на урока (Гюрова и др., 2006). В специализираната литература съществуват различни класификации на тези методи и техники. Като най-пълна, добре структурирана, обоснована и всеобхватна се определя класификацията на методите за активно учене, направена от С. Кашлев (Витанов и др., 2015). Той ги аранжира в следните групи: методи за създаване на благоприятна атмосфера, организация и комуникация; методи за обмен на дейности; методи за активна мисловна дейност; методи за творческо мислене; методи за рефлексивна дейност; интерактивни методи.
Добре систематизиран и всеобхватен е и моделът на методи и техники за активно учене (фиг. 1), представен от Л. Витанов (Витанов и др., 2015). Използваните в него методи и техники за активно учене са адаптирани за работа с учениците в начална училищна възраст. Сред посочените групи има две, които пряко допринасят за развитието на критическото мислене на учениците – методи за проучване, критическо мислене и творчество; методи за решаване на проблеми.

Предимство на методите и техниките за активно учене са условията, които се създават чрез тях, всички да участват в обучителния процес, освобождавайки се от сковаността и притесненията, провокирани от грешен отговор, тъй като се работи в подкрепяща и дружелюбна среда, не се обсъждат мненията на учениците по отношение на тяхната правилност, а се дава възможност всеки сам да оцени своя отговор въз основа на чутите аргументи и да промени мнението си, ако то не е съобразено с изложените факти, т.е. сам да открие истината.