УМЕНИЕ ЗА ПИСАНЕ НА СЪГЛАСНИТЕ ВЪВ ВТОРИ КЛАС – ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ

Статията разглежда теоритичните основи на уменията за писане на съгласните във втори клас, базиран на правописните умения и навици, правописните действия. Разглежда се като процес на формиране на умения и неговото постепенно прерастване в автоматизирано действие. Описват се основните характеристики на правописа в обучението. Акцентира се на тезата, че правописните умения се формират в речевата практика успоредно с работата над различните страни на речта, над произношението, над словосъчетанието и изречението, над текста, дори правилно четене, ползите от него.

Овладяването на правописа е не само продължителен, но и сложен процес, който занимава психолозите твърде отдавна. Още в края на ХІХ и началото на ХХ век със зараждането на т.нар. експериментална педагогика се разпространяват изследванията на немския педагог В. А. Лай, свързани с въпросите на психологията и дидактиката на правописа. Според неговата теория писмото е навик, който се изразява в реакция и действия. Лай достига до извода, че двигателните /моторните/ представи имат най-важно значение за правописа. Това крайно мнение скоро опровергава Е. Майман, който вместо ръкодвигателните фактори на Лай издига като първи фактор зрителния образ и вместо участието на органите на речта за най-добър правописен метод смята виждането на думата и анализиращото преписване, а на второ място произношението на думата, при което се прави асоциация между зрителния образ на думата, движението на ръката и произнасянето ѝ (Рождественский  1961: 171–176). Оттогава до днес продължават изследванията за установяване на значимостта на отделните групи от фактори за правилно формиране на правописния навик.

Психолозите определят правописния навик като „автоматизиран компонент” на съзнателната писмена речева дейност на човека. Правилното изписване на всяка дума е част от сложната дейност писане, имащо отношение към точното отразяване на звуко-буквения състав на думата. Другите компоненти на дейността писане са свързани с графичните форми на буквите, със съдържанието на написаното, с използваните изразни средства. (Здравкова  1991: 22).

От изключителна важност е осмислянето на правописния навик като комплексен, сложен навик, състоящ се от по-прости навици и умения като анализиране на фонемния състав на думата /т.е. умение за пълен звуков анализ – определяне на броя, последователността и поредността на звуковете в думата/; анализиране на буквения състав на думата /т.е. умение за буквен анализ/; умение за съпоставяне на точното откриване на ортограмата; умение за точното откриване на ортограмата; умение за бързото откриване на най-точния начин на проверка.

Правописните действия, които градят правописните умения и навици, се състоят от посочените съставни умения, без чието детайлно усвояване не може да се изгради цялостната правописна грамотност. За да могат правописните умения да се автоматизират, съответно трябва да се автоматизират и тези съставни умения.

Процесът на формиране на умения и неговото постепенно прерастване в автоматизирано действие т.е. в навик, преминава през следните степени: мотив, цел – избор на способи на действието – алгоритъм – действие – повторение на действието, упражнение – появяване на елементи на автоматизацията – постепенно „свиване” на алгоритъма – автоматизация при написване на ортограмата. (Львов  1990: 36).

Правописните умения и навици се градят чрез т.нар. правописни действия. Правописното действие е целесъобразно действие, което се отличава с три специфични особености:

• Не е безусловен рефлекс, а е продукт на обучението;
• Това е преднамерено действие;
• В него влиза осъзнаване на конкретна ситуация /която съответства на първата част на правилото/ и изпълнение на операцията /която съответства на втората част на това правило/ (Христозова 1998:  35).

Успоредно с изграждането на тези умения редица автори ( Рождественски,  Богоявленски, Ушаков и др.) застъпват тезата, че правописните умения се формират в речевата практика успоредно с работата над различните страни на речта работа над произношението /правилна артикулация/; работа над речниковото значение на думата, над словообразуването, над умението да се различават формите на думата, да се изменят думите, за да се съгласуват с други; работа над словосъчетанието и изречението, над текста, дори правилно четене /без използване на смислови догадки, защото, ако е написана думата „бална”, а при препис ученикът погрешно догаждайки се, прочете „болна”, той допуска грешка без да има ортограма/. Тези идеи са в синхрон с принципа за комплексно изучаване на българския език в началните класове.

Безспорно главното при усвояване на правописа е ръката да привикне да пише безпогрешно бързо, без да се отклонява вниманието от съдържанието на изложението. Това означава интензивна работа на ръкодвигателния център. В резултат на този вид моторна дейност за упражняване в правилно писане се достига до автоматизацията на писането, т.е. умението прераства в навик.

За формирането на правописния навик е необходимо не само физическо, но и умствено усилие. При писането, на която и да е било дума с правописна особеност, обучаваният е поставен пред условие да реши /вярно или невярно/ задача от граматически тип: да открие в думата трудното в правописно отношение място, да изясни характера на правописната трудност, да намери съответното правило, от което да се ръководи при писането. В такъв смисъл усвояването на правописния навик се изгражда на основата на съзнателността.

Разсъжденията при писане, първоначално са разгърнати, широко онагледени и пряко ръководени от учителя. Постепенно в резултат от практикуването на правилото, разсъждението се съкращава и минава в умствен план. Правилото се осмисля, когато упражняването върху него се извършва така, че да се осъзнаят условията, при които се проявява дадена правописна закономерност. Това означава:

• Да се разпознава правописния случай;
• Да се избира необходимата буква въз основа на всички съществени признаци, които този случай се характеризира.

За окончателно формиран правописен навик можем да говорим тогава, когато писането се извършва автоматично правилно вследствие придобитата в процеса на многократното практикуване способност да се съотнася всеки отделен случай с правописна особеност.

Правописният навик е интелектуално действие, което придобива основното си значение в резултат на автоматизацията. Навикът никога не се механизира пълно, защото всякога пишещият може да обоснове написаното, да обясни защо е написал даденото по този начин, да си спомни правилото.

Формирането на правописен навик се облекчава и ускорява при използването на зрителна, слухова и изговорна нагледност. Когато правописното правило се предоставя на учениците за зрителна справка в процеса на упражняването, те по-лесно осмислят функционалните граници и същността на това правило, по-бързо и безпогрешно го свързват със съответната категория от думи с еднакви правописни особености. Слуховата и изговорната нагледност имат значение за справка и самоконтрол.

М. Васева посочва критериите за усвоеност на правописния навик: осъзнатост; обобщеност; автоматизираност. Тя подчертава, че сложният интелектуален навик се изгражда при три условия:

• Мотивация на действията, свързани със създаване на навика;
• Осъзнаване на начина на изпълнение на отделните дейности;
• Системен контрол и самоконтрол (Васева 1982).

Рамзаева и Львов подчертават, че за формирането на правописния навик важно условие е учениците да се предупреждават за правописните особености и да се поправят грешките им. (Рамзаева, Львов  1979: 318).

Наличието на грешки свидетелства за това, учениците нямат необходимите знания или те са неправилни: причина за грешките им може да бъде и отсъствието на връзка между знанията.

Тъй като правописният навик е свързан с усвояването на правописа не на отделната дума, а на група от думи, съществуват и определени правописни правила, на които те се подчиняват.

В зависимост от същината на правилото и на отношението му към звуковия облик редица учени ги класифицират в отделни групи, за да формират навик за грамотно писане у учениците и се базират на усвоена теория и правописни правила. Правописните правила регулират писането на група думи, които са обединени от общо нещо. По този начин те освобождават пишещите от необходимостта да запомнят вида на всяка дума и създават възможност, като се ръководят от правилото да пишат цели групи думи в съответствие с установените книжовни норми.