В статията са разгледани същността на метода на незавършените изречения и неговото приложение в обучението по учебния предмет „Околен свят“. Този метод е подходящ както за обобщаване на знанията в края на часовете, така и за проверяване на знания при приключване на даден раздел, а също и за бърз преглед на базови знания. Умело замества тест или контролно, като с много малко усилия се превръща в игра и удоволствие. Използването на метода на незавършените изречения повишава интереса, мотивацията и активността на учениците в учебния процес.
Мнозинството от учениците в началното училище имат проблем с преразказването и колкото и пъти да прочетат един текст, трудно го предават със свои думи. Те могат свободно да четат, да учат наизуст стихотворения, да решават задачи, но срещат затруднения с разказвателните предмети. Това се явява проблем и при проверката на знанията, защото освен чрез тестове учениците трудно успяват да предадат всички знания, които са придобили.
И в това отношение много подходящ е методът на незавършените изречения, чрез който учениците, особено по-малките, с умело направляване от педагога и прилагане на игрови техники съумяват да се отпуснат и да представят в пълния им обем усвоените в учебния процес знания. Когато провеждам занятия по предмета „Околен свят“, винаги се старая, съобразявайки се с възрастовите особености и задавайки насочващи въпроси, да добия представа какво запомниха учениците и достатъчно ли ги окуражих, за да отговорят на въпросите ми без смущение.
Методът на незавършените изречения е част от т.нар. проективни методи, свързан е с анализа, като чрез него може да се изрази и лично съждение. Това е интерактивен метод, който позволява на ученика да погледне информацията от различен ъгъл. В педагогическата си практика го използвам като вариант за проверка на знания, но той може да се приложи и като техника за разтоварване.
Подходящ е и за групова работа. Учениците се разделят на групи, като едната група започва изречението, а другата го завършва. Интересен момент при този начин на прилагане на метода е, че в процеса на работа понякога изникват допълнителни въпроси и всеки е свободен да отговори както желае. Стремежът в случая е учениците да интерпретират по свой начин материала, който се изучава. Методът на незавършените изречения предлага възможност за оценка на наученото посредством нещо като стълба, или множество стъпки, които са последователни и свързани помежду си. По-сложният вариант на прилагането му за проверка на знанията е да се конструира цял тест с незавършени изречения, но това е много трудно за изпълнение от учениците в начален етап.
Най-общо, този метод предоставя възможност чрез игра, сбито и с малко думи да се разбере доколко е овладян материалът, къде се срещат затруднения и в каква степен знанието е осъзнато. Може да възникнат трудности, свързани с необходимостта от анализ и осмисляне на темата или следствие от недостатъчен речников запас на учениците, неразбиране на определени термини. За да се преодолеят, е нужно да се задават напътстващи въпроси, да се разширява мирогледът, да се поощрява активността на ученика, да се отговаря на появили се в процеса на работа въпроси.
Запознавайки учениците с темата „Природа“, предлагам следните незавършени изречения, които те да допълнят:
Природата е… (жива и нежива)
Природата се… (променя през всеки сезон)
През целия си живот… (трябва да пазим природата, защото тя е изворът на живота)
Как още наричаме природата… (околна среда)
След изучаване на темата „Природата – нашият общ дом“ класът се разделя на две групи, като първа група има за задача да състави началото на изречението, а втора – да го завърши. После групите разменят местата си и работят по темата „Наблюдавам промените в природата“.
Методът на незавършените изречения се използва и като средство за насърчаване на учениците да се задълбочат в най-важните факти от изучавания материал. Те очакват с нетърпение новата тема, по която ще работим. Иновативното на този начин на обучение е, че създава условия за развитие на мислещи личности, способни да отделят главното от второстепенното, да класифицират и обобщават, да работят самостоятелно с допълнителни източници на информация, да планират своята учебна дейност.
И нещо много важно, на което бих искала да акцентирам в заключение. Ранната училищна възраст е периодът, когато у детето се залагат оценъчни и мотивационни концепции. Ето защо е толкова важно учителите и родителите да определят правилно и навреме как се формира отношението на детето към определени аспекти в живота и дейността му.
- Даниела Варадинова, 42 ОУ „Хаджи Димитър“, София
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова