Концептуална таблица
Методът се използва за систематизиране на информацията, за откриване на съществените признаци на изучаваните обекти. Таблицата е матрица, чието съставяне позволява по-точен сравнителен анализ. Този метод е особено полезен, когато се сравняват два или повече обекта. Таблицата се построява по следния начин: хоризонтално се разполага това, което ще бъде сравнявано – обекти, персонажи, а вертикално – различни маркери, по които ще се сравнява. Методът е подходящ за приложение в етапа „Осмисляне на информацията“.
Двойна таблица
Това е метод, чрез който се работи за отстраняване на трудността да се осмисли текстът лично от всеки ученик. В процеса на четене се попълва таблица, състояща се от две колони. В първата се вписват фрази от текста, които са впечатлили най-силно четящия, предизвикали са съгласие, протест или неразбиране у него. Във втората колона се записват мислите или асоциациите, които тези фрази са породили у ученика.
Петстишие
Метод, който се използва за синтезиране на материала. Кратката форма на петстишието позволява да се резюмира информацията, да се изложат мислите чрез няколко значими думи, по-обемисти или по-кратки изрази. Може да се използва като индивидуална задача, за работа по двойки или като колективно творчество. Обикновено методът „Петстишие“ се използва в третия етап от урока – „Рефлексия“.
Правила за писане на „Петстишие“:
1. Записване на темата на текста, изразена с една дума, обикновено съществително име.
2. Описание на темата, изразено с две думи – прилагателни имена.
3. Описание на действията в рамките на темата с три думи, обикновено глаголи.
4. Изречение от четири думи, изразяващо отношението на автора към темата.
5. Една дума, синоним на думата от първи ред, повтаряща същността на темата на емоционално-образно или философско-обобщаващо ниво.
Диаграма на Ойлер – Вен
Диаграмата на Ойлер – Вен (фиг. 2) се използва за сравняване на общите и уникалните характеристики на литературни произведения от различни жанрове или на качествата, поведението, мотивите за действие на литературни герои.
В хода на педагогическия експеримент се наблюдава повишаване на активността на четвъртокласниците, на мотивацията им за учебна работа в часовете по литература, подобряване на уменията им за критичен анализ и оценка на изказаните мнения. Все по-аргументирано звучат техните изказвания, все по-умело отстояват собствената си позиция по даден проблем, подкрепяйки я с неоспорими доказателства, и все по-често откриват проекция на проблемите на литературните герои в реалния живот. Педагогическата практика показва актуалността и необходимостта от изграждане на умения за критическо мислене у децата в ранна училищна възраст и доказва възможността това да се случи още в периода на началния образователен етап. Обучавани по този начин, учениците ще израснат и ще се превърнат в млади хора, които много успешно ще се адаптират към съвременния живот и ще могат да определят собствените си приоритети в личен и в професионален аспект.
-
- Витанов Л. и др. (2015). Методи и техники за активно учене. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Гюрова, В. и др. (2006). Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова). София: Европрес.
- Стийл, Дж., Мередит, К. & Темпъл, Ч. (2003). Модел за критическо мислене в рамките на учебната програма. София: БАЧ.
-
Димка Бянова, 41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, София
dbyanova@abv.bg
рецензент: доц. д-р Станка Вълкова