Творческото мислене като част от личностното развитие на учениците. Изводи и обобщения

Статията разглежда креативността като начин на мислене, генериращ новаторски идеи. Жаждата за открития и страстта към работата сама по себе си като мотивационен фактор за учене по естествен път. Придобиване на умения за мислене по различен начин. Изследва креативността на учениците за по-успешно личностно развитие. Личностно развитие като процес на себепознание и осъзнатост, на опознаване на интереси, желания и мечти. Анализира резултатите от диагностиката на контролната и експерименталната група по критерии – умение за генериране на идеи, умение за оригинално мислене и умение за решаване на проблем. Извежда твърдение, че обучените в творческо мислене ученици от експерименталната група проявяват повече креативност и иновативност, развиват по-големи творчески способности, предлагат повече и по-оригинални идеи,  формират повече усет за хармония и естетика.

Креативността включва различни начини на мислене, разчупване на установения модел за оценяване и съзидание. Различното мислене е от особено значение, тъй като то може да генерира идеи, които са новаторски. За да мисли извън модела, човек се нуждае от свобода, за да се осъзнаят съществуващите рамки и граници на модела, за да може да изскочи извън тях. Хората са много по-креативни, ако има шанс нашите идеи да бъдат приложени, макар и в по-късен етап, като по този начин виждаме, че нашите идеи могат да бъдат полезни. Това чувство за полезност може да бъде засилено чрез изясняване на целите: какво считаме за полезно и какво искаме да постигнем.

Креативността не е антоним на дисциплина и контрол. Напротив, тя може да изисква дълбочина на фактологичните знания и високо ниво на практически умения. Развиването на креативността е сред най-интересните предизвикателства пред всеки учител и включва разбиране на реалната динамика на творческата дейност.

Не е и линеарен процес, който предполага предварително усвояване на дадени умения. Вярно е, че налага постоянно прецизиране на знания и умения. Но не е вярно обаче, че креативната дейност не може да започне без постигането на съвършенство в тях. Фокусирането върху отделни умения може да убие интереса към всеки учебен предмет. Много хора остават за цял живот встрани от математиката, защото са решавали само рутинни задачи, неспособни да им разкрият красотата на числата. Много са тези, прекарали дълги години в упражненията по нотите и после зарязват завинаги музикалния инструмент, на който са се учили да свирят.

Истинският двигател на креативността е в непрекъснатата жажда за открития и страст към работата сама по себе си. Когато са мотивирани да учат, учениците по естествен път придобиват нужните им умения. А усъвършенстването идва с увеличаване на творческите амбиции. Потвържденията за това са навсякъде – от футбола до химията.

Едуард де Боно е един от най-известните съвременни мислители и световен авторитет в областта на творческото мислене и иновациите. Авторът е носител на много престижни награди – национален орден за заслуга (Малта); Награда за първо изследовател в областта на мисленето (Бостън); носител на Европейски Капирски приз, поради изключителни постижения в науката и др. Де Боно е автор на понятието “латерално” мислене (странично мислене; творчески подход в мисленето), публикувано за първи път в речник на Оксфорд през 1967 г., в който понятието е определено като „решаване на проблеми с недиректни и творчески подходи”. Терминът “латерално мислене” (от фр. lateґral; от лат. lateralis no latis) означава страничен, краен, отдалечен от средата (по Речник на чуждите думи в България, 1982).

Според Едуард де Боно латералното мислене (творческото мислене) не е привилегия на малцина избраници, които притежават естествена дарба. То може да се прилага “по заявка” от всеки, винаги когато е необходимо, като се използват специално разработените от него техники (пак там). Творчеството, т.е. новите решения и идеи, представляват решаване на задачата по нов начин, с пряк хипер преход към модел, далечен от проблемния. Творчеството е съчетаване на две идеи, които не са били съчетавани до момента. Творчеството е нарочното или случайно сливане на некомбинирани досега идеи – идеи, които нормално не са съчетаеми. При наличие на проблем, нашата задачата е да се открие подходяща различна идея – “провокацията” или “стимул”, която да се съчетава с проблемната. След това трябва да се развие съчетанието до работещо решение. Този процес често се асоциира с т. нар „мислене извън кутията”.

