В статията са представени и анализирани резултатите от дидактическо изследване на създадената и приложена в педагогическата практика на автора технология за развиване на практически умения за решаване на конфликти в училищна среда. Разгледани са етапите на провеждане на експеримента. Описани и коментирани са резултатите от анкетно проучване на отношението на учениците към темата.
Управлението на педагогическите конфликти се изразява в предвиждане на възможни затруднения в комуникацията, своевременно предприемане на превантивни мерки, целенасочено отстраняване на обективните и субективните причини, изострящи междуличностните противоречия, и конструктивното им разрешаване.
Целта на разработената технология е да се развият практическите умения на учениците от 8. клас при изучаването, управлението и решаването на конфликти. За постигането на целта се използват следните методи и дейности на учениците: наблюдение (самонаблюдение), ролеви игри, дискусии, беседи, решаване на казуси, проучване чрез използване на различни източници на информация и работа по проект (изработване на постер). Обучението е базирано в извънкласните дейности по проект от септември 2020 г. до юни 2021 г.
Като динамично протичащ процес педагогическият конфликт преминава през следните етапи:
- Възникване на противоречието;
- Признаване на противоречието;
- Усложняване на противоречието;
- Търсене на начини за разрешаване;
- Разрешаване.
Педагогът трябва да улови още първите признаци на дисхармония в отношенията и да разбере източниците им. Това е изключително важен етап, тъй като изходът от зараждащите се разногласия зависи от последващите реакции. Те могат да изострят възникващото противоречие или да го прехвърлят по следите на мирното споразумение.
Първата стъпка в изкуството на решаване на конфликти е да се възприеме конфликтът като неразкрита възможност и да се следи за появата на сигнал за конфликт. Показател за невисок професионализъм е възприемането на конфликта като заплаха за личния престиж със съответния стремеж на всяка цена да се потисне в зародиш.
Педагогическият ми опит показва, че учениците, преминавайки от едно училище в друго, „забравят“ знанията си за избягване на конфликтни ситуации. От друга страна, може и до момента да не са се сблъсквали с конфликтна ситуация, ако идват от малко училище, където всички се познават. За да преодолее трудностите на „забравените“ знания и умения, учителят/педагогическият съветник търси начини за създаване на работещ алгоритъм за обучение, който да доведе до трайни знания и продуктивни умения у учениците, нужни за социализацията на личността. Под алгоритъм на обучение се разбира „цялостна система от елементарни учебни операции, която еднозначно определя каква информация, при какви условия и в каква последователност трябва да се дава на обучаващите се, за да бъдат доведени постепенно от актуално изходно състояние до едно желано състояние цел. За изработването на алгоритъм на обучение са необходими преди всичко две предпоставки: алгоритъм на решението и детайлни знания за структурата и особеностите на протичането на процеса на ученето при човека“ (Речник по психология, 1989: 17).
В обучението на осмокласниците има само няколко часа, в които е заложена темата за агресия и конфликт. Още в първия час в новопостъпилия 8Д клас установих, че учениците имат нетрайни знания по темата. Не разбираха или не различаваха конфликт от шега. Агресията в онлайн пространството и социалните мрежи им се струваше нещо нормално.
Фазите на конфликта са непосредствено свързани с неговите етапи и отразяват динамиката на конфликта от гледна точка на реалните възможности за разрешаването му: начална фаза, фаза на подем, пик на конфликта, фаза на спад.
Таблица 1. Фази на конфликта
| Фаза на конфликта |
Етап на конфликта | Възможности за разрешаване (%) |
| Начална фаза | Възникване и развитие на конфликтната ситуация; осъзнаване на конфликтната ситуация | 92% |
| Фаза на подем | Начало на открито конфликтно взаимодействие | 46% |
| Пик на конфликта | Развитие на открития конфликт | По-малко от 5% |
| Фаза на спад | Около 20% |