Шахматът в началното училище

В статията е представено проучването на автора, съсредоточено върху темата “Шахмат”. Направен е обзор на ключови моменти от същността, произхода, съвременната нормативна уредба, мястото, ролята и приложението на шахмата в училищна среда. Представени са съществуващи по темата изследвания, свързани с влиянието на шахмата върху човешката психика и поведение. Обобщена и аргументирана е позиция, която прокламира необходимостта образователната система да задоволи познавателната потребност на малките ученици, като осигури възможност за системни и методически обосновани занимания с шахмат в класната стая.

Шахматът е древна игра, възникнала преди много столетия. Откакто се е зародила, не е напускала съзнанието и живота на хората. Основанията и историята на зараждането ѝ са легендарно оцветени, но мястото ѝ в битието на човечеството днес е естествено присъщо. Никой шахматист в съвременността не може да си представи дори и за момент, че тази игра би могла да изчезне от културата на човечеството. Тази мисъл звучи еретично, немислимо и нелогично.

Шахматът със сигурност присъства и в училищния живот – като клубна дейност; като дейност по интереси; като игра, която децата практикуват свободно във времето на своя отдих; като спортно събитие от училищния празничен календар или просто като спонтанна дейност, възникнала в пресечната точка на интерес на приятелския кръг. Играта може да бъде разглеждана като гравитационен епицентър, свързващ деца от различни възрасти, пол и интереси. Чрез потъването в полето на този интерес, детето достига крупна социална полза – уплътнява чувството си за принадлежност към значима за него общност, споделяща насладата на общото занимание и интерес. В действен и когнитивен план – в постоянното и интензивно решаване  на шахматни пъзели, с различна степен на сложност, детето се научава да сравнява, анализира, класифицира, дефинира, обобщава; да извежда обосновани предположения и да достига до верни умозаключения и изводи.

Съставното съществителното име „шахмат“ е образувано от две слова: думата „шах“, която има персийски произход и означава монарх, владетел, император и думата „мат“, която означава поражение, загуба и невъзможност да бъде защитен царят, което от своя страна обозначава и победа – постигането на крайната цел на стандартната шахматната партия. Тълковният речник определя думата шахмат като вид игра за двама, която се провежда по точно определени правила, с точно определен брой и вид специални фигури, чието поведение се управлява от играчите и това се случва върху специално разграфена дъска.

Въпреки споровете около произхода на шахмата, повечето изследователи признават Индия – като първоизточник на играта. Съществуват различни легендарни истории, занимаващи се с възникването и ранното приложение на играта. Повечето от тях прокарват темата за появата ѝ, като описват индийски владетел, който се е нуждаел от подходяща игра, чрез която да развива способностите на децата от кралското семейство така, че те да станат не само успешни мислители, но и сполучливи пълководци на бойното поле. Легендите разказват как мъдреците са се заели с тази задача и резултатът от изпълнението ѝ е довел до възникването на първообраза на шахмата – Чатуранга. През вековете и посредством търговията и търговските пътища, шахматът се разпространява и достига до всички части на нашия планетарен дом.

Версията, която познаваме днес и използваме като традиционен/стандартен шахмат, се различава съществено от първоначалната версия на шахматната игра. Чатуранга е измислена в Индия окол VI век от н. е., по времето на управление на Гуптите. Тя е включвала четирите военни дивизии – слоновете, пехотата, конната кавалерия и колесниците. Затова и шахматните фигури наподобяват тези четири военни части. В Чатуранга царят се придружава не от царица, а от своя генерал–съветник, а правилата на играта се различават от съвременните правила на шахматната игра.

Фигурите в първообраза на съвременната игра са подредени по различен начин. В Чатуранга царете са разположени диагонално, а в съвременната игра стоят симетрично и фронтално един срещу друг. Концепцията за мат не съществува в Чатуранга. Целта в прототипа на днешната игра е да се елиминират всички фигури на противника, с изключение на царя. Друга качествена разлика между първообраза и съвременния вариант е, че в Чатуранга, ако играчът успее да постави опонента в безизходно положение – патово състояние, печели играта, докато в съвременния вариант, подобна ситуация завършва с равенство.

Когато Чатуранга се пренася в Персия, играта претърпява съществени и значими промени. Тя се превръща в неразделна част от формалното образование на Персия и става съществен елемент от живота на висшите прослойки на персийското общество. Играта там получава името Шатрадж, а правилата ѝ придобиват версия, която е силно разпознаваема в съвременния традиционен шахматен вариант. Тук начинът на първоначално подреждане на фигурите е сходен на съвременния наследник на играта, но пешката в Шатрандж все още няма правото да се придвижва при първоначалния си ход две полета напред. И в персийския вариант целта е да се унищожат фигурите на опонента, с изключение на царя, по подобие на Чатуранга.