Две са причините, поради които сме пренебрегвали творческото мислене. Първата е, приемаме, че нищо не можем да направим във връзка с това. Смятаме творческото мислене за мистичен дар, който някои от нас притежават, а други не. Втората причина да пренебрегваме творческото мислене е наистина много интересна. Всяка ценна творческа идея винаги трябва да бъде логична в ретроспекция. Тогава ние бихме могли със сигурност да стигнем до нея по пътя на логиката.

Творчеството не трябва да си остава за нас мистичен дар. Съществуват специфични техники за творческо мислене.

Техника “Силата на възприятието” (Де Боно, 2010) Техниката „Силата на възприятието” дава 10 прости стратегии за изостряне на възприятието и за фокусиране на мисленето по по-изчерпателен, ефективен и ефикасен начин. „Силата на възприятието” позволява по-широка и всеобхватна гледна точка. Използването на техниката позволява създаване на рамка за дефиниране на ситуацията и подобрява способността за отчитане на последствията, преди вземането на решение. Инструментите на „Силата на възприятието” могат да бъдат оприличени на „софтуер за мозъка”, който променя начина на мислене със следните ползи: По-добро и по-уверено вземане на решения; Бързо и точно претегляне на рисковете и ползите; Отправяне на „верни послания” всеки път; Постигане на оптимални решения по-бързо от когато и да било преди; Откриване на скрити възможности в “проблемите”; Използване на мислене от типа “какво ако”, за избягване на скъпоструващи грешки; Поглед отвъд границите на самоограничаващите перспективи; Отстраняване на пречките с прости решения;  Задълбочено преценяване на всяка ситуация; Оценявате на голямата картина от всички ъгли, преди вземане на решение.

Всеки трябва да бъде креативен. Творческото мислене прави живота много по-забавен, по-интересен и изпълнен с постижения.

Прекалено много хора вярват, че творческото мислене е талант, с който някои се раждат, а останалите могат само да им завиждат. Това е твърде негативно становище, напълно погрешно.

Креативността е умение, което е възможно да бъде усвоено, развито и прилагано. Е, накрая не всички ще бъдат еднакво добри в умението. Някои хора готвят по-добре от други. Някои играят тенис по-добре от други. Но всеки може да усвои самото умение. И всеки може да се стреми да стане по-добър чрез упражнения.

В английския език думата „творя“ означава да създадеш нещо, което не е съществувало преди. Така някой „твори хаос“. Това означава да създадеш бъркотия, която не е съществувала преди. Бързам да добавя, че създаденото нещо трябва да притежава стойност. Следователно, творчеството касае създаването на нещо стойностно.

Поради съвършенството на компютрите, хората започват да вярват, че всичко необходимо се състои в събирането на данни и анализирането им. Това ще предостави необходимите решения, политики и стратегии. Но самата ситуация е изключително опасна, защото ще доведе прогреса до забавяне. Съществува огромна нужда от творческо мислене, чрез което да се интерпретират данните по различни начини; да се съчетават данните, за да се извлече максимална полза; да се знае къде да се търсят данни; да се формират хипотези и предположения и т. н.

Навиците ни за мислене изискват винаги да се движим към сигурността. Но трябва да обърнем внимание и на възможността. Възможността е изключително важна. Тя е ключът към творческото мислене. Няма начин да се усвои едно умение, ако то не се практикува. Няма пряк път. Творческото мислене изисква то да бъде разгърнато като умствено умение и умствен навик.

В центъра на образователния процес в училището ни са учениците, на които се стремим да осигурим възможности за прилагане на модерни методи за мислене и умения за общуване, които помагат за реализиране на личността в съвременното общество.

Осигуряваме позитивен трансфер на знания, за да могат учениците не просто да наизустяват и да възпроизвеждат, а да мислят нетрадиционно, което ще научат в часовете по мислене и по-късно ще използват в реални житейски ситуации.

Водена от тази идея, реших да проведа експеримент, свързан с изследване на креативността. Всяко личностно развитие е пътешествие, то е процес на себепознание и осъзнатост, на опознаване на нашите интереси, вътрешни желания, мечти и непрекъснатото самоусъвършенстване за постигането им.

Личностното развитие е в това да приложиш нещата, които учиш, да предприемаш действия и малки крачки всеки ден, които те доближават до това, което искаш да постигнеш. То започва с вземането на решението, че най-важните неща в живота са свързани с това да се подобряваш непрекъснато, да се самоусъвършенстваш и да станеш по-добра версия на предишното ти „Аз“.

