Технология за формиране на знания и умения за овладяване на техники и поведенчески модели при природни бедствия при 6–7-годишни деца чрез интерактивни методи и средства

Статия разглежда възможностите на интерактивните методи и средства, чрез които се формират знания и умения при 6–7-годишни деца за овладяване на техники и поведенчески модели при природни бедствия- земетресение, наводнение, пожар, зимни бедствия. Представени са интерактивни методи, подходящи за включване в провеждането на допълнителна форма на педагогическо взаимодействие.

Живеем в бурен свят, обхванати от предизвикани от човека кризи и изложени на нарастващи природни бедствия и климатични предизвикателства. В България често възникват бедствия, предизвикани от природни явления или човешка дейност, чиито социални и икономически последици могат да оказват значителен неблагоприятен ефект на нейното развитие и икономически растеж, поради което намаляването на риска от бедствия е от изключително значение за устойчивото развитие на страната.

Предучилищните институции са идеална структура за формирането силни социални ценности, насърчаващи устойчива поведенческа култура на населението за предотвратяване на естествените реакции при бедствия. Детската градина е основното място за забавление. Тя е среда, която определя бъдещото им поведение. Работата на педагогическия специалист в предучилищната образователна институция в тази област е много важна, защото значително допринася за оцеляването не само на децата, но и на много други представители на обществото в извънредна ситуация. Образователният процес насърчава формирането на култура у децата за правилно и безопасно поведение в условия на природните бедствия. Съвместното партньорство между педагозите и децата в детската градина действа ефективно за намаляване на риска от бедствията и осигурява ангажирано взаимодействие в образователната среда.

 

1. Интерактивните и иновативни методи – същност и особености

Интерактивните методи са процедури, систематични начини, съдържащи последователността от съвместните действия на изследователите за постигането на определена цел в определена научна област. Те са подходящите пътища за осъществяване на дейността, свързана с решаването на даден проблем. В педагогиката интерактивните методи се основават на социалния конструктивизъм, според който ученето е резултат от социално общуване в определен контекст. Общуването се извършва между учениците в работния екип, между учениците и учителя, между учениците и външни експерти. [1]

Педагогическата иновация е иновация, която променя в съдържанието и технологията на преподаване и възпитание на децата, с цел повишаване на тяхната ефективност.

Иновативната образователна технология е основана на използването на иновативни образователни методи. В педагогическата наука се разграничават три вида иновативни образователни технологии:

• радикални, предполагащи преструктуриране на учебния процес или неговата значителна част;
• комбинирани, съчетаващи редица известни елементи, технологии или методи;
• модифициращи, предназначени да подобрят класическите методи, без да ги променя значително. [2]

 

Иновативните технологии се разделят на:

• Основните иновации от своя страна се разделят на такива с
• най-голяма важност – заемат висок дял от дейностите по фундаментални и приложни изследвания, предизвикват промени в системата от образователни потребностите като цяло, както и в самата образователна система.
• средна важност – имат умерен дял от фундаменталните и висок дял от приложните изследвания
• малка важност – заемат малък дял от фундаменталните изследвания

Подобрените иновации също се разделят на такива с:

• голяма важност
• важни подобрени иновации
• нормални подобрени иновации
• еволюционни промени.

 

Псевдоиновациите:

• неголеми иновации на продукта, които не повишават ефективността при използването му от потребителя;
• иновации, които повишават ефективността на един процес, но намаляват ефективността на системата като цяло;
• иновации, които подобряват ефективността на системата в краткосрочен период, но в дългосрочна перспектива водят до големи загуби или неравновесия.[3]

 

Чрез интерактивните и иновативни методи се постига:

• Ангажиране на децата;
• Развитие на интерес и мотивация на децата;
• Развитие на умение за съвместна дейност;
• Развитие на положителни отношения между децата и педагога.

