Дигиталната компетентност и ролята на ИКТ в развитието на децата в предучилищна възраст

Днес информационните  комуникационни технологии (ИКТ) се развиват много бързо. Ковид пандемията изправи обществото  пред предизвикателството –дистанционното обучение в електронна среда.  Още от малки животът среща  децата  с различни технически средства – смартфон, таблет, компютър. С бърза скорост ИКТ навлизат  и в предучилищното образование. Подходящи  са както за включване в педагогическото взаимодействие и  в неформалното учене – забавление и игра в учебното заведение,  така също и  в обучение от разстояние.

В своята статия разглеждам дигиталната компетентност като една от осемте ключови компетентности. Изяснявам видовете знания и умения, свързани  с нея.  Посочвам и предимствата на ИКТ. При традиционните методи учителят обучава, знанието се предава от него към децата. При интерактивните методи деца сами извличат, анализират и предават информацията. Така учебното съдържание се представя  по заинтригуващ за децата  начин. Всичко казано дотук определя ИКТ като изключително ефективни и все по-често използвани в  процеса на обучение на деца в предучилищна възраст.

През последните две години  присъственият образователен процес   често беше заменян с обучение от разстояние в електронна среда. Участниците в учебно-възпитателния процес бяха пространствено разделени. Взаимодействието между тях се осъществяваше посредством електронни устройства, с електронни платформи и образователни ресурси. Общуването посредством дигиталните технологии съществено промени  „старото нормално“.  Промени се начинът на  възприемане на заобикалящия ни свят. Това постави с голяма острота въпроса за мястото на информационните  комуникационни технологии (ИКТ)  в училищното образование, в частност и в предучилищното образование.

В много европейски и национални стратегии са заложени препоръки и насоки за насърчаване на използването на ИКТ в образованието и обучението и изграждане на „единно европейско информационно общество“. Такива стратегии са:  стратегията „Европейско информационно общество за растеж и заетост” – i2010 и „Националната стратегия за ефективно прилагане на ИКТ в образованието и науката на Република България”.

Европейската рамка описва осем ключови компетентности: общуване на роден, съответно на чужд език, основни умения в областта на математиката, природните науки и технологии, дигитални компетентности, умения за учене, обществени и граждански компетентности, инициативност и предприемачество и културна осъзнатост и творчество и културни компетентности.

Дигиталната компетентност включва знания и умения в следните основни области:

• Грамотност, свързана с информация и данни;
• Комуникация и колаборации;
• Създаване на дигитално