МОДЕЛ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА АКТИВНО УЧЕНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ОКОЛЕН СВЯТ ВЪВ ВТОРИ КЛАС

В статията се представя модел на педагогическа практика за приложение на активното учене в обучението по «Околен свят» на учениците от втори клас. Идеята за активното учене предлага нов обогатен прочит за очертанията и същността на образователния процес, дава възможност за осъществяването на осъвременена интерпретация на конструктивистката теория. Разглежда се и интерактивното обучение, като една специална форма на организацията на познавателната дейност.

Самореализацията на детето в образователния процес, като основна задача на новата образователна парадигма, се постига посредством развитието и обогатяването на неговото «естествено състояние» – активността, чрез която ученикът се превръща в субект, действащ осъзнато, отговорно и свободно в новия за него образователен контекст. Продуктивната активност на малкия ученик се подхранва от умелото регулиране и удовлетворяване на потребността от общуване, самоизява и нови впечатления. Затова е необходимо на ученика непрекъснато  да се дават възможности  да разказва свои преживявания, да го стимулираме да изслушва с търпение другите, да задава своите въпроси, да отстоява своята позиция, без да обижда околните, да съотнася собствените си представи към други, различни от неговите, да прави оценка на постиженията на връстниците и самооценка на собствените. Да се включва в дейности, в които ще се разкрият неговите силни страни, и резултата от дейността ще предизвика одобрението на околните. Има толкова полезни и интересни неща, които децата могат да вършат. Има и неща, които много обичат. Добре е, когато им се дава възможност да ги съчетават в различни ситуации (Дончева 2016).

За мен идеята за активното учене предлага нов обогатен прочит за очертанията и същността на образователния процес. Дава ми възможност за осъществяването на осъвременена интерпретация на конструктивистката теория, която подхранва вариантите на активното учене: «самосоятелно учене», «учене в действие», «учене във и чрез опита», «контекстно учене», «учене, базирано на решаване на проблеми», «учене чрез взаимодействие и сътрудничество».

Важна за настоящото изследване е концепцията за активното учене, в неговите варианти , която е представена от З. Костова като се  базира на някои общи стратегии на работа, които в своята цялост не могат да бъдат нарушени:

• ученето е преживяване;
• за да бъде осъществявано, ученето трябва да продобива конкретен смисъл за всяко отделно дете;
• акцентира се не върху механичното запомняне и репродуктивността, а преди всичко върху възможностите за овладяване на общи способи за умствена дейност и творческа изява;
• пълноценно актуализиране на опита и вместване (интегриране) на новите знания във вече съществуващите структури от знания;
• ученето се осъществява самостоятелно – в и чрез опита;
• гъвкавост при изграждане на вътрешната структура на класа като социална и функционираща цялост;
• повишено внимание към динамичните зони на емоционално, социално и интелектуално развитие на децата;
• перманентно прилагане и верифициране на придобития опит в нови познавателни и житейски ситуации;
• стимулиране на самореализацията;
• уважение към индивидуалните различия на децата – стил на възприемане и учене, темп на работа, темперамент, потребности и интереси;
• разширяване на възможностите за социално взаимодействие и работа в сътрудничество;
• изграждане на умения за планиране, осмисляне и оценяване на собствения (на децата) познавателен процес;
• създаване на интерактивна среда, коятопозволява свобода на избора и изява на всеки отделен ученик. (Дончева 2016)

Интерактивното обучение, като една съвременна форма на организацията на познавателната дейност, дава възможност за повишаване  познавателната авност на учениците, спомога за по-лесното възприемане на нова информация в часовете по «Околен свят», провокира и мотивира учениците по интересен и съвременен начин.

При интерактивното обучение, учебния процес е организиран така, че практически всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познание. В процеса на взаимодействие между учениците се осигуряват принос на всеки от тях, получава се обмен на знания и идеи. Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и разбирателство, което позволява не само да се   получат нови знания, но и да се развиват умения, ценности и нагласи. Интерактивната форма на урока предполага организация и развитие на диалагово общуване, което води до взаимно разбиране, взаимодействие, към съвместно решение на общи, но значими за всеки участник задачи. (Тодорина  2000)

Интерактивната форма изключва доминиране на един човек, също и едно мнение над другите. В хода на активното учене обучаемите се учат да мислят критично, решават сложни проблеми анализирайки обстоятелствата и съответната информация, участват в дискусии, общуват с други хора, изслушват алтернативни мнения.

            Организация и етапи на изследването

Изследването се проведе през през учебната 2021/2022 учебна година с чениците от 2а и 2б клас на 123 СУ «Стефан Стамболов», гр. София. Време на провеждане на изследването: януари  –  май  2022 г.

Изследването премина през следните етапи:

Първи етап: Подготвителен – включва подготовка, планиране и организация на изследването.

Втори етап: Провеждане на педагогическо моделиране

Трети етап: обработка и анализ на емпиричните данни и извеждане на изводи и обобщения

Изследователски инструментариум:

За събиране на необходимите данни и информация в хода на изследването се използва следния инструментариум:

Нестандартизиран дидактичен тест за измерване наивото на покриване на критериите – входно ниво и изходно ниво.

Целта на входящия тест е да провери наличните знания и умения на учениците от предходните години и началото на тази учебна година във връзка с прадстави за: външното устройство на човешкото тяло, сетивни органи, осъзнаване на различието между двата пола, разликата между телата на хората и животните, основни жизнени процеси при човека, необходимостта от опазване на собственото тяло от наранявания, представата за значението на храненето, за необходимостта от приемането на разнообразна  храна, уменията за разпознаване на храни от растителан и животински произход, представите за  спорт, движение, растителна и животинска храна, здраве, грижи за здравето, пълноценно хранене, здравословен начин на живот, лична хигиена, представата за здравна култура, понятията за толерантност, видове увреждания, както и крайните знания след приключване на педагогическия експеримент.

Целта на изходящият тест е да проследя резултатите от получени знания съотвенто при контролна паралелка , която ще изучи учебния материал по традициони уроци и експериментална паралелка , където ще приложа иновативния модел.

Изследвани са две групи ученици от по 24 човека – контролна паралелка 2.а клас  и експериментална паралелка 2. б клас.

Изследователски показатели и критерии:

• Описва и разпознава частите на тялото – глава, торс, крайници. Описва себе си и близките си по външни белези.
• Разпознава сетивните органи. Назовава сетивните органи. Описва сетивните органи.
• Знае функциите на сетивните органи. Знае кое е вредно сетивните органи. Знае как да предпазва сетивните органи.
• Описва себе си по външни белези. Описва близките си по външни белези.
• Различава хора с различни видове увреждания.
• Разпознава храни с растителен произход. Разпознава храни с животински произход.
• Изграждане на отношение за приемане и подкрепа към хората с увреждания.
• Развитие на умения за разпознаване на храните според произхода им – растителен и животински.
• Разграничава храните по полезност за човека. Знае какво се разбира под закаляване на тялото.

 

Преди и след приложението на модела за активно учене с експерименталната паралелка се замериха резултатите с дидактически тестове. От проведеното изследване и представените на фигура 1 резултати се вижда, че нарастването на средният успех на контролната паралелка е едва 7 %. При експерименталната паралелка, след прилагането на модела за педагогическо изследване, средният успех на учениците е нараснал с 24 %. Използваните интерактивни методи оказаха необходимото въздействие за крайните резултати. В резултат от иновационен образователен модел свързан със стимулиране на активно учене в обучението по «Околен свят» чрез интерактивно обучене учениците от експерименталната паралелка показали ръст  на развитие. Прави впечатление, че след прилагането на иновативната педагогическа дейност няма нито един ученик от експерименталната група, който да е получил оценка слаб (2.00) на теста за изходно равнище.

Фигура 1

В експериментарната паралелка се установява, че намалява относителния дял на ученици с оценки среден 3 и добър 4 намалява в процентно отношение за сметка на увеличения дял на ученици с оценки общо мн. добър 5 и отличен 6.

Анализът  на  получените  резултати  в  контролната  и  експерименталната паралелка доказва, че приложеният модел е резултатен, полезен и работещ. Неговата  ефикасност се потвърждава както от високия тестов бал, така и от огромната положителна нагласа на малките ученици за работа наблюдавана  по време на неговото провеждане.

Обучението придобива иновативен   и  многообразен  облик,  като ангажира  трайно  вниманието  и заинтересоваността на учениците.

Резултатите  от  прилагането  на  подхода за активно учене   пораждат  следните препоръки:

При  търсенето  на  пътища  и  начини  за  обновяване  на  методиката  на преподаване  по  «Околен свят»   препоръчително  е да  се  акцентира на прилагането на различни интерактивни методи и технологии, които водят до постигане на по-високи образователни и положителни възпитателни резултати. Резултатите  са  по-високи,  когато обучаваните  придобият  умения  самостоятелно да достигат до определени знания. Така  те  свързват теорията с практиката и се научават да прилагат  знанията си на практика.

Дейностите от модела доставят истинско удоволствие на второкласниците. Подтикват ги към самоизява и развиване на умения за работа в екип, характеристики необходими за тяхната бъдеща реализация и постижения. Ето защо интерактивните похвати трябва да станат неделима част от съвременния урок.

Настоящият модел помага и учителят да премине през трансформация. От основната роля на учител-лектор да премине в ролята на учител-фасилитатор, а това спомага за превръщане на  ученето не в изпитание, а в игра и забавление, като по този учениците развиват вътрешна мотивация за учене и съответно компетентности са осмислени и устойчиви във времето.