В статията са разгледани някои теоретични постановки, свързани с мотивацията за учене. Акцентирано е на интегрирането на STEM подхода в образователната практика като възможност за мотивиране на учениците към учебно-познавателна дейност. Споделени са примери за STEM учебни задания в обучението по физика и астрономия в 7. клас.
Една от основните задачи на съвременното образование е да се формират у обучаемите знания и умения, приложими в различни области, да се стимулира интересът им към обучението и да се развива тяхната познавателна мотивация. Това поражда необходимостта от активно търсене и разработване на иновативни модели на обучение, които да отговорят на потребностите и изискванията на съвременните ученици.
Мотивацията за учене може да бъде определена като система от подбуди, предизвикващи учебна активност. Мотивацията се разглежда като йерархична система на много равнища, в която различните мотиви се намират в единство и взаимодействие. В понятието „мотивация“ обикновено се включват всички видове подбуди: мотиви, потребности, интереси, стремежи, цели, влечения, мотивационни установки или диспозиции, идеали.
Мотивът за учене отразява насочеността на ученика към различни страни на учебната дейност. В съвременната педагогическа психология е прието да се разграничават две големи групи мотиви – познавателни и социални. Познавателните мотиви са свързани със съдържанието на учебната дейност и процесите на нейното изпълнение. Социалните мотиви са свързани с различните социални взаимоотношения на ученика с другите членове на обществото.
На практика в структурата на всяка личност се съчетават различни, дори противоречиви мотиви и в този смисъл както познавателните, така и социалните мотиви могат да имат колективна или индивидуална насоченост. Всеки ученик се ръководи в дейността и поведението си не от един-единствен мотив, а от цяла система мотиви. В зависимост от трайността на усвоените знания, умения, навици и качеството на подготовката на учениците за живота, мотивите за учене се делят на положителни или правилни и отрицателни или неправилни.
Към първата категория се отнасят: потребности от труд, познание, творчество, самовъзпитание; учебно-познавателни и професионални интереси и идеали; жизнени перспективи и мечти; граждански, нравствени и интелектуални чувства; любознателност, чувство за дълг и отговорност, за чест и лично достойнство, за срам и др.; подражание, в смисъл стремеж към идентификация с учители, родители и други лица; комуникативни мотиви – потребност от общуване в процеса на обучението, от оценка и одобрение от страна на съученици, учители, родители, стремеж към получаване похвали и възнаграждения.
Втората категория подбуди за учене се свеждат обикновено до:
- маниакален стремеж към получаване на високи бележки независимо от средствата и реалното покритие със знания;
- фетишизиране на ролята на цифровите оценки, култ към тях.
Върху процеса на формиране на определени мотиви у ученика оказват влияние следните социални, общопедагогически, дидактически и методически условия: изборът на подходящо учебно съдържание и ефективни методи на обучение; възможностите и уменията на учителя; социалното равнище и атмосферата в училището и в класа; семейното възпитание; използването на индивидуален и диференциран подход към личността на ученика.
Формирането на положителна мотивация е възможно само при правилна, ефективна организация на учебната дейност. Овладяването и правилното изпълнение на активни учебни действия, както и тяхното превръщане в навици и умения за познавателна дейност предизвикват у учениците интерес към учебния процес (Николов и др., 2007).
Всички ученици са мотивирани, но в различни направления. В този смисъл, учителят не трябва да засилва мотивацията като такава, а да я открива и поддържа с дейности, които водят до учене. Затова познаването на индивидуалните особености, интереси, способности на всеки ученик е от значение за планирането на начините, по които ще се поддържа готовността да вложи усилия в ученето, като много съществен момент е и отношението на учителя към всеки един от учениците. Учителят е този, който трябва да изгражда онези емоционални връзки, ситуиращи го в класа – да мисли и действа така, че учениците да му вярват, да са убедени, че може да ги научи как да учат и да сътворяват себе си като самостоятелни, мислещи и общуващи млади хора (Димитрова, 2013).
Положителната мотивация е пряко свързана с въвеждането на иновационни подходи, методи и средства на обучение. Прилагането им се оказва ефективно и стимулиращо както за качеството на знанията, така и за формирането на специфични умения у учениците.
При традиционната класно-урочна система на обучение учениците в голяма степен са пасивни, знанията са стандартизирани, оценяването изисква възпроизвеждане на предметно съдържание. Включването на различно по тип съдържание е предизвикателство за учителя при настоящата система на предметно базирани уроци.
Една от възможностите да се активизира учебната дейност, да се формира и развива познавателната мотивация на учениците е интегрирането на STEM подхода в обучението. Съкращението STEM означава изучаването на съвкупността от природни науки, технологии, инженерни науки и математика. Фокусът на STEM обучението е върху развитието на мисленето – математическо, логическо и инженерно.
Основните характеристики на STEM учебното съдържание са следните:
- интегрира информация от природните науки, инженерните науки, технологиите и математиката;
- поставя в центъра конкретен, разбираем въпрос, проблем или тема с практическо измерение и връзка с живота на учениците;
- ангажира учениците в решаване на конкретен проблем, като изисква изготвяне на работещ модел, макет или изпълнение на друга практическа задача;
- активно включва учениците в решаването на конкретния проблем, като ги поставя в среда (включително и физическа организация на пространството), която изисква работа в екип, активно участие и разрешаване на проблеми;
- изисква по-задълбочена предварителна подготовка на учителя, сътрудничество с други учители, подготовка на материали, използване на технологии (МОН, 2020).