 

2. Методи и форми за педагогическо взаимодействие по образователно направление Околен свят 4 група

Организираните ситуации по образователно направление Околен свят 4 група са насочени към близката за детето среда, която се превръща в естествената основа за начално усвояване на най-значимите норми на поведение, дейност и живот в света, които демонстрират природо-социалното единство

В държавния образователен стандарта се посочва, че чрез образователното направление се реализира педагогическо взаимодействие, насочено към социализиращите процеси – изграждане на адекватна представа за окръжаващата близка социална среда, придобиване на култура на поведение, социални умения за общуване и самостоятелна детска игрова дейност като предпоставки за готовността за училище.

Определя се и приоритет на направлението – социалните умения, които да се трансформират под влияние на когнитивните умения при опознаването на света.

Важен акцент в стандарта е и ориентацията не само към придобиване на социален опит в педагогическите ситуации, но и в самостоятелната игрова дейност.[4]

Методи за реализиране на задачите по образователно направление Околен свят

• Наблюдение
• Сравнение
• Беседа
• Разказ
• Експеримент
• Моделиране
• Решаване на словесно – логически задачи
• Мозъчна атака
• Анализ на ситуация
• Упражнение

 

Форми за реализиране на задачите по образователно направление Околен свят:

Педагогическа ситуация

Това е основна форма на педагогическо взаимодействие и включва следните компоненти:

• Проблемна задача
• Мотив
• Потребност от разкриване на неизвестното
• Решаване на проблема
• Учебна цел

 

В педагогическата ситуация се осъществяват следните ситуационни преходи:

• От познавателна ситуация към практическа ситуация;
• От познавателна към игрово – познавателна ситуация;
• От игрово – познавателна ситуация към практическа ситуация;
• От игрово – познавателна ситуация към познавателна ситуация;
• От практическа ситуация към познавателна ситуация;
• От практическа ситуация към игрово – познавателна;
• От познавателна ситуация през игрово – познавателна ситуация към практическа ситуация

 

Проектна дейност

Проектната дейност осъществявана в детската градина има значение за сензорно, познавателно – емоционално и практическо усвояване на опит за природата.

Етапи на проекта:

1.	Постановъчен етап	ü  Определяне на целите, задачите и методите на работа; ü  Диагностика на детския опит; ü  Изисквания към подбора на обекта; ü  Подготовка на материали и оборудване.
2.	Изследователски етап	ü  Търсене на решение на поставените въпроси с подходящи техники.
3.	Обобщителен етап	ü  Анализ на резултатите; ü  Формулиране на изводи и възможности за прилагане в практическа ситуация;

 

Играта –допълнителна форма на педагогическо взаимодействие „дете-околен свят“

В детската градина са приложими всички видове игри във всички форми за взаимодействие на детето с природата. Приложими са всички видове игри във всичките й форми за взаимодействие на детето с природата.  [5]

Детските игри не се използват само с играчки, детското въображение ще помогне да превърне столовете в парен влак или автобус.

Играта подсилва полезните навици и умения при децата, доставя на детето радост. Това ще бъде или радостта от творчеството, или радостта от победата, или естетическата радост – радостта от качеството. В играта детето се чувства до известна степен независимо.

Играта в предучилищна възраст поставя началото на активната социализация на детето. Чрез нея те развиват и реализират взаимоотношенията с връстниците си, формират определени норми на поведение, които поставят началото на нравствените чувства.

По своята същност, детските игри могат да се класифицират по следния начин:

• Сюжетно –ролева игра
• Дидактична игра
• Игра – драматизация
• Конструктивна игра [6]

 

3. Интерактивните и иновативните методи при формиране на знания и умения за овладяване на техники и поведенчески модели при природни бедствия

Според СЗО бедствията /катастрофите/ са природни явления или човешка дейност, които представляват или носят заплаха за живота и здравето на хората, и то в степен, която изисква помощ отвън:

Бедствие е всяко природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни суши и епидемии.

Авария е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводени със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.

Катастрофа е внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи внезапна, спасителна и непосредствена възстановителна намеса в широк мащаб. [7]

Земетресенията са сред най- опасните природни бедствия, тъй като предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време.

