И постъпи неочаквано за мен предложение – да изобразим съвременен прототип на алафрангата, символизираща Дървото на живота според преданията, посредством листопад.
И листопадът се превърна във визуален израз на събитията, които се случват на всеки от нас, т.е. получи се листопад от събития.
Бях впечатлена и очарована от творческия импулс, който доведе учениците ми до неочаквани за мен и за тях резултати, тангиращи със съвременното изкуство, с концептуалния изказ на съвремието. Неслучайно Л. Виготски твърди: „Изкуството е усилвател и предавателен апарат за заразяване с чувство“ (Виготски, 1978: 321). А Лучия Ангелова говори за „многозначност“ на творческото въображение (Ангелова, 1998: 125). И уточнява: „Художественият образ се отличава от първичния, сетивния образ преди всичко със своята емоционална наситеност, която пък му дава възможност да предизвика преживявания“ (Ангелова, 1998: 127).
Интересно е, че в ученическите произведения забелязваме конкретна информация, инспирирана от художествения усет за мистичното, присъстващо в живота, в ежедневието, в магията на случващото се, докато бързаме и правим планове. „В изкуството е изключително важно произведението да носи някаква информация, а художественото преживяване ще покаже уникалността и неповторимостта на тази информация – художествения замисъл“ (Ангелова, 1998: 133).
Естествено, учениците стигнаха до тези реализирани идеи посредством творчество и дискусии, градивни творчески разговори помежду си… и с учителя, който позволи и насърчи полета на тяхното въображение. „Взаимодействието и взаимовлиянието между учениците при общуване и при контакт с произведения на изкуството закономерно ще ги доведат чрез съответните социалнопсихологически механизми до осмисляне на художествения замисъл, до художественото преживяване“ (Ангелова, 1998: 134).
Любен Генов говори за елиминирането на сюжетния разказ. Според него „от модерното изкуство извличаме необходимите уроци относно възможните художествени и пластични хиперболи“, за да проявим фин „усет за тайнството на живота, за великото в делничното“ (Генов, 2018: 19). Съвременните ученици доказват това в часовете по изобразително изкуство.
-
- Ангелова, Л. (1998). Естетико-художествено развитие в предучилищна възраст. София: Веда Словена – ЖГ.
- Виготски, Л. (1978). Психология на изкуството. София: Наука и изкуство.
- Генов, Л. (2018). Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора. СБХ бюлетин, 1.
- Димчева, М. (2015). Естетико-художествени, иновационни и възпитателни аспекти на обучението по изобразително изкуство. София: Пропелер.
- Потебня, А. А. (1913). Мысль и язык. Харьков: Мирный труд.
-
Елена Панайотова, докторант в катедра „Визуални изкуства” на Факултета по начална и предучилищна педагогика – СУ „Св. Климент Охридски”
elena.panajotova@gmail.com
рецензент: доц. д-р Мариета Савчева