За целите на моето експериментално изследване са проучени и подбрани методи и техники за стимулиране на креативността на учениците в пети клас. Широкообхватното действие на интерактивните методи ги прави високоефективни за обучението и възпитанието на учениците, които стават активни участници в образователния процес и всеки има свой индивидуален принос. Използването на тези методи е фокусирано и върху развиване на ключовите за 21. век умения – дигитална грамотност, емоционална интелигентност и др.

Главната цел на моята работа е постигането на по-високо ниво на креативност при ученици от пети клас чрез използване на технологията „Силата на възприятието“ и инструментите за мислене на Едуард Де Боно.

Експерименталната работа обхваща 40 ученици от пети клас на СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Първомай, малко населено място. Броят на учениците и в двете групи – експериментална и контролна, е по 20. Това всъщност са две паралелки от пети клас, които са хомогенни. Не са подбирани ученици, участват всички, които желаят да бъдат включени в изследването. В началото на учебната година проведох с двата пети класа, които участват в експеримента, входящата диагностика като използвах теста на П. Торънс за изследване на творческия потенциал. След това започнах да провеждам обучение по творческо мислене на учениците от едната паралелка (експерименталната) във факултативни учебни часове. След като работих с експерименталната паралелка през първия учебен срок и бях въвела някои от инструментите за мислене на Едуард Де Боно, през втория учебен срок реализирах своето изследване върху това до колко учениците са овладели прилагането на инструментите и какъв е техния напредък по отношение на креативността спрямо другата паралелка от пети клас, при която няма такива факултативни учебни часове по творческо мислене.

Целите и очакваните резултати от обучението в креативност са свързани с усвояването и използването на механизми за генериране на възможно най-много креативни идеи, решаване и дефиниране на проблеми, развитие на дивергентното мислене, въображение, креативност; развитие на мисловни качества: гъвкавост, оригиналност, нестандартност; развитие на личностни качества: новаторство, инициативност, личностно усъвършенстване, себеизява, себеутвърждаване.

Избрах да проведа своето изследване в прогимназиален етап, тъй като най-ярко изразените физиологични и психологически промени се случват във възрастта 12-15 години. За подрастващите момчета са свойствени възбудимост, невъздържаност, нерядко агресивност, при момичетата преобладава неустойчивост на настроението. И за едните, и за другите е характерно съчетанието на повишена чувствителност и обидчивост с егоизъм, равнодушие, понякога дори и враждебност към околните, включително към най-близките. Стремежът към самостоятелност, по-точно, независимост от възрастните, потребността от себеутвърждаване често тласка тийнейджъра към рисковани постъпки. Ако не умее да се утвърди в учението, творчеството, спорта, той се утвърждава, приобщавайки се към пушенето, алкохола, наркотиците, ранните полови връзки. За децата в пубертета са типични реакциите на групиране, тоест стремеж за прекарване на времето в група връстници – това за тях също е начин за себеутвърждаване. Подрастващият има нужда да бъде подтикнат сам да стигне до едно или друго решение, мислейки творчески.

За целите на експерименталната работа съм избрала да приложа основно методиката за творческо мислене на Едуард Де Боно и следните интерактивни методи – мозъчна атака, беседа, работа по групи, задаване на въпроси, решаване на казуси, сюжетно-ролеви игри, рефлексия.

За работата си във факултативните учебни часове по творческо мислене използвам специално разработена рамкова програма за формиране на творческо мислене у ученици от V клас чрез прилагане на  технологията „Силата на възприятието“. Темите и учебното съдържание акцентират върху формиране и развиване на т. нар. меки умения. Примерните казуси, по които работят учениците са близки по смисъл с реални житейски ситуации, което мотивира и окуражава учениците. За проверката и оценката на това в каква степен е овладян всеки инструмент за мислене, създадох Гугъл формуляри, които споделих с учениците. Дигиталната компетентност на нашите ученици е на много добро ниво и те с радост и удовлетворение работиха по този съвременен начин. Изготвих диагностичен инструментариум, за да измеря креативността чрез умението за генериране на идеи, умението за оригиналност и умението за решаване на проблеми. За всяко умение подбрах подходящ казус, който предложих на учениците да решат като приложат инструменти за мислене при експерименталната група (ЕГ). Контролната група (КГ) работи по казусите без да прилага инструменти за мислене.  И така направих съпоставка на резултатите в двете групи – експериментална и контролна. Изходящият тест включваше прилагане на два инструмента и установяване нивото на две умения – умението за генериране на идеи и умението за решаване на проблем.