Наводнението е природно бедствие, при което временно се залива земна местност или територия с огромно количество вода, вследствие на повишаването на нивото на водните басейни и речните корита. Причините за повишаването на нивото на тези водни басейни могат да бъдат различни – интензивни валежи или снеготопене, скъсване на язовирна стена, разрушаване на диги, високи вълни или човешка дейност.[8]

Пожарът е неконтролирано горене, което нанася щети. През последните години горските пожари нанесоха огромни материални щети и се превърнаха в сериозно бедствие за нашата страна. Пожарът, възникнал в гора, можем да установим по наличието на пламъци, дим, падащи сажди, по необичайната миризма, както и по поведението на животните. Причина за възникване на пожар вкъщи, на работното място или друго закрито помещение в повечето случаи се дължи на нашата небрежност. [9]

Детската градина е едно от местата, където е нужно да се постави началото на системно обучение по проблематика за действие при кризисни ситуации по време на природни бедствия, аварии, катастрофи и пожари. То е етап от формирането на глобална култура на превенция в системата на образованието, съобразена с националните особености и съществуващите опасности в страната. Именно в тази връзка МОН издава Инструкция № 2 от 5.07. 2004 г за подготовката и обучението на децата, педагогическия,административния и помощен персонал в детските градини за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари. В инструкцията е включена и учебна програма със задължителен характер на тази подготовка и обучение  за всички детски градини в страната. [10]

Целите на обучението са насочени към :

• Опазване здравето и живота на децата;
• Осъзнаване на здравето като ценност;
• Овладяване на система от общи представи за природните явления и закономерности, начини за поведение в критични ситуации;
• Изграждане на предпоставки, необходими за адаптирането на детето според възникналата ситуация;
• Формиране на позитивна личностна нагласа към обучението; психическа устойчивост за адекватно възприемане и действие в критична ситуация;
• Създаване на трайни умения у детето да бъде отговорно за поддържането и опазването на здравето и живота, за защита при критични ситуации.

Задачите и обемът на учебното съдържание са съобразени със специфичните възрастови особености на децата и са съгласувани с психолози и Министерството на образованието и науката.

За да е целесъобразно, обучението трябва да се провежда в рамките на предвидените ситуации през годината и неговата сложност да се увеличава пропорционално с възрастта на децата. [11]

За повишаване на знанията на децата е нужно детския педагог:·    непрекъснато да подобрява знанията,умения и способности на децата, използващи различни форми на работа, и преди всичко -интерактивен;·    да развива творческото мислене на децата,способността за извършване на умствени операции на синтез, анализ, сравнение за формиране на способност за предвиждане на опасност природни бедствия за човек, семейство, обществото като цяло;·    формиране на ясна гражданска позиция у децата и повишаване на отговорността.          Препоръчителни форми и методи за съвместна дейност на учители и деца:·       ролеви игри;·       игри с имитации;·       разказ на възпитател;·       разговор;·       опити и експерименти·       наблюдение;·       решаване на ситуационни задачи;·       обучения и обучения;·       забавление;·       гледане на видеоклипове;·       сътрудничество със семейството.

 

4. Работна програма на експерименталното изследване

В таблица 1 е представена работна програма за формиране на знания и умения за овладяване на техники и поведенчески модели при природни бедствия.

 