В съвременния шахматен вариант е въведено понятието мат за състояние, което може да се достигне в ранна фаза на развитието на играта. В периода от началото на XIII  до края на XV век играта претърпява множество промени по отношение на някои наследени от Шатрандж правила. Европа възприема тези нови правила и започва да ги прилага. Постепенно играта Шатрандж се видоизменя и достига до образа на съвременния стандартен шахматен вид.

В окончателния вариант на играта са въведени нови правила, които да гарантират едно времево разумно приключване на шахматните двубои. На пешките е разрешено да се преместват еднократно с две полета напред при начална позиция; въведен е и специалният ход „ан-пасан“, целящ ускоряване на развитието; въвежда се движението, понятийно определено като рокада; дамата и офицерът разширяват своите правомощия. В края на XV век играта окончателно придобива характеристиките на съвременния стандартен шахматен вариант.

Днес понятието шахмат е разширило своето значение, защото стандартният шахматен вариант отдавна е престанал да бъде единствената възможна шахматна реалност. Шахматните варианти днес са толкова много, че е трудно да бъдат изброени: Шестоъгълният шах на Глински; Кръгов шах; Кръстосан шах; Цилиндров шах; Мрежов шах; Шахмат за трима; Шахмат за четирима; Мъгла на войната; Подземна война; Торпедо; Бастиони на спасението; Раздаване; Орда; Шах 960; Кралят на хълма; Три пъти шах; Луда къща; и др.

Шахматните варианти се зараждат в рамките на определяния в тази разработка като традиционен/стандартен шахматен вариант, но притежават минимум една съществена разлика, а в повечето случаи и повече от една разлика с него. Разграничението може да се състои в елемент от шахматния комплект; в спецификата на правилата, по които се извършва менталната схватка; в целите, които се поставят и се преследват от участниците; в броя на играчите, които участват; в различната начална позиция и др.

Изучаването на различни шахматни варианти би могло да присъства като елемент от едно системно и методически обосновано обучение по шахмат. Някои от тях развиват и задълбочават базисните шахматни умения и влияят благотворно върху креативното мислене и вкус към иновациите.

Правилата на този тип шахмат са общоприети и утвърдени от ФИДЕ (Международната шахматна федерация), която е ръководен орган на шахматния спорт. Към нея членуват националните шахматни федерации. ФИДЕ регулира всички международни състезания по шах. Основана е през 1924 г., а седалището ѝ е в Лозана, Швейцария. Мотото на световното шахматното обединение е „Всички сме едно семейство“. Организацията съставя, приема и утвърждава правила, които публикува. Те касаят различни аспекти на шахматния живот. Нормите се стремят да обхванат всички възможни ситуации, а шахматните позиции, които не са регулирани чрез правилата на ФИДЕ, се решават от компетентен лицензиран арбитър, участващ в шахматните турнири.

В исторически план шахматът е бил използван като изследователски инструмент за разбирането на човешката психика и нейното функциониране. Алфред Бине е един от ранните психолози, изследващи ефектите на шахмата върху паметта.  През 1893 година той се интересува и изследва паметовия процес при шахматисти с вързани очи. Зигмунд Фройд пък сравнява стъпките при изучаването на шахмата с ученето на психоаналитичния метод и техники.

През 2019 г. излиза изследване на група изследователи, които откриват връзка между упражняването на шахмат и намаляването на възможността за развитието на деменция. Възрастните хора, които се занимават редовно с шахмат са склонни да забавят развитието на признаците, симптомите на деменция в сравнение с хора, които не играят. Авторите обосновават позитивната роля на практикуването на шахмат в млада възраст – като защитна стратегия за предотвратяването на деменцията [1].

Изследване на връзката между шахмата и математическата компетентност е проведено в Sanandaj, Иран. Целта на проучването е да се направи анализ на ефекта, който обучението по шахмат оказва върху развитието на метакогнитивните и математически способности на ученици от различни степени. Участват две групи – в експерименталната група се включват 86 случайно избрани ученици, които преминават 6-месечно обучение по шахмат и втора група, съставена от 94 ученици, избрани на случаен принцип, които влизат в контролната група. Субектите са оценени с метакогнитивен въпросник на Panaoura, Philippou, and Christou (2003) и с изпити по математика. Изследването показва, че учениците, които са изучавали шахмат са показали по-високи резултати и върху двата вида инструменти за оценка на метакогнитивните и математическите способности. Изследването поставя съществен въпрос за обсъждане – дали находките не дават достатъчно основание да се въведе изучаването на шахмат като задължителен предмет в учебната програма [2].

