В статията е разгледана способността на човек да учи, за да оцелее и тя е естествена способност на човека.Човек учи, за да принадлежи на социума. Ролята на човека е да бъде гражданин и да владее формите на общуване – устна и писмена реч. Ученето на родния език е особено важно, за да подготви човека за неговата зрялоств обществото. Под това да се учи цял живот се разбира човек да учи самостоятелно – да приема и разбира нови задачи, да прилага наученото в своята практика. Чрез самостоятелно учене могат да се постигнат по-високи резултати.
Ученето е естествена способност за изява и развитие на психосоциалния потенциал на човека. Човек учи, за да го има, за да оцелее. Човешкото съществуване не е автономно. То е функция на взаимодействието му със социума. Затова човек учи, за да принадлежи към същия този социум. На първо място това може да се постигне чрез знанията за езика и използването на езика като ресурс за осъществяване на определени комуникативни намерение в определени комуникативни ситуации. Една от ролите, които човек изпълнява, е ролята му на гражданин, който осъществява взаимодействие с институциите чрез езика и неговите форми – устна и писмена. Така изучаването на роден език се оказва особено важно, за да се подготви човек за социалните си роли в зрелостта. В контекста на новите образователни стратегии може да се говори за учене чрез откриване, което да подготви младежите за истинския социален живот и да ги подготви със солидни практико-приложими знания за езика като система, с която да си служат в социума.
В съвременните условия все повече се налага тенденцията за изместване на ученето под ръководството на учителя и се налага тенденцията за самостоятелно усвояване на компетенции от различно естество. В променящия се свят е необходимо да актуализираме знанията и уменията си в дадена област. В концепцията за учене през целия живот и в Европейската референтна рамка ученето през целия живот се свързва с това, всеки човек да може да учи самостоятелно (learning to learn). Подобно учене се свързва с наличието на естествена среда, в която то да се разгърне със своите цели и практически резултати; изисква включване на реални ресурси и ситуации, извлечени от реалната дейност на хората и общността, ангажиране на участващите страни чрез интегриране на техния практически и идеен опит и стимулиране на любопитството и творческия им потенциал, моделиране на междуличностни взаимоотношения на основата на комплекс от динамични ролеви позиции, които се доближават до професионални модели, използване на образователни методи и средства, базирани на обективни форми на живеене и труд. Умението за самостоятелно учене е готовност за приемане на нови задачи. Новата задача активира сложни вериги от взаимосвързани умения, които водят до познавателно учебно действие. Доброволното овладяване на това познавателно действие чрез волево и емоционално саморегулиране формира ядрото на умението за самостоятелно учене.
В процеса на обучението по български език умението за самостоятелно учене може да се формира успешно, като се използва желанието на учителя ментор да развие положително отношение на учениците към ученето – търсене на нови решения, прилагане на вече наученото в нови ситуации, постоянство при овладяване на практически комуникативни умения, които да служат в устното и в писменото общуване. Чрез самостоятелното учене в училище може да се постигнат по-високи резултати и индивидуализация на постиженията, като за всеки ученик се отчете личностната му ориентация и възможности.
Ученето предполага системни и устойчиви действия, свързани с изменения на външната и вътрешната дейност на учащия се. Тези действия се проявяват в определени ситуации. Усвояването се разглежда като мисловен процес, който започва първоначално със запознаване с нов учебен материал и завършва с възприемането на този материал за свое достояние. В резултат на усвояването учещият може да обясни изучавания материал, да свързва нови с по-рано усвоени знания и да ги прилага на практика.
От формално гледище се разграничават следните видове учене: индивидуално, или самостоятелно (монадно) учене; интериндивидуално, или междуличностно (диадно) учене; групово и колективно (социално) учене. В разнообразните педагогически ситуации учащият се може да изпълнява две основни функции:
- пасивно да възприема и усвоява поднесената от учителя информация
- активно и самостоятелно да търси и открива информация, която да използва по предназначение.
При самостоятелното учене ученикът изпълнява втората функция, като по този начин става активен участник в процеса на обучение. В психологически аспект самостоятелното учене се свързва с разпознаване на структурата на задачата, разбиране на същността и разкриване на причинно-следствените отношения. То по своята същност е учене по зададен модел. В това отношение съвременният учител може успешно да прилага модели за самостоятелно учене в процеса на обучение и по този начин да повиши мотивацията на учениците, както и да бъде по-ефективен по отношение на постигането на целите на ЕРР. Друга положителна страна на самостоятелното учене е възможността за екстериоризация на учебния процес и за реално измерване на знанията и уменията на учениците в реална житейска ситуация. Това е от особена важност за обучението по роден език, защото именно чрез степента на усвояване на езика може да се измери степента на социализация на личността.
Според Ел. Бояджиева и М. Кирова (Бояджиева, Кирова 2013: 100) при самостоятелната учебна дейност, която протича без непосредственото ръководство на учителя, може да се набележат следните пет етапа:
- Планиране на учебната дейност;
- Планиране на методите, средствата и формите на учебната дейност;
- Самоконтрол в хода на учебната дейност;
- Саморегулация на ученето;
- Самоанализ на резултатите от учебната дейност.
Чрез следването на тези етапи обучението може да премине от дейност под ръководството на учителя към самостоятелна учебна дейност, която стои в основата на умението за учене през целия живот. Не без значение е и фактът, че информалното учене може да допълва формалното, то е път за решаване на въпроси, на които формалното образование не е отговорило. Информалното учене, чрез което да се предложи иновативен подход за повишаване степента на мотивираност у учениците, както и за постигането на трайни комуникативноречеви умения за общуване.
Като пример за самостоятелна учебна дейност може да се даде дистанционното обучение, което е ориентирано към самореализация на учащия чрез развиване на неговите интелектуални възможности.
В процеса на работа у ученика се развиват следните способности:
- Комуникативни – свързани с речеевото поведение
- Личностни – самостоятелност, увереност, самоконтрол и самооценка и др.
- Технологични – развитие на паметта, на абстрактното и логическото мислене, на концентрацията и др.
Заключение
Самостоятелното учене е дълъг процес, който се реализира постепенно и в който трябва да се постоянства през целия процес на обучение. Степента на самостоятелност в учебната дейност зависи от възрастовите особености на учениците.