Методите и техниките за активно учене се прилагат в различни части на урока, съобразно с преследваните цели и поставените задачи. Така например методът Асоциативен облак би могъл да се използва в етапа „Събуждане на интерес“, но и в последната част на урока – „Рефлексия“, за обобщаване и систематизиране на наученото. Същото се отнася и за метода Знам – Искам да знам – Научих. Какво знаят учениците по изучаваната тема и какво биха искали да научат записват още в първия етап „Събуждане на интерес“. В етапа „Осмисляне на информацията“ биха могли да търсят отговори на въпросите, поставени в рубриката „Искам да знам“, а в последния етап „Рефлексия“ записват новите знания, които са получили по време на урока.
Най-често използвани методи в педагогическия експеримент на автора на статията са следните: „Мозъчна атака“, „Предвиждане по зададен термин/ключови думи“, „Таблица на предсказанията“, „Верижно писане“, „Вярвате ли вие, че…“, „Проблемни въпроси“, „Кошче с идеи“, „Знам – Искам да знам – Научих“, „Асоциативен облак“, „Дърво на предсказанията“, „Верни и неверни твърдения“, „Лавина“, „Четене с прекъсване“, „Логическа верига/Нарушена логическа верига/Прекъсната логическа верига“, „Маргаритката на Блум“, „Четене с отметки“, „Мисловни карти“, „Двойна таблица“, „Концептуална таблица“, „INSERT“, „Плюс, минус, интересно“, „Сюжетна таблица“, „Дискусия“, „Продуктивни въпроси“, „От стола на автора“, „Петстишие“, „Галерия“, „Девиз и герб“, „Три – две – едно“, „ПОПС формула“, „Рибен скелет“, „Напиши писмо“, „Диаграма на Ойлер – Вен / Общо – уникално“, „Фантазен бином“, „Оживи картината“, „Работа с въпросник“, „Четене по двойки“, „Запазете последната дума за мен“ и др. Всички те са много ефективни с оглед на формирането и развиването на критическо мислене у четвъртокласниците и предизвикват техния интерес и активност. По-нататък ще бъдат описани само някои от методите и техниките за активно учене.
Мозъчна атака
Този интерактивен метод се нарежда сред най-известните за активизиране на учениците, за генериране на идеи по даден проблем, за формиране на нестандартно мислене. Той предполага изказване на различни мнения, без да се подлага на обсъждане тяхната правилност. След приключване на излагането на личните виждания може да се потърси идея, около която да се обединят всички. Едно от приложенията на мозъчната атака е като техника в началото на часа за провокиране на асоциации по дадена тема, които се записват на дъската. След това генерираните идеи и лексикалният материал може да се използват за различни цели в рамките на други интерактивни методи – например за изработване на мисловни карти, създаване на текстове или за обобщаване на мнението на класа. Много важно при прилагането на този метод е въпросът, който ще провокира мисловна дейност у учениците, да бъде предварително обмислен от учителя, да бъде конкретизирано времето за отбелязване на идеите, всеки да има право да изложи лично собственото си мнение, идеите да се обсъждат, да се констатират различията, без да се критикуват, да се стигне до вземане на решение.
Таблица „Знам – Искам да знам – Научих“
Това е един от методите за графическа организация и логико-смислово структуриране на материала. Формата е удобна, тъй като представя комплексен подход към съдържанието по темата. Преди запознаването си с текста учениците индивидуално или в група попълват първата и втората колона на таблицата – „Знам“ и „Искам да знам“. В хода на работата с текста, по време или след обсъждането на прочетеното, попълват и последната колона „Научих“. Следват сравняване и обобщаване на съдържанието на трите колони на таблицата.
Асоциативен облак
При тази техника на визуализиране в центъра на голям лист или на дъската се поставя понятието или правилото, проблемът, явлението, персонажът. Около него се записват думите, чрез които се дефинира от учениците. Думите асоциации биха могли да послужат за изграждане на текст, свързан с проблема, явлението или персонажа.
Четене с прекъсване
Методът се реализира върху напълно непознат за учениците повествователен текст. Учителят предварително разделя текста на смислови части, т.е. означава местата, където ще бъде прекъснато четенето. Най-напред по заглавието учениците определят за какво ще се разказва в него. В основната част на урока учителят дава възможност на обучаващите се да предвидят по-нататъшното развитие на сюжета или да предложат свое решение на възникнал проблем.
Този метод може да се приложи и в друг вариант, при който се съчетава с метода „Маргаритката на Блум“. Вместо да прогнозират развитието на случката, учениците изпълняват предварително подготвени от учителя задачи и отговарят на въпроси към всяка част, с които се преследва формиране на определени мисловни навици у тях, както и осмисляне на съдържанието на четивото. Типовете въпроси, стимулиращи критическо мислене, са свързани с интерпретация на информацията, оценка на получената информация, логическо обобщение на получената информация, използване на информацията като средство за решаване на проблем в сюжетния контекст или извън него. Целесъобразно е този метод да се използва във втория етап от урока „Осмисляне на информацията“. Той позволява учениците да подходят внимателно към гледната точка на друг човек и доброволно да се откажат от своята, ако тя не е достатъчно аргументирана или аргументите са несъстоятелни.
