Ефективност на обучението по математика в българското училище и в международен план

В статията са разгледани акцентите в обучението по математика в българското училище и в международен план, които са свързани с успеваемостта на учениците. Анализирани са предпоставките за трудностите в обучението по математика. Акцентира се върху ролята на педагога и неговите умения на вдъхновител и специалист в дадената предметна обаст. Направен е опит за очертаване на ефективни стъпки към ангажиране на вниманието и интереса на учениците към математическата наука. Поставени са някои значими въпроси, свързани с учебните резултати на подрастващите в овладяването на принципите на математическата дисциплина. Отбелязани са обективни и субективни предизвикателства при усвояването на учебния материал и създаването на висока мотивация за учене.

Българските традиции в обучението по математика са свързани с високи постижения на нашите ученици на регионални и международни състезания. Има утвърдени училища, където учениците получават стабилна математическа подготовка. Много от тях получават специална подготовка и извън училище. Развиват се клубове и школи, в които се задлага на нетрадиционни, съвременни и атрактивни методи на обучение по математика. Но предизвикатеството е как да обърнем фокуса към ученика, който не припознава математическата дисциплина като своя, към детето, което се притеснява от неуспехите си, към онази част на класа, която чака с нетърпение приключването на учебния час по математика. Още повече, във времената на технологични рекорди трябва да се задържи вниманието в клас, да се обхване капацитета на отделния индивид и да се развие неговата креативност.

Пътят към детския интерес закономерно води до интересни факти, личности и правила от историята на математиката. Това е наука, която говори на много езици. Наука с древно минало и перспективно бъдеще. Нейната връзка с технологиите прекрачва границите на непознатото. Отражението ѝ откриваме във всяка област от развитието на цивилизацията и бита на обществото. Древните и модерните постижения на математиката могат да бъдат доста вълнуващи за учениците. Ако се върнем назад във времето, ще открием пленителната визия на математика. Възникването на естествените числа, началото на броенето, дефинирането на действията с числата се случва преди хилядолетия и променя светогледа на народите и до днес. Следват множество теореми, уравнения, сечения, функции и принципи. Всичко изглежда загадъчно, понякога неразбираемо, но вълнуващо човешко постижение.

Науката математика е едно от занчителните, непреходни и стойностни постижения на човечеството. С нея са свързани изключителни открития в различни области на науката, но тя има и важни последствия в обществения живот на нашата цивилизация. Все още значението на математиката не е напълно осъзнато. Принципите и законите, по които тя се гради и развива са сложни и често не достигат до определен кръг хора. Затова има склонност към отричане и неглижиране на нейната научна, историческа и философска стойност.

Развиването на математически компетентности е важно за учениците не само в училище, но и живота. Познанията в областта на математиката са изключително полезни за останалите учебни дисциплини, особено в областта на природните науки. Развиването на логическото мислене е от полза в много житейски ситуации. Математическото и технологичното мислене е пряко обвързано с бъдещето на човечеството. Ефективното планироние и модернизаране на образованието гарантира повишаване на природо-научните компетенции на учениците, което е необходимост в задължителната образователна подготовка на учениците в световен мащаб. Съвременното общество има готовност за взимането на неформални решения при изготвянето на стратегия, приниципите и методите на която да гарантират повишен интерес и високи резултати при обучението по математика. Съвремието е начертало и много изисквания и очаквания от учениците.

Децата в българското и европейското училище трябва да притежават множоство личностни качества, които да им гарантират успеваемост в учебния процес. Те трябва самостоятелно да придобиват знания и след тава да ги прилагат на практика в решаването на проблемни ситуации. Голямо предимство за всеки ученик е, ако умее да обработва различни видове информация, като я анализира, обобщава и се аргументира. Освен това, полезно качество е и умението да си социално активен и гъвкав. (Варадинова, 2015) Успехът в обучението по мтематика не е химера, а реално постижима цел. „Задачи, взети от живота, а не схематично смятане; индивидуално обучение, а не затрупване с формули с еднакво за всички темпо – това е реформата в обучението по математика, зад която застава проектът SINUS. В началото програмата за обучение на напреднали в Германия обхваща няколкостотин учители, които разбират, че тяхното преподаване трябва да е обвързано не само с подготовката за теста. След шока от Международната програма за сравнително проучване на успеха на учениците PISA, броят на ангажираните преподаватели нарастна десеторно. SINUS показа успешния начин за промяна на обучението.” (Ди цайт   50/2004).

