В статията е представена добра педагогическа практика за постигане на екологично образование чрез проектна дейност на терен. Създаването на мобилна система за анализ, контрол и пречистване на водите на реките Дяволска и Караагач, вливащи се в Черно море, на територията на гр. Приморско и гр. Китен е модел на образователна технология, който позволява мониторингово проследяване на основните източници на замърсяване на сладководните води, вливащи се в Черно море. Това води до формиране на екологична култура у учениците, нагласи и отговорности за опазване на околната среда и родния край в райони, представляващи туристически дестинации с национално и международно значение. Изграждат се екологосъобразни модели на поведение чрез формиране на знания, умения и отношения към природата на децата като преки участници.
Екологичната ситуация, която се оформя в съвременния свят има пряко отношение към съдбата на цялото човечество. Замърсяването на въздуха, водата и почвата, унищожаването на растителния и животинския свят влияят негативно върху планетата. Оттук произтича и актуалността на проблема по нейното опазване.
При сложните взаимоотношения между човека и природата водеща е ролята на човека. Той определя начините на използване и съхраняване на природната среда. В процеса на обучение и възпитание на положително отношение към природата, ученикът е обект и субект на педагогическото взаимодействие. Формирането на екологична култура е сложен и продължителен процес. Част е от общата култура на човека и се придобива през цялото му индивидуално развитие, най-осезаемо в ученическа възраст.
В този смисъл работата по формиране на екологичната култура на учениците от СУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Приморско се осъществи посредством реализиране на проекти и форми на социална комуникация, още повече, че заплахата от „екологична криза” днес е обезпокоително реална, тъй като човечеството използва повече природни ресурси, отколкото планетата може да възпроизведе. Светът е изправен пред едно от най-сериозните си предизвикателства – да се развива устойчиво по начин, който задоволява потребностите на сегашното поколение, без да лишава бъдещите поколения от възможностите да потребяват продуктите на природата.
Като страна членка на Европейския съюз България е изправена пред предизвикателството да постигне европейските стандарти и изисквания за околна среда и устойчиво развитие, да реформира икономиката си в посока на по-ефективно използване на всички ресурси и по-малко замърсяване на околната среда. Реформите, обаче, трябва да започнат от училищeто, призвано да възпитава, обучава и формира умения, компетенции и нагласи у младите хора. В този смисъл идеите и инициативите за училищни дейности, свързани с екологичната проблематика и опазването на околната среда, следва да бъдат насърчавани подобаващо.
Училището в най-голяма степен би могло да се натовари с важната мисия да изгради устойчива екологична култура, отговаряща на един нов вид гражданство – европейското. То е институцията, която може да осмисли свободното време и да формира нагласи и отговорност за опазването на околната среда в младите хора чрез клубни извънкласни дейности и провеждане на целенасочена политика за формиране на екологична култура и устойчиво развитие. Съвременното образование залага на обучение по проблемите, свързани с устойчивото развитие, разработването и реализирането на дългосрочна училищна политика в тази област, както и на изграждане на обществено приемливи модели на поведение, личностно развитие и формиране на качества като: отговорност, екипност и развиване на активна гражданска отговорност.
Активната позиция на учениците от СУ „Н. Й. Вапцаров“ по проблемите, свързани с опазването на околната среда, представена в часовете по „Човекът и природата“ и „Биология и здравно образование“ се проявява чрез инициирането, организирането и провеждането на различни екоакции с включване на всички ученици от гимназията, родители и учители. Чрез неформални образователни форми на обучение се подобрява достъпа на младите хора до специализирана информация, развиват се нагласите им за отговорно поведение към природата.Освен по проектни дейност, екологичната проблематика се разглежда и дискутира в часовете на класа.
В този смисъл СУ „Н. Й. Вапцаров“ с добрите си педагогически практики на екологична тематика, цели постигане не само на по-устойчива околна среда, но и по-добро качество на живот и възпитание в отговорност на младите хора. Това породи създаването на мобилна система за анализ, контрол и пречистване на водите на реките Дяволска и Караагач, вливащи се в Черно море, на територията на гр. Приморско и гр. Китен.
Сградата на училището се намира в централната част на гр. Приморско. В близост е устието на р. Дяволска, което се влива в Черно море. Идеята на учители и ученици от нашето училище бе да се изгради мобилна лаборатория и екопатрули, които да осъществяват мониторинг на заустваните води, като по този начин се следи за качеството на вливащата се вода в басейна на Черно море. По този начин се повиши екологичното възпитание на учениците и мотивите им за опазване природата на родния край, в който има много природни забележителности.
За учениците от СУ „Н. Й. Вапцаров“ е традиция пролетното и есенното почистване на дюните и дългите 11км пясъчни ивици, опасващи полуостровът, на който е разположен гр.Приморско, като в тази инициатива се включват и най-малките – учениците от начален курс. Всички инициативи, свързани с опазване на родния край младите жители на Община Приморско приемат присърце и участват активно- „Еко училище“, „Природна занималня“, „Еко кът“, „Да опазим водите на Черно море“. По подобаващ начин, с редица мероприятия се чества Световният ден на Черно море.
Целите на проекта бяха свързани с:
– Установяване нивото на замърсяване на водите на р. Дяволска , р. Караагач през активния туристически сезон;
– Формиране на екологична култура в учениците, нагласи и отговорности за опазване на околната среда;
– Изграждане на еколого съобразни модели на поведение чрез формиране на знания, умения и отношения на децата към природата;
– Развитие на креативност и желание за съвместна работа в екип;
– Привличане на общественото внимание за изграждане на гражданско самосъзнание за опазване на природата.
При изпълнението на задачите учениците се запознаха с водоемите в района, основните им замърсители и мерки за тяхното ограничаване. Убедиха се, че всичко, което природата безплатно ни предоставя като ресурс, не може да се екслоатира вечно, ако не се опазва, защото от това зависи живота , здравето и икономическото ни развитие като нация.
Проучиха алтернативните източници на питейна вода в землището на гр. Приморско и евентуалното им използване в по-натоварените летни месеци.
Проведените дейности по осъществяване на целите и задачите бяха свързани със:
- Закупуване на материални активи за осъществяване на изследователска дейност –комплект за химичен и микробиологичен анализ, контрол и пречистване на водите, микроскоп, мултимедиен проектор и мебели за съхранение на материалите.
- Създаване на мобилна система за анализ, контрол и пречистване на водите на р. Дяволска, р. Караагач, вливащи се в Черно море, на територията на гр. Приморско и гр. Китен.
- Създаване на екопатрули, които периодично да извършват измерване качеството на водите на р. Дяволска и р. Караагач.
- Организиране на разделно събиране на отпадъци.
- Участие на учениците в проекти по екология и опазване на околната среда и конкурс за рисунка, посветена на Международния ден на Земята – 22.04.
- Провеждане на еко-изложба от отпадъчни и рециклирани материали.
- Почистване на плажната ивица и устието на реките.
- Изработване на презентации , постери , табла и др.
- Посещение на пречиствателна станция гр. Китен.
- Изготвяне на табло с фотоси на проведените инициативи.
Основен източник на замърсяване на водата е засиленото отделяне на отпадни води от изключително големия брой туристически обекти (хотели и ресторанти) през активния туристически сезон. Тези отделяния на отпадни води често надвишават капацитета на съществуващите към момента пречиствателни съоръжения. Броят на обхванатите ученици по проекта е 56. Всички са възпитаници на СУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Приморско, от пет населени места.
БЕЛЕЖКА
В статията не са използвани странични източници на информация, а е представена дейността по диагностика и опазване водите в родния край. Използваният снимков материал е реален и са налични декларации за съгласие от страна на родителите на учениците от фотосите.
-
Мариана Казларова, СУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Приморско
m.kazlarova@abv.bg