Интегриране на ИКТ при деца със СОП

В статията е разгледано успешното интегриране на ИКТ в начален етап и ползите за ученици и преподаватели. Разгледан е проблемът за времевите и пространствени ограничения на традиционните класни стаи и възможностите за обогатяване на комплексите от представи и понятия на учениците със СОП. Акцентът е поставен върху полезността от прилагане на метода ориентиран към действие. Посочена е рамката на ИКТ за компетенциите за учители и етапите на подготовка за работа. Коментира се обучението на ученици със СОП, които се учат да използват ефективно високотехнологични помощни средства: компютър и работа в Интернет. Те им осигуряват важно мултисензорно преживяване и забавен път за усвояване на важни умения и знания.

Животът ни се характеризира с ера на технологичната революция, на технологичния взрив, който отеква във всяка една сфера на живота, ерата на информационното общество, което се характеризира с внедряването и бързото разпространение на съвременни информационни и телекомуникационни средства, което без математиката е немислимо. Този аспект трябва също да бъде взет предвид при обучението по математика в училище. Функционирането на интелигентните транспортни системи и управлението на пътните светофари са непостижими без математика. Без нея няма да имаме мобилни телефони, преносими компютри, навигационни системи, компютърни скенери, карти за банкомати и сканиращи апарати. Списъкът с примери може да продължи да расте, защото не друго, а математиката лежи в основата на всички техническите устройства. Обикновено невидима в готовия продукт- математиката e приложена там.

Постоянно си задаваме въпросите: Защо толкова много хора се чувстват изгубени щом стане дума за числа и факти? Защо стана така, че много хора не могат да боравят с математически или със статистически данни?Всеки тръгнал на училище се сблъсква с математиката. След първоначалното любопитство към цифрите, броенето, събирането и изваждането под формата на игра и положителни емоции, децата бързо губят интерес към аритметиката в училище. Това се случва, когато таблицата за умножение става задължение, а атмосферата се превъща в скучна и сериозна. Но уменията за извършване на аритметични операции са основна съставка на математическата грамотност.Една от задачите на училището е да представи технологичния и културния принос на математиката и да спомогне да бъде осъзната по-добре нейната значимост. Далече съм от мисълта, че всеки е длъжен да се занимава с математика така, както правят това математиците. Необходимо е обществото да осъзнае много по-добре значението на математиката за живота. Това е една от съществените и неотложни цели на обучението по математика. Учителите естествено трябва да предадат техническата страна на предмета, но освен това, те поемат и една друга високо отговорна задача, а именно – начинът, по който те представят математиката, определя начина, по който математиката ще бъде възприета от голяма част в обществото. Обикновено учениците не очакват да разберат математиката, защото първоначалните възприятия във връзка с математиката в резултат на преподадените в клас уроци са, че математическите задачи имат само един валиден подход за решение и едно единствено правилно решение – обикновено това, показано от учителя. Затова приемат, че е достатъчно да научат нещата наизуст и да прилагат механично това, което са научили. Математиката така, както се преподава в училище, няма нищо общо с реалния свят.  Заниманията  с  математика  са  самотна  дейност,  на  която  се  отдават  хора „единаци”. Тези, които са разбрали дадено математическо съдържание, са в състояние да решат всяка задача за няколко минути.Защо учениците показват такова „изкривено” отношение към математиката, което не отговаря нито на значението, нито на положението на предмета? Математиката, образец на яснота и свободомислие, се възприема от много ученици като модел на неяснота и безсмисленост.Една от причините определено е в начина, по който се преподава. По принцип уроците в клас са ориентирани към научаване на съдържанието, към покриване на необходимия учебен материал и недостатъчно – към откриване на таланта. Колкото и парадоксално да изглежда, преподаването е обърнато към формалната успеваемост, към ученето за оценка, а не към научаването. Обучението по математика не може да се приравни към възпроизвеждането от страна на учениците на онова, което им е показал учителят. Затова ние – учителите трябва редовно да проверяваме:

• доколко учениците са схванали и обработили новопридобитото знание;
• доколко учениците  могат  наистина  да  боравят  с  методите,  условията  и правилата, които току-що са научили;
• доколко са гъвкави в прилагането на наученото по отношение на задачи, които са им все още непознати.

Чарлс Латуидж Доджсън (1832–1898), по известен като Луис Карол, живее през Викторианската епоха и пише книги за деца, които се четат и до днес от малки и големи в цял свят. По-малко известно за него е, че  той преподава математика през втората половина на ХІХ век в Оксфорд.