Нациоалният доклад с резултатите от TIMSS 2015 обръща внимание и се стреми да даде отговор на следните въпроси:

• Какви са постиженията на българските ученици по математика и по природни науки?
• Каква част от учениците се представят добре и каква част се нуждаят от повече подкрепа?
• Доколко социално-икономическите фактори оказват влияние върху постиженията на учениците по математика и природни науки?
• Доколко семейната среда подпомага предучилищното образование и възпитание?
• Какви са характеристиките на ефективното училище в контекста на обучението по математика и природни науки?
• Доколко учителите и училищата в началния етап на образование осигуряват подходящи условия за обучението по математика и природни науки? (Мавродиева 2018)

 

В последните години се забелязва тревожната тенденция на изместване на фокуса от ученето към неученето. Подрастващите се ангажират с различни развлекателни дейности и губят интерес в областта на познанието. Материалният свят завладява техните сетива и емоционалност и потиска стремежа към себеусъвършенстване чрез познание. На преден план излизат готовите възможности за обработка на информацията. Телевизията, интернет пространството и социалните платформи предоставят обработена за поглъщане база данни.

Така учениците не развиват своя потенциал, не търсят различни източници на информация, доверяват се лесно, не развиват критично мислене. Тази тенденция най-явно се открива в средното образование у нас. В международен план има същите изследвания и затова се изготвят национални стратегии и програми за стимулиране на познавателния интерес у ученика и възвръщане на развиващата роля на училището.

Едно от най-важните и незаменими условия за успеха на ученика в обучението по математика е мотивиращата роля на учителя. Неговата фигура трябва да буди респект и доверие. В съвременните проучвания и практики се препоръчва учителят да показва своето възхищение от магията на математиката. Полезно е той да заявява своето лично отношение към предмета и да подчертава непрестанно значението на математиката за културата, технологиите и промишлеността. Чрез метода си на преподаване учителят трябва да показва, че математиката е жив организъм, който потоянно се развива и обновява. Изкуството да се преподава предполага учителят да бъде гъвкав, умело да съчетава темпа, методите и технологията, нуждите на учениците.

В годините на развитие на българското училище и образование ролята и фигурата на учителя търпят различни промени. Но винаги неговото влияние върху ученика е определящо за поддържане, увеличаване или изгубване на интереса към математическата дисциплина и върху успеваемостта на децата в клас. Професията на учителя е призвание и мисия. Добрият специалист и методист притежава огромната сила да въздейства върху системата на ученика за учене и мотивация. Дълбочината на педагогическата компетентност, както и волята за успех в обучението на подрастващите, влияят значително върху учебно-възпитателния процес и неговата резултатност. Българската образователна система разполага с много висококвалифицирани специалисти, които подготвят успешни ученици с високи резултати.

Но, какво се случва с онези деца, които нямат талантлив математически ум? Как да бъдат изградени методи и средства за привличане на тяхното внимание и и създаване на интерес? Защо по-големият процент ученици изпитват страх от часовете по математика? Въпросите са много, но не те са важни. Приоритетни са отговорите.

Още в подготовката си педагозите трябва да са наясно с трудностите при обучението по математика. Необходима е и усърдна психологическа подкрепа в учебния процес. Днешното поколение е подложено на изпитанията и динамиката на новото време и изисква различен от традиционния педагогически подход. Голяма част от учениците не са изградили качества, като постоянство, упоритост и любознателност, които са много полезни за учебния процес. Голяма част от учителите предпочитат да работят с напредващите и справящите се деца. Останалите се лутат между сложния учебен материал и неспособността си да разберат и запомнят математическите правила и принципи. Това е от една страна, а от друга страна е тежката учебна програма и интензивността на преподаване. Предвидените за упражнения часове са твърде малко. Тази тенденция и особено чувствителна в прогимназиален и гимназиален етап, но такъв проблем има и в началното училище. Почти всички първокласници пристъпват училищния праг с интерес към математиката, но с увеличаване сложността на материала и заради надпреварата с времето и съучениците, постепенно се дистанцират от учебния предмет. Намалява тяхната активност в часовете и необходимостта да се справят в решаването на задачите. Математическите уроци трябва да се интересни и достъпни. Трябва да преобладават задачите, които могат да се изпълнят самостоятелно от ученика. В хода на урока, е добре да се включват повече ученици като отговарят на различни въпроси. При затруднения, трябва да се перифразира въпросът.

„Добрите учители се стремят да оптимизират времето, когато учениците са активно и продуктивно ангажирани в усвояването на задачите. (Розбърг  2018). Практика е, въпреки трудностите на детето, да се преминава към следващата тема. Въпреки неговата неувереност, да бъде оставен да работи самостоятелно. И така с времето има все повече неуспяващи, все по-малко мотивирани деца. Те се дистанцират все повече от учебния предмет и започват да вярват и използват оправданието „ Нищо не разбирам и това е“.

За постигане на образователен ефект, учителят трябва да представи пред децата новите знания на достъпен език, да насочи тяхното внимание и мислене към разкриване на причинно-слествените връзки в задачите, да разкрие по интересен начин математическите понятия. Като дедуктивна наука, математиката често поставя истински изпитания пред учениците и учителят трябва специално да организира и използва практически похвати за усвояване на знанията по индуктивен път. Активната познавателна дейност на учениците в начален етап може да се провекира чрез игрови ситуации и аналогии в нагледен план. По този начин може да се избегне своеобразното умствено напрежение в часовете по математика. Опитният и ангажиран педагог не трябва да допуска формализъм в процеса на обучение. Определени зания и свързаните с тях умения изискват по-голяма упоритост време, в което да бъдат усвоени. Учебната програма по математика в трети клас включва голям обем от информация. Често има обективни и субективни предпоставки за забавяне овладяването на знанията по определени теми. Това е допустимо и е за предпочитане пред „препускането“ по материала. Добрият учител не е само преносител на знания, той преди всичко е вдъхновител.

Ефективното учене предполага поддържане на интереса към задачите в хода на урока. Педагогът трябва да познава своите възпитаници и да знае какво задържа тяхното внимание. Колегите, които имат дългогодишна практика, се сблъскват и с проблема на балансирането на „неравните сили“ в клас. Те трябва масторски да задържат вниманието на бързите и схватливи математици, докато разясняват неясни задачи на децата, които не се справят за отличен. Тук на помощ идват прдверително подготвени допълнителни задачки, работни листове, таблици, схеми. Но за съжаление, това съвсем не е практика в работата на учителите по математика, а завидно изключение. Методическите обединения могат да се подготвят за тези често срещани ситуации и да задоволят желанието за работа нетърпеливия и обичащ математиката ученик. Това се постига много по-лесно в начален етап, околкото на следващите нива в образованието. Не може да оставим на заден план и етапа с оценяването на знанията и уменията на подрастващите. Той е ключов в целия учебен процес, защото е атестация и за работата на учителя.

Преподаването не е чиста наука, то има принципи и компоненти от изкуството. „Педагозите, които работят с желание и обич работата си, основават решенията си на поведенческите модели на своите ученици. Различните психологически типове имат различни видове учене. Добрият учител използва еклектичния подход, базиращ се на нуждите на учениците. Изкуството да се преподава изисква учителят гъвкаво да съчетава темпа, методите и взаимната технология, за да се удовлетворят нуждите на учениците.” (Розбърг  2018). Социалната позиция на педагога търпи видими промени в най-новата история на образованието. Забелязва се възвръщане на авторитета на професията и повишаване на мотивацията в колегията. Приобщаването на млади, интересни личности към тази обществена група трябва да бъде част от кадровата политика на училището. Опитните учители е необходимо да насочат уменията си към ангажиране и подкрепяне на младите си колеги и да черпят от техния ентусиасъм и широк светоглед.

Ефективността в обучението по математика е основен акцент в образователната стратегия и програма на държавата и училището. Тя е опосредствана от много принципи и има различни аспекти в отделните учебни дисциплини. Резултатите от обучението по математика са пряко зависими от психолого-педагогическата характеристика на новото поколение ученици, от субективния профил на съвременния учител и от обективната реалност в нашето общество. Приоритет на всеки преподавател трябва да бъде личността на ученика и неговата лична успеваемост и напредък. Затова трябва да се търсят иновативни методи и технологии в учебния процес. Учителите да повишават редовно своята квалификация. Да се тръсят разнообразни средства и начини за повишаване на мотивацията за учене и успех. Да се види практическта приложимост и учебния материал. Важно е да се създаде устойчива връзка на доверие и уважение между учител и ученик. Българската образователна система, като част от европейската, е важно да следва новите тенденции и насоки и да се адаптира спрямо съвремените образователни стандарти и изисквания.