Методически решения
Преподавам учебния предмет „Човекът и природата” в 5. и 6. клас. Учениците в училище са билингви, за които майчин език е ромският. В дългогодишната ми педагогическа практика с тези деца (30 години) съм стигнала до извода, че практическата им интелигентност е по-висока от учебната успеваемост. Най-често това разминаване между възможности и резултати се обяснява с емоционалната нестабилност на учениците (проявяваща се главно в недисциплинираност), с отслабеното внимание (лесно се разсейват), с ниската мотивация за учебна работа и нередовното посещение на учебните занятия. Установих, че при учениците, които слабо владеят български език, всяка задача трябва многократно да атакува тяхното мислене и цялостното им съзнание по-различни пътища, за да се стигне до нейното достатъчно разбиране и осмисляне. Учениците роми имат нужда от внимание и поощрение, от допълнителна образователна подкрепа, за да придобият по-голяма увереност. Работата е успешна и по-ползотворна, когато те участват активно, умело водени от учителя. Това стимулира тяхната активност в учебната дейност и води до по-добро усвояване на учебния материал.
Педагогическият ми опит показва също, че учениците имат нужда от занимания извън задължителното учебно време, в които да заявят своите способности, интереси и компетентности по природни науки. Добри възможности да придобият допълнителни знания и да развият умения за тяхното практическо прилагане предлагат извънкласната форма на работа и участието в групи по интереси.
Училището ни не разполага с модерна и богата материално-техническа база. Това налага опитите в часовете за упражнения по предмета „Човекът и природата” да се демонстрират от учителя, но невинаги и това е възможно.
След излизането на Постановление № 289 от 12 декември 2018 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет и конкретно – внесените изменения и допълнения в Наредбата за приобщаващото образование, с които се регламентира организирането на занимания по интереси, видях възможност за повишаване на интереса на учениците ми към природните науки, на мотивацията им за присъствие в училище, както и на стремежа им към по-високи резултати в обучението.
В настоящата статия представям разработения авторски модел за повишаване на интереса на учениците към природните науки чрез обучение с практическа насоченост в занимания по интереси.
Директорът на училището ни инициира процес по идентифициране на занимания по интереси, в които учениците желаят да бъдат включени, чрез анкетно проучване. След обработването на анкетите и установения интерес на учениците сформирахме сборна група по интереси „ПриродоЗнайко“ с 13 участници от 5. и 6. клас. Изготвих програма на групата, в която са заложени теми за извършване на опити с практическа насоченост, като всяка тема е придружена от протокол, който учениците попълват.
Тук ще отбележа, че в началото учениците срещаха затруднения при попълването на протоколите, но след третото занимание станаха по-уверени и по-самостоятелни в изпълнението на задачите по предварително зададен алгоритъм.
Всяко занятие започва с инструктаж за безопасна работа с лабораторните прибори и материали. След това учениците се разделят на три групи и всяка от тях получава своя протокол. В края на занятието групите докладват получените резултати и направените изводи от извършените опити. Следва обяснение на опитите чрез използване на природонаучни понятия.
Нека видим как изглежда един протокол от занимание в групата по интереси „ПриродоЗнайко”.