Проектът „Учим се да мислим“, проведен във Венецуела, има за цел да провери дали обучението по шахмат може да се използва за развитието на интелигентността на децата. В проучването се използва Скалата за интелигентност на Уекслер за деца. И двата пола от изследваните лица показват увеличение на коефициента на интелигентност след по-малко от година системно изучаване на шахмат. Значително повишаване на стойностите се наблюдава след минимум 4,5 месеца. Проучването завършва с извода, че методически изграденият и умело преподаван шахмат е система за стимулиране и ускоряване на повишаването на коефициента на интелигентност в начална-училищна възраст. Изследването съдържа и много интересни резултати по отношение на трансфера на шахматното мислене към други области на обучението. Бъръс Фредерик Скинър – американски бихевиорист и професор по психология в Харвардския университет, оценява този проект като един от най-големите експерименти на миналия век. Поради успеха на обучителната програма, тя е разширена и започвайки от учебната 1988 до 1989 година, уроците по шахмат се провеждат във всички училища във Венецуела.

Даян Хорган е провежда проучвания, които тя описва в „Шахът като начин за преподаване на мислене“ през 1987 г. Тя използва извадка от 24 деца от начална-училищна възраст и 35 прогимназисти и гимназисти. Тя достига до заключението, че децата могат да изпълняват много сложна когнитивна задача, подобно на повечето възрастни, като при тях се наблюдава силна интуитивна доминанта. Тя отбелязва, че в началния етап на образование шахматът може да бъде използван успешно за развитието на интелекта на детето.

През 1986 г. Faneuil Adams  и Bruce Pandolfini разработват шахматна програма за училищата в Ню Йорк,  чиято абревиатура е NYCHESS. В нея вземат участие 3000 деца от 100 държавни училища в периода от 1986 до 1990 г. Докладът от приложението на тази шахматна програма е впечатляващ. В своето четиригодишно съществуване програмата доказва, че шахматът възпитава чувство за собствено достойнство и самочувствие у участниците; подобрява рационалното мислене; повишава когнитивните умения и способността на децата да разпознават модели. Успехът на учениците по английски език и математика се е повишил значително. Шахматът е оказал влияние върху осъзнаването на отговорността за всяко действие и понасянето на последствията от добрите и лоши решения.

Стюарт Маргулис предоставя и статистически доказателства в своя доклад, на базата на изследване, проведено през втората година. То изследва ефекта на шахмата върху четенето при ученици, участвали в програмата за обучение по шахмат. Оценява представянето и сравнява резултатите на тестове за четене на 53 ученици от началното училище, участващи в програмата за обучение по шахмат с резултатите на 1118, които не са участвали в шахматната обучителна програма. Резултатите показват, че участието в шахматна дейност подобрява представянето по четене [3]. Авторът продължава пилотното си изследване с три последващи проучвания. Стреми се да провери първоначалните резултати. Открива, че те отново   потвърждават първоначалните находки от първото му изследване.

През 1973 г. Алберт Франк предприма експеримент в Заир , в който той иска да провери две хипотези: 1) дали способността да се учи шахмат е функция на пространствената перцепция,  перцептивната скорост (скоростта на възприемане), анализът, креативността и общата интелигентност; 2) дали системното изучаване на шахмат повлиява благоприятно развитието на предходните пет способности.  Първата хипотеза се потвърждава – Франк открива значителна връзка между способността да се играе шахмат добре и пространствените, числените, административни дейности на учениците, но подчертава че шахът използва не една способност, а всичките заедно и едновременно. Втората хипотеза потвърждава взаимовръзката на шахмата с две способности – той влияе върху развитието на числените, математическите способности и върху развитието на вербалните способности на индивидите, ангажирани със системно обучение по шахмат.

В периода от 1974 до 1976 г. Йохан Кристиан провежда изследване в общинско училище в Белгия, в което вземат участие общо 40 ученика от пети клас, разпределени в контролна и експериментална група поравно. Те получават набор от тестове, които включват тестовете на Пиаже за когнитивно развитие, които са приложени в края на пети и в края на шести клас и в двете групи. Експерименталната група е получила  42 едночасови урока по шахмат, използвайки като учебник „Шах за младежи“  на Йеугшаак.  Резултатите показват значителни позитивни разлики в полза на шахматистите.

В периода 1979 до 1983 г. д-р Фъргюсън участва във финансиран изследователски проект, целта на който е да предостави предизвикателни преживявания, които да стимулират критическото и творческото мислене и е насочен към ученици, които са определени като умствено надарени. Представя данните в изследването си „ Развитието на критично и творческо мислене чрез шахмат“. Участниците са ученици от 7 до 9 клас в училищния район на Брадфорд. Всяка група се събира веднъж седмично, в продължение на 32 седмици, за да практикува своята област на интереси. Фъргюсън изследва критическото и креативното мислене в групите. Установява, че средното годишно увеличение в стойностите за критичното мислене се увеличават в шахматната група с 17,3% , измерени с тест за критическото мислене на Watson-Glaser. Вторият изследван аспект – творческото мислене, показва че шахматната група показва  по-добри резултати и по-високо ниво на оригиналност, спрямо останалите групи.

Съществуват много изследвания за влиянието,  което едно системно изучаване на шахмат оказва върху когнитивното развитие на децата. Най-общо може да се обобщи, че шахматът е дейност, която включва, изисква, комбинира всички когнитивни модалности; той предоставя по-голямо количество задачи за тренировка на качествата на мисленето; предлага незабавни наказания и награди за успешното или непълноценно решаване на проблеми; създава система, модел на мислене, която в случай на правилно приложение, довежда до успешен и задоволителен финал на дейността; формира нагласата за търсене и анализиране на повече решения, алтернативи, което покачва и стойностите в резултатите на креативност и оригиналност на мисленето; конкурентната среда в играта провокира и насърчава устойчивост на интереса към дейността, изостря умствената бдителност и прецизност и предизвиква високи претенции за достижения. Синтезирано – шахматът е фасилитатор на когнитивните постижения.

В много страни по света шахматът става все по-разпространен образователен инструмент. Тази тенденция се дължи на ефектите, които менталната игра оказва върху когнитивното развитие, способности и умения като цялост и върху математическите способности в частност. В повечето държави шахматът се изучава като извънкласна дейност, в съботно-неделни курсове към функциониращи шахматни клубове извън училището. В някои страни се наблюдава основаване на шахматни клубове в самото училище, които развиват шахмата като дейност по интереси.

В своя писмена декларация 50/2011, приета на 13 март 2012 г., Европейският парламент изразява своята ясна позиция и положително отношение, относно въвеждането на обучението по шахмат като образователен инструмент в училищата. Той определя шахмата като достъпна и полезна игра за деца от всякаква социална прослойка, която съществено може да допринесе за социалното сближаване, борбата с дискриминацията,  да бъде успешна формула за борба със престъпността и зависимостите.

Европейският парламент насърчава държавите-членки да въведат шахматното обучение широко в училищата и той да стане част от образователните програми на Европейския съюз. На 13 март 2012 г. в Страсбург Европейският парламент прие проекта на Европейския шахматен съюз „Шах в училище“. Силвио Данаилов (президент на Европейския шахматен съюз) разгледа това събитие като съдбоносно в шахматната история, тъй като този спорт преминава на едно по-високо ниво, превръщайки се в „част от образованието на модерния свят“.

В България шахматът се разглежда от учители и родители като високо ценена извънкласна дейност. Той се прилага, като дейност по интереси, в рамките на училището или извън него – в шахматни клубове, каквито има почти във всяко населено място в България. Част от тези клубове са лицензирани и членуват в “Българската федерация по шахмат 1928”. Те си поставят за цел и преследват високи спортни постижения.

Съществуват и друг вид шахматни клубове – част от училищната мрежа за занимания по интереси, които популяризират играта, участват във вътрешни и външни шахматни турнири, но не преследват високо спортно майсторство, а по-скоро се ползват от ефектите на шахмата в други сфери на личностното функциониране. Тяхната основна мисия е създаването на благоприятна среда за упражняване на полето на интерес и фасилитирането на когнитивното развитие на личността. В България е трудно да се открият проучвания, които се занимават с ефектите, които обучението по шахмат оказва върху развитието на ученика. Тази празнина е редно да бъде запълнена.

Шахматът има място в училището. Именно там той може да се превърне в ценен образователен инструмент – прецизен при формирането на уменията за решаване на проблеми и в укрепването на процесите на логическото мислене. Чрез него учениците имат шанса да упражняват в приятелския кръг конкретно приложение на  логическия анализ – да разглеждат детайлите от тактическата обстановка и намерения на опонента; да идентифицират заплахите; да откриват слабите полета в своята защита и подход. Чрез игра децата осъзнават, че решенията, основани на логически анализ са по-добри от решения, основани на импулсивните импулси. Научават се да прилагат абстрактното мислене във всяка фаза на своята дейност. Научават се да правят пренос на знанията – използват добре изучените модели, комбинациите на поледно поведение в други подобни ситуации или в други сфери на живота и познанието.

Като обобщение на казаното до тук струва си образователната политика на България да разгледа сериозно възможността шахматът – в неговия систематичен методически вариант, да се разпространи широко в образователната система и особено в началния етап на образование. Ползите ще бъдат не само за индивида, но и за обществото.