При анализа на резултатите по първия критерий Умение за генериране на идеи, статистиката показва, че има наличност на по-голям брой генериране на идеи при ЕГ, което показва резултатността и ефективността на използваните методи в обучението.

По критерий Умение за оригинално мислене мярка за справяне със задачата е степента на отклонение от очевидното, общоизвестното, общоприетото, тривиалното, заученото и се определя от неговата неочакваност и необичайност. Обобщените резултати и статистиката показват, че има наличие на оригинални идеи, нова гледна точка, по-уникална интерпретация, поглед от друг ъгъл, креативно мислене, фантазия, по-оригинални решения, по-детайлното творческо виждане при учениците от ЕГ, което показва резултатността и ефективността на използваните методи в обучението. Резултатите от тестовата проверка по този критерий показват, че в прогимназиален етап учениците са продуктивни и креативни, емоционални. При прилагане на методи и техники за креативност резултатите значително се повишават при изследваните лица от ЕГ, които показват творческа продуктивност, нестандартност и идейност в мисленето.  Обобщените резултати от диагностиката по критерий Умение за решаване на проблем показват, че в прогимназиален етап умение за креативно решаване на проблем притежават учениците от ЕГ. Може да бъде направен извод, че с прилагането на методи и техники за креативност и стимулирането на латерално мислене се развиват умения за изразяване на нестандартни идеи при решаване на проблемна ситуация. С прилагане на методи и техники за креативност, някои ученици могат да постигнат по-оригинално, по-необичайно виждане при изразяване на идеи за решаване на проблем.

Изходното тестиране обхваща Умението за генериране на идеи и Умението за оригинално мислене. Обобщените резултати от заключителното тестиране и статистиката по този критерий показват, че учениците от ЕГ увеличават броя на идеите си, които са традиционни, а други  постигат по-оригинални и нетрадиционни решения, включващи творчески елементи и нестандартно мислене.

При сравнителен анализ на резултатите от обучението в креативност по всички критерии се отчита, че ЕГ постига по-високи стойности по всички критерии. Най-висок статистически резултат се наблюдава по критерий Умение за генериране на идеи, следван от Умение за оригинални идеи, на трето  място съответно е Умение за решаване на проблем.

Изводът е, че при взети средните стойности от тестирането на всеки ученик и по трите критерия на творческо мислене ЕГ показва по високи резултати от контролната. По-високи резултати показва ЕГ спрямо КГ според общото справяне с тестовете за креативност.

При така проведеното теоретико-емпирично изследване за формиране на творческо мислене се потвърждава хипотезата, че креативното мислене и умения като генериране на идеи, продуктивно мислене и решаване на проблеми могат да се развиват и обучават при прилагане на предложената методика и инструменти за мислене се постигат по-високи резултати на развитие на креативността при учениците и се формират ключови компетентности. Творчеството е важно умение, което може да се обучава и развива при учениците от пети клас. Учениците мислят и действат по различен начин и трябва да се насърчават да използват въображението си, да изострят интуицията си, да се събужда любопитството и насърчава решаването на проблеми.

Изходящата диагностика  е доказателство за това, че разликите в резултатите на учениците от експерименталната спрямо контролната група са статистически значими. Анализът на резултатите от експерименталното изследване показва, че прилагането на инструментите за мислене са достъпни за учениците и може с успех да се използва за повишаване на мотивацията, активността и интереса на учащите.

Прилагането на методи за обучение в креативност способства за формиране на умения за генериране на идеи и формулиране на хипотези, стимулира учениците към проява на оригиналност, нестандартност, инициативност, иновативност, т.е. за формиране на ключови компетентности. Учениците от експерименталната група проявяват по-големи творчески способности, предлагат повече и по-оригинални идеи,  притежават повече усет за хармония и естетика от контролната група, по-емоционални са и изживяват приятно творческия процес; по-мотивирани са да създават нещо ново, оригинално и различно; имат повече идеи, изобретателни са и създават неповторимост. Учениците с творчески потенциал имат по-чувствителен светоглед и отразяват повече подробности; имат по-развито въображение и интерпретират света по свой уникален начин; по – наблюдателни са и отразяват трудно забележимите нюанси от заобикалящата ги действителност, имат повече идеи и нетрадиционни виждания. Така реализирано изследването отключва въображението на учениците и спомага за развиване на творческите способности, което от своя страна води до формиране на креативност и иновативност.