Принципи на дейностно ориентираното езиково обучение
1. Организационна рамка (Scaffolding). Уроците и материалите трябва да бъдат обвързани в единна рамка, в която ще бъде проведено обучението. Основната роля на преподавателя е да осигури тази рамка, защото в процеса на работа се използват аналитични подходи и учениците може да попаднат на холистични извадки от езика, които често са над техните познания и ниво на владеене на езика към дадения момент. „Изкуството“ на Task-Based Language Teaching (TBLT) е да знаеш кога да премахнеш тази рамка. Ако тя бъде преждевременно премахната, процесът на учене ще „колабира“. Ако се поддържа твърде дълго, обучаваните няма да могат да си изградят онази самостоятелност, която е важна за автономното изучаване на чуждия език.
2. Взаимосвързаност на задачите. Всяка задача в един урок трябва да е построена върху предходната. Последователността на задачите според Д. Нюман е онзи „педагогически разказ“, който води учениците стъпка по стъпка до момента, в който ще могат да изпълнят успешно педагогическата задача докрай. В рамката на зависимостта между задачите има и други подпринципи, като:
а) От рецептивност към продуктивност. В началото на цикъла с инструкции на учениците се отделя повече време за участие в задачи по слушане и четене. На по-късен етап, в цикъла от задачи (модул) пропорциите се променят и учениците се занимават с продуктивна работа върху езика;
б) От репродуктивност към креативност. Този принцип е важен в изграждането на веригата от задачи. В репродуктивните задачи учениците произвеждат езикови модели, предоставени от учителя, от учебника или от аудиоматериала. Така те усъвършенстват формата на изразяване, смисъла и функцията на езиковите средства и този тип задачи се явяват в основата на създаването на креативните задачи. Принципът е приложим на всички нива на владеене на езика – от начинаещи до напреднали.
3. Преработване или рециклиране на езика (Recycling). Свързан е с аналитичния подход в изучаването на езика, според който постигането на съвършенство на изказа от пръв път е невъзможно и е необходимо езиковите структури и речник да се развият в друг контекст и на друго ниво. По този начин учениците ще направят връзка за действието на функциите с предходните езикови елементи и как те се използват в различен контекст, напр. глаголите за харесване и нехаресване (like and dislike verbs) в теми за околната среда (еnvironment) или темата за храната (food).
4. Активно учене. Учениците научават най-добре чрез активната употреба на езика, който изучават. Те най-добре усвояват нещата, като ги правят, а не чрез предаването на послания за езика от преподавателя. Това означава, че по-голяма част от времето в процеса на изучаване на езика трябва да бъде отделяно за даване на възможност на учениците да използват езика в час. Тези възможности са много и могат да варират от заучаване и представяне на диалози до попълване на таблици с информация за слушане. Важното в случая е, че ученикът върши работата, а не учителят. Това не означава, че учителят не може да дава указания или да обяснява, просто той не е на фокус и не бива да бъде доминиращ.
5. Интеграция. Учениците трябва да бъдат обучавани така, че да могат да правят връзката между лингвистичните форми, комуникативните функции и семантичното значение. До неотдавна според Нюман повечето подходи в езиковото обучение са били на базата на синтетичния подход, при който всички езикови компоненти – граматични, лексикални, фонологични – са били преподавани поотделно. Този подход е заменен от комуникативния през 80-те години на миналия век, което довежда до разделение на поддръжниците на формалното изучаване и тези на смисловото изучаване на езика. Това, което напоследък се изисква от учителите по чужд език, е да реинтегрират формата, функцията и значението на езиковите компоненти в преподавателската си работа.
6. Креативност (вж. 2б).
7. Отражение (Reflection). На учениците се предоставя възможност да разсъждават върху това, което са научили, и колко добре са се справили. Превръщането на ученика в рефлексивен участник е важна част в изучаването на езика, където фокусът се сменя от съдържанието към процеса на изпълнение. Този принцип е особено добре приложим в TBLT, тъй като той предоставя широк диапазон от задачи, във всяка от които е заложена поне една стратегия. А ученето с ясни стратегии прави учащите се по-успешни в овладяването на езика (по Numan, 2004: 34–35).