Българският фолклор има значима роля в личностното изграждане на подрастващите, усвояването на формите на социално поведение, опознаването на действителността, интелектуалното развитие и приобщаването на личността към многовековния човешки опит в национален мащаб. В статията е разгледана учебната програма по литература за 2. клас с оглед на недостатъчния брой часове, предвидени за изучаване на български фолклор. Представена е създадена и приложена в педагогическата практика на автора технология за усвояване на българския фолклор чрез извънкласни дейности и са коментирани резултатите от експерименталното обучение. Акцентирано е на извънкласните дейности като неизменна и необходима част от образователната система.
Усвояването на българския фолклор от учениците във 2. клас чрез извънкласни дейности може да внесе редица положителни промени в многоаспектното им личностно развитие. Създавайки условия, провокиращи детето към извършване на активни самостоятелни действия, процесът на усвояване на българския фолклор от малкия ученик се явява, от една страна, процес на формиране и усъвършенстване на личностните качества на обучаемия, на неговите социални навици и ценностна ориентация. От друга страна, той способства за формиране на готовност у личността за саморазвитие, получаване на нови знания, активизира нейния потенциал. И от трета – изисква от учителя непрекъснато да прави избор на най-адекватните методи, средства и похвати за правилното протичане на този процес.
От анализа на съществуващите теории и практики в образованието в това отношение можем да направим извода, че на процеса на усвояване на родния фолклор в обучението по български език и литература като аспект от цялостното развитие на личността на ученика не е отделено достатъчно внимание. В читанката за 2. клас (Димитрова и др., 2017) са представени творби от съвременни български и чуждестранни автори, писатели класици в детската литература. Освен български са поместени и чуждестранни фолклорни произведения – приказки. Но фолклорът ни не се състои само от български народни приказки, а и от народни песни, гатанки, пословици и поговорки. В читанката са включени шест народни приказки и две народни песни. Което, излишно е да отбелязваме, но все пак ще го направим – е крайно недостатъчно за усвояване в пълнота на богатството на българския фолклор. Направеният обзор по темата и подчертаното в предходното изречение убеждение провокираха и обосноваха разработването и експерименталното прилагане в обучението на представената в статията педагогическа технология за усвояване на българския фолклор чрез извънкласни дейности във 2. клас. Технологията пък от своя страна идейно мотивира сформирането на група „От извора“, в която в предвидените часове за извънкласни дейности се изучава всеобхватно български фолклор – освен словесното народно творчество учениците опознават и музикално-танцовото изкуство, бита и душевността, празничния календар, обичаите и традициите на старите българи, опознават своите корени, своята национална идентичност, за да я съхраняват и да се гордеят с нея.
Фолклорът се явява „необятна съкровищница на народния език. Колективният гений е превърнал този език в остро сечиво, в инструмент за изразяване на силни и дълбоки чувства, за изграждане на ярки и незабравими образи“ (Динеков, 1990). От езика на народното поетично творчество са се учили най-великите художници на словото. Със своето богатство и многообразие, изразителност и гъвкавост той е най-добрата основа за творческите изяви на малките ученици.
В експерименталното обучение тръгваме „От извора“ – и в смисъла на групата, и в смисъла на народността ни, за да стигнем при извора и се потопим в живата вода на българщината. Необятен и пленителен е светът на българския фолклор. И тази педагогическа технология казва на учениците във 2. клас „Добре дошли“ в него.
В групата „От извора“ през цялата учебна година второкласниците изучават различни фолклорни произведения. В тях има всичко – много радост и болка, добро и зло, красиво и грозно, смешно и тъжно… Малките ученици се запознават с героите, преценяват постъпките им и ги съпоставят със своя опит и разбирания. В тези часове за извънкласни дейности те непринудено и неусетно се формират като личности с богата душевност и самосъзнание. Което е изключително стойностен принос на апробираната педагогическа технология, с несъмнена значимост за бъдещото развитие и успешност на подрастващите не само в училище, а и в живота като цяло.
В чисто учебен аспект, представеният по този начин и съобразен с Държавните образователни изисквания за 2. клас учебен материал създава условия за формирането на съответните компетентности – литературни, социокултурни и комуникативни. А същевременно и за обогатяване на знанията и разширяване на любопитството на учениците към словесното творчество и българския фолклор.
Кратка ретроспекция. Поради факта, че в читанката за 1. клас не се изучават български фолклорни произведения, на теста за входяща диагностика във 2. клас учениците показаха преобладаващо ниски резултати. Само 25% от тях имаха отлична оценка. Останалите не познаваха българските народни приказки, макар през лятото да бяха чели такива от списъка с препоръчителна литература за 2. клас. Липсваха знания за народни песни, гатанки, носии, изобщо знания за българския фолклор. С прилагането на технологията за усвояване на българския фолклор резултатите на изходящата диагностика на второкласниците чувствително се повишиха – 90% от тях имаха отлична оценка.