Оценка на функционалността на системата за закрила на деца в риск в Република България (резултати от емпирично изследване)

17. Необходимо ли е професията „социален работник”  да бъде лицензирана от орган на национално равнище? Мнозинството от експертите (67%) смятат, че е необходимо професията „социален работник” да бъде лицензирана от орган на национално равнище, 20% не могат да преценят и 13% са на мнение, че не е необходимо да бъде лицензирана (фиг. 3). От отговорите на анкетираните се вижда, че е нужна промяна в посока лицензиране от орган на национално равнище на професията „социален работник”.

18. Необходимо ли е да има критерии за натовареността и броя случаи, по които да работят социалните работници? В отговорите на този въпрос експертите са единодушни (100%), че е необходимо да бъдат изготвени критерии за натовареността и броя на случаите, по които да работят социалните работници (фиг. 4). Този резултат свидетелства за високата натовареност на работещите в системата за закрила на деца в риск, което често води до професионално „прегаряне” и напускане на обучени специалисти.
19. Необходимо ли е социалната работа по закрила на детето да бъде отделена от социалното подпомагане? Повече от половината от анкетираните (53%) смятат, че е необходимо социалната работа по закрила на детето да бъде отделена от социалното подпомагане, 30% не могат да преценят и 17% отговарят, че не е необходимо да бъде отделяна (фиг. 5). Като цяло специалистите споделят мнение, че е необходимо отделите за закрила на детето да излязат от структурите на социалното подпомагане, тъй като този модел се оказва несполучлив.
Изводи и заключение
От проведеното емпирично изследване се установи, че като цяло системата за закрила на деца в риск в България има нужда от сериозно обновяване. Големият брой направления в обсега на социалните работници е пречка за постигането на ефективност, тъй като те надхвърлят техните възможности. Друг сериозен проблем, свързан с натовареността, е обемът на документацията, която социалните работници попълват при постъпване на сигнал за дете в риск. Методиката за управление на случай е остаряла, т.е. също се нуждае от актуализиране. Социалните работници смятат, че редуцирането на изискваната документация ще им предостави възможност за „работа на терен”. Съвместяването на различни функции от един специалист в ОЗД влияе негативно върху качеството на работата му, особено в общини, където липсват социални услуги.
Финансовите ресурси за обезпечаване на работата на ОЗД са недостатъчни. Все още съществуват сериозни проблеми с материално-техническата база, като липса на достатъчно компютри, канцеларски материали, помещения, служебен автомобил, служебни мобилни карти за социалните работници и др. Всичко това затруднява тяхната работа и намалява ефективността на дейностите по закрила, осъществявани от ОЗД.
Броят на служителите в ОЗД не е обвързан с нуждите по места, което води също до натовареност. Необходимо е да бъде създадена система от критерии за натовареност, оценка и контрол за осъществяване на основните дейности по закрила на деца в риск. Липсата на държавен стандарт за натовареност и брой случаи, по които се работи, е причина служителите да работят по неограничен брой случаи.
Налице е потребност от лицензиране от орган на национално равнище на професията „социален работник”.
По отношение на тенденцията закрилата на децата и социалната работа по закрила на деца в риск да се разглеждат като социално подпомагане анкетираните експерти са категорични, че е нужно ОЗД да излязат от структурите на Агенцията за социално подпомагане. В тази връзка е необходимо да бъдат изградени политика и институционална рамка, които да отделят социалното подпомагане от закрилата на детето.
В заключение, необходимо е цялостно да се преосмисли политиката за закрила на детето, като се трансформира и усъвършенства чрез включване и прилагане не само на мерки, насочени към децата в риск, а към гарантиране на основните права на всички деца.

---