Когато прелистваме „Алиса в страната на чудесата”, срещаме една доста непросветена Алиса, която не знае накъде да тръгне при разклонението на пътя в гората и неуверено пита чеширския котарак:

„ – Бихте ли ми казали, моля, по кой път да тръгна оттук?

– Това зависи до голяма степен от това, къде искаш да идеш“ – отвръща котаракът.

Ако приложим тази ситуация към класната стая, трябва да си зададем въпросите: Какви умения трябва да цели образованието по математика? и Каква форма трябва да придобият уроците?

Учениците със специални образователни потребности, в частност тези с интелектуални затруднения срещат изключително големи трудности. Те се дължат в голяма степен на труднодостъпната, и в повечето случаи, лишена от визуализация информационна страна на учебния материал. Преодоляването на тези трудности е възможно само и евентуално чрез достъпно и интересно изложение на учебния материал, придружено с богато онагледяване — схеми, чертежи, картини, снимки и най-вече различни модели на обекти и процеси, но най- вече компютърни програми, визуализиращи различни процеси, което е свързано с развитите възможности на учениците да извличат информация от схеми, диаграми и графики. (Замфиров М., 2019).

В педагогиката е известна тезата на Пиаже, че всички деца и особено децата със специални образователни потребности се учат по-добре, когато в процеса на обучение се включат повече сетива. Информационните технологии дават точно такава възможност, защото за използването и развитието на уменията се включват всички анализатори: тактилни, слухови, зрителни. В процесът на обучение се установяват нови условни връзки, между зрителен анализатор, речеслуховия и речедвигателния анализатори.

Тези връзки се осъществяват от отделите на мозъчната кора в областта на girysangularis. Според А.Р. Лурия всеки анализатор се състои от три вида полета – първични, вторични и третични, които изпълняват различни функции. Всяко нарушение в тях или в проводящите пътища води до загуба или намаляване на елементарните функции на анализатора. Това е още един важен фактор, който трябва да се вземе под внимание при обучението на тази група ученици.

Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) (на английски: Information and communications technology – ICT) е термин, който се използва за обозначаване на всички компютърни и комуникационни технологии, най-често използвани съвместно. Успешното прилагане на ИКТ в образователните институции може да донесе множество ползи за всички учещи или работещи в тях. Посредством използването на ИКТ могат да се преодолеят проблеми от най-различно естество, като например проблемът за времевите и пространствени ограничения на традиционните класни стаи. Наред с това, чрез употребата на ИКТ, на обучаемите и преподавателите се осигурява достъп до голямо количество съвременна и разнообразна информация, което може да улесни учащите при усвояването, а преподавателите – при подготовката на учебния материал. В този смисъл интегрираните ИКТ в обучението по даден учебен предмет създават възможност за обогатяване на комплексите от представи и понятия и съдействат за активно учене. Процесът на интегриране на знания и умения от различни предметни области е същностен за обучението по история и цивилизации, защото емпиричният характер на знанията предполага интегративен подход на преподаване. Обогатяването на междупредметните връзки с възможностите на компютърните технологии с цел осигуряване на повече полезност и трайност на знанията и уменията, които овладяват учениците, е основна отговорност на учителя и израз на професионалната му компетентност. При осъществяването на учебния процес чрез интегриране на ИКТ е необходимо предварително да бъдат осмислени похватите, методите, средствата и формите на обучение, тъй като интегрирането на знанията предполага детайлно открояване и систематизация на информационните части, които ще бъдат разглеждани по време на обучението.

Подготовката за интегриране на ИКТ в учебния процес включва дейностите:

• Откриване на опорните моменти в стандартите за учебното съдържание;
• Определяне на областите и темите, които позволяват интегриране на знанията и уменията от различните направления.
• Определяне на близък до житейския опит на учениците контекст, който да им позволява да прилагат знания и умения;
• Откриване на специфичните сфери на влияние и проникване на учебното съдържание с цел обогатяване на представите и уменията на учениците за използване на ИКТ;
• Определяне на рутинните и творческите познавателни действия на учениците.

(Рангелова 2006: 1)

Подготовката на отделните уроци от позицията на интегриране на ИКТ в обучението по история и цивилизации е свързана с много старателно преосмисляне на всеки отделен детайл и гъвкаво ориентиране на съвместната дейност с учениците и поставянето на индивидуални задачи. Тя трябва да е съобразена с общото ниво на компютърната грамотност на учениците. Същевременно внедряването и използването на ИКТ в обучението е пряко свързано и с дигиталните компетентности на учителите и тяхното повишаване е от изключителна важност. Организацията за образование, наука и култура към ООН (ЮНЕСКО) разработи и предложи рамка за ИКТ компетенциите за учители, които да подобрят качеството на образователния процес (Таблица 1) ( UNESCO Publications 2011; 1)

Таблица 1  Рамка на ИКТ компетенциите за учители

 

	ТЕХНОЛОГИЧНА ГРАМОТНОСТ	ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ЗНАНИЯТА	СЪЗДАВАНЕ НА ЗНАНИЯ
Разбиране ролята на ИКТ в образованието	Информираност за образователните политики	Разбиране на образователните политики	Иницииране на иновации
Учебна програма и оценяване	Основни познания	Прилагане на знанията	Изграждане на умения
Педагогика	Интегриране на технологиите	Решаване на комплексни задачи	Способност за самообразоване
ИКТ	Базови инструменти	Комплексни инструменти	Разпространяващи се технологии
Организация и управление на образованието	Стандартна класна стая	Групи за съвместна работа	Обучаващи се организации
Професионално развитие на преподавателите	Компютърна грамотност	Помощ и насочване	Учителят като модел за подражание в обучението

 

Предложената рамка за ИКТ компетенциите от ЮНЕСКО е мотивация за подобряване на уменията на учителското съсловие. Усъвършенстването на дигиталните компетентности е неизбежно през XXI век, векът на технологиите, и за нас преподавателите е огромно предизвикателство.

През последните няколко години конвенционалното обучение претърпя съществени промени, защото днешните ученици не са по-малко интелигентни, от тези в миналото, те просто са различни. Преподаването трябва да се промени, защото отношението на децата и родителите към училището се е променило. Това не значи, че и училищата не трябва да се приспособят, това означава, че не бива да избират„лесния“ път – чрез непрекъснато занижаване на стандартите. Промяната не означава непременно промяна на използваните математически понятия. Тя означава промяна на начина на преподаване. Традиционните методи стават все по-съмнителни, защото много ученици са изключително разглезени и прекалено закриляни от страна на родителите, а резултатът е хроничен мързел. Много ученици са крайно невъзприемчиви към учебното съдържание, което е последица от ежедневното консумиране на готова медийна информация.

Обучението трябва да е едно малко предизвикателство, а преподаването не трябва да принадлежи на миналото, защото ще са с минимална стойност за настоящето, което е с модерни виждания, пречупени през мирогледа на новото поколение деца и родители. Обучението зависи от професионализма и мотивацията на самите преподаватели. Качеството на обучението се подобрява или влошава в зависимост от личността на преподавателя. Учителят не е актьор от забавно предаване, а ученикът не е прост наблюдател. Обучението е активен, целенасочен, конструктивен и кумулативен процес. И като такъв трябва да бъде възприеман и от учениците.

При обучението на ученици със СОП се използват ефективно високотехнологични помощни средства: компютър и работа в Интернет. Те им осигуряват важно мултисензорно преживяване и забавен път за усвояване на важни умения и знания. Една от ролите на информационните системи в образованието е да се гарантира, че „ние можем да предоставим необходимата информация, когато това е необходимо. Трябва да преуспяваме, за да предвидим необходимата информация, за да можем да я достигнем, когато е необходимо. (Хадзоглу А., 2019).

Съпътстващите заболявания на учениците със СОП, трябва да се имат предвид, когато им се предоставят визуални стимули, информационни и информационни технологии. Те могат да повлияят на тяхното обучение и на тяхната способност да се адаптират към домашната, училищната   и средата на            общността.

Специалните педагози са изправени пред предизвикателството  да  подбират и  адаптират  методите  и  средствата за  обучение,  за  да поднасят учебната информация по интересен, по увлекателен и мотивиращ начин, използвайки огромните възможности на съвременните технологии и най-вече на Интернет. Като основания за разглеждане на тази проблематика могат да се посочат:

–           обща значимост – за професионалната реализация на учениците със СОП;

–           съпричастност към общообразователните проблеми и социализация на учениците със СОП;

–           необходимост да се покажат практични възможности за разнообразяване и облекчаване процеса на усвояване на знания и умения за работа с информация в процеса на тяхното обучение и самоподготовка;

–           педагогическо майсторство на учителите в обучението и възпитанието на учениците със СОП.

Оптимизирането на учебния процес на учениците със СОП чрез съответствие, ефективност и ефикасност на учебното съдържание предполага непрекъснато търсене на начини за разнообразяване на образователната среда. Развитието на съвременните информационни и комуникационни технологии предоставят неизчерпаеми възможности  в тази насока. (Данов, 2011).

Спрямо новите обществени условия трябва да се формират знания и умения за работа с Интернет, електронна поща (e-mail), електронни търсачки (Google), електронни сайтове, блоговете YouTube,  Pinterest и Skype.