Таблица  1

Модул „Земетресение“
Тема „Какво знаем за земетресението?“- септември 2021 г
Цел:	Разширяване на представите за стихийно бедствие- земетресение
Тема „Правила на безопасност при земетресение“- октомври 2021 г
Цел:	Да се продължи обучението на децата за правилно действие по време на земетресение
Тема „Какво правим след земетресението?“ – октомври 2021 г
Цел:	Развиване на правилни умения и действия след земетресение.
Модул „Пожар“
Тема „Какво представляват пожарите и с какво са  опасни?“ – ноември 2021 г
Цел:	Разширяване  разбирането за пожара при природно бедствие. Запознаване с различни видове и причини за пожари
Тема „Как да се държим по време на пожар?“ – ноември 2021 г
Цел:	Децата да усвоят правилните действия по време на пожар; евакуирайте от сгради, спазвайки всички правила за евакуация.
Тема „Нашата сигурност по време на огън.“ – декември 2021 г
Цел:	Развиване на уменията за правилни действия при пожарна опасност.
Модул „Наводнение“
Тема „Какво сме длъжни да знаем за наводненията?“ – декември 2021 г
Цел:	Разширяване  представите на децата за наводненията като опасни стихийни бедствия.
Тема „Опасни и безопасни зони в време на наводнение“ – януари 2022 г
Цел:	формиране на необходимите умения безопасност при наводнения,идеи как да си помогнете,намерете изход от опасна ситуация
Тема „Нашата сигурност след наводнение“ – януари 2022 г
Цел:	Да продължи формирането на знания деца за последствията от наводнението, основните правила на поведение след наводнението.
Модул „Зимни бедствия“
Тема „Какви са опасностите от слана, виелици, сняг, снежни преспи и лед?“- февруари 2022 г
Цел:	Да продължи формирането на концепцията за опасностите от зимата период: виелица, снежни преспи, слани,лед.
Тема „Как е правилно да се обличаме през зимата ?“ февруари 2022 г
Цел:	Развиване на умения за безопасно поведение през зимата, продължаване на формирането осъзнаване на опасността от хипотермия и измръзване.
Тема „Правила за безопасност през зимния период“- февруари 2022 г
Цел:	Затвърдяване знанията на децата правила за безопасност през зимния период
Модул „Професия – спасител“
Тема „Кой ще ни помогне при природни бедствия?“- март 2022 г
Цел:	Да продължи формирането на идеи за дейността на спасителната служба, за това какви умения и способности трябва да има спасител
Тема „Кой и как оказва първа помощ на пострадалите?“- март 2022 г
Цел:	Формиране у децата способността да се държат правилно в критична ситуация, за да оказват необходимата помощ на себе си и други хора
Тема „За да няма проблеми!“- април 2022 г
Цел:	Проверка на знанията на децата за природните бедствия, начини за спасение и самопомощ.

 

[1] Костова З, Владимирва Е Интеракитвно обучение: същност, трудности, теоретични основи и критични оценки, Стратегии з образователната и научната политика, 2011

[2] Сайгушев Н. Я,  Романов П.Ю.,  Веденеева О.А, Тураев Р.Р. ,Мелехова Ю.Б. (2016) ИННОВАЦИОННЫЕ ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫЕ ТЕХНОЛОГИИ КАК СРЕДСТВО ОПТИМИЗАЦИИ ПРОФЕССИОНАЛЬНОЙ ПОДГОТОВКИ БУДУЩЕГО СПЕЦИАЛИСТА https://www.science-education.ru/ru/article/view?id=25294

[3] Тоцева Я. ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНОВАЦИИ И СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ, ИНОВАЦИИ И ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО, София, 2012

[4] Наредба № 5 2016 г, МОН

[5] В. Янчева, С. Здравкова, Ц. Илиева, М. Богданова, К. Галчева, М. Галчева-Стоицова, Г. Иванова, Т. Бурдева, М. Шоселова, О. Христова-Занкова, А. Златева, М. Баева, В. Гаврилов Методическо ръководство за реализиране на образователното съдържание в 3. подготвителна група в детската градина и в училището, издателство БУЛВЕСТ 2000, София 2018

[6] Витанова. Н, Якова М. “Играта на децата от предучилищна възраст“ издателство Просвета, София . 1991

[7] Хайдар Г. Неспокойната среда и детето, Диамант, стр. 3

[8] https://mvr.bg/pazardjik/обществен-ред-и-сигурност/мвр-съветва/pravila-navodnenie

[9] https://www.mvr.bg/blagoevgrad/обществен-ред-и-сигурност/бедствия-и-аварии/правила-за-действие-при-пожари

[10] Хайдар Г. Неспокойната среда и детето, Диамант, стр. 7

[11] Инструкция № 2 от 5 юли 2004 г, Приложение № 2