В статията е представен педагогически модел за постигане на екологично образование на различни групи ученици чрез различни форми на социална комуникация. Фокусира се върху биоразнообразието, с особено ударение върху растенията и свързаните с тях видове, тъй като растенията са важна част от много жизнени цикли, те помагат на насекоми, птици и животни, като осигуряват храна и местообитание за гнездене и подслон. Моделът включва образователна технология, която функционира в извънучилищна среда и включва екологичния подход в обучението на учениците в начален и прогимназиален етап, като дава възможност да се разбере много ясно съществуващото в природата единство и многообразие, единство и противоречие между обитателите в едно съобщество.
Човекът със своите нарастващи нужди, които се задоволяваха с безпощадното използване на земните ресурси, необратимо нарушава природното равновесие. По тази причина пред обществото се поставя проблема за опазване и обогатяване на неживата и живата природа. За разрешаване на този екологичен конфликт е необходимо изграждане на гражданско съзнание и отношение към природата, да се вземат важни решения за нейното запазване и разумно използване, за постигане на устойчиво развитие. Това е дългосрочен процес, който изисква участието на всички хора.
Формирането на природолюбието като добродетел е сложен процес, който започва още в семейната среда, преминава през училището, през изпитанията на улицата и се проявява като отношение в обществото. Затова формирането на екологична култура трябва да започне още в най-ранна възраст, когато чистотата на детската душа ще й позволи да опознае същността на природната среда, връзките и зависимостите между живата и неживата природа, за да стигне до убеждението, че всеки човек носи персонална отговорност за опазването на природното богатство, за да бъде то съхранено за бъдещето. (Кабасанова, 1999)
С учебно-възпитателната работа в IV. и V. клас по учебния предмет „Човекът и природата“ се разкрива единството на природата чрез взаимните връзки на нейните основни компоненти /вода, въздух, почва, растения, животни, човек/ и връзките на Земята с Вселената. Подчертава се огромното значение на неживата природа за съществуването на живота на планетата. Единството между организъм и среда се подчертава като от една страна се дава приоритет на свойствата на неживата природа, които осигуряват подходящи условия за живот, и от друга страна, като се разкриват приспособленията на растенията и животните за живот във въздуха, във водата или на сушата. Многообразието в организмовия свят се разяснява достъпно за децата от тази възрастова група, като се разкриват някои по-конкретни взаимоотношения между растителните и животинските представители и се проследяват различни хранителни вериги. Така идеята за взаимна връзка и обусловеност намира нов израз. Като неизменна част от природата, човекът също намира своето място в разглежданите проблеми. Запознаването на децата със зависимостта на човека от природата и въздействието му върху нея, разкрива водещата идея за причинно следствената обусловеност на явленията в природата, както и идеята за опазване на околната среда. За постигане на поставената цел бяха определени следните задачи:
- Проучване на разработената биологична, педагогическа и методична литература по проблема.
- Запознаване с изискванията на МОН за провеждане на учебно-възпитателна работа по предмета в начален курс.
- Разширяване и обогатяване на екологичните знания за:
- връзка между нежива и жива природа;
- сезонни промени в природата;
- красотата и хармонията в природата.
- Съдействане за формиране на:
- естетическо отношение към природата;
- интелектуално-познавателно отношение към заобикалящата среда.
- Установяване ефективността на прилаганите форми и методи на обучение и организация на учебното съдържание като се анализират резултатите и се направят изводи и предположения за практиката.
Осъществяването на екологичния подход в обучението на учениците в начален и прогимназиален етап дава възможност да се разбере много ясно съществуващото в природата единство и многообразие, единство и противоречие между обитателите в едно съобщество.(Христосков, 1985)
Завършвайки основния етап на обучение, децата трябва да съзнават, че природата не е просто сбор от съществуващи организми. Това е една гигантски устойчива и организирана екосистема. Тя е съставена от съобщества, формирани в еволюцията под действието на естествения подбор, комплектувани от различни видове организми. Тези организми са в сложни взаимооотношения помежду си и се намират в единство в условията на околната среда. Всяко нарушение на това единство, надхвърлило определени граници, нарушава съществуващите взимоотношения, нарушава равновесието в природата.
Сред най-успешните училищни проекти, свързани с биоразнообразието и неговото опазване, в който взелите участие ученици надграждат знанията си за растенията, животните, птиците и насекомите, е проектът „Големият лов на растения“. Фокусира се върху биоразнообразието с особено ударение върху растенията и свързаните с тях видове, тъй като растенията са важна част от много жизнени цикли, те помагат на насекоми, птици и животни, като осигуряват храна и местообитание за гнездене и подслон. Кампанията има за цел да образова учениците във възрастова група 9–12 години за биоразнообразието и неговото значение и да ги насърчи да предприемат положителни действия.
СУ „Никола Вапцаров“, гр. Приморско за поредна година е активен участник в проекта „Големият лов на растения“, както и в проектите „Уча за гората“ и „Еко училища“. Тази година са обхванати деца на възраст 9–12 години, които са участници в проекта от 6–7-годишна възраст и ще се включат в изследване, целящо определяне на нивото на осведоменост на учениците относно биоразнообразието в IV. клас. Първоначалното проучване е направено в 3. клас, преди да се осъществи повишаване на осведомеността и да се използва като еталон, спрямо който да бъде сравнен бъдещият мониторинг. Точното проучване се поставя в началото и се повтаря в края на всяка учебната година, след като се повиши информираността, за да се отчетат нивата на подобрение. Изследването се осъществява при стартиране на Проекта чрез попълването на анкети. Обобщават се резултатите за възрастовата група, като точно се пресмята какъв процент от децата са отговорили вярно на всеки от въпросите, а резултатите се представят в графика.
Интересна част в работата по проекта е изготвяне на карта на двора на учебното заведение, като се отразят всички съществени елементи в него. Важно е на картата да се отбележат всички видове – растителни и животински, които виреят или живеят там, за да се следи развитието им. Ако се отчете, че училищната среда е бедна на видове, трябва да се набележат мерки за увеличаването им: засаждане на дългогодишни дървета, храсти и цветя; направа и поставяне на къщички за птици, къщичка за насекоми и др. Събира се информация за всички нови видове, внесени или заселили се в училищния хабитат и предвиждане на необходимите условия, които трябва да им се предоставят. Така учениците ще имат грижата не само за опазването, но и за обогатяването на биоразнообразието в училищния двор.
Правят се обобщения и изводи:
- Неживата природа е среда за живот за живата природа, следователно между тях има неразривна връзка.
- Организмите се групират въз основа на сходни белези.
- Продължителното въздействие на едни и същи условия върху организма води до възникване на приспособления за живот.
- Различните съобщества предоставят различни условия за живот, затова и многообразието на организми в тях не е еднакво.
- Колкото по-добри са условията за живот, толкова по-голямо е разнообразието на организми в дадено съобщество.
- Човекът изучава живата природа, за да може да я използва разумно и да я опазва.
Учениците се ангажират в изпълнение на дейности, свързани с опазването на околната среда, в които са включени и родители – екоакции „Грижа за природата“ за почистване, озеленяване, засаждане на дръвчета, храсти и цветя в училищния двор; екоакция за почистване на плажната ивица; представителна изява под надслов „ Мога да бъда полезен“, целяща демонстриране на възможности за оползотворяване на отпадъци.
Тематиката на учебния материал, съчетана с допълнителната извънкласна дейност, цели да се доразвият и обогатят знанията за взаимодействието на „човек -природа“, за последствията от човешкото вмешателство в динамиката на околната среда и необходимостта от нейното опазване. С екологичните знания да се култивират убеждения и стремежи за разумно отношение към природата.
Наученото в клас за закономерностите в живата и неживата природа, пренесено на фона на специфичните природни дадености на общината, ни насочи към изследователска и природозащитна дейност за изучаване на родния край. (Дирекция ПП „Странджа“, 2019)
След анализ на резултатите се потвърди предварително поставената хипотеза, че системната и целенасочена организирана учебна и извънкласна дейност по предмета „Човекът и природата“, съчетана с изследователска работа, съдейства за формиране и обогатяване на екологичната култура на учениците. Така съгласуваните класна и извънкласна работа и прилагането на съответната методика предлагат възможности за резултатно изграждане и насочване на процеса на екологично образование и възпитание на учениците, за повишаване на тяхната екологична култура.
- Кабасанова, М., Ангелова, Р., (1999). Как да изучаваме природата в родния край, 19–30.
Петков, Г., Б. Байков, (1985) Справочник по екология, С. НИ, (с. 56-78)
Христосков, Н., (1985). На гости в гората, С. Земиздат.
Дирекция ПП „Странджа“, (2019). ИАГ, „Природата на Странджа“, М.Т.
- Мариана Казларова, СУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Приморско
m.kazlarova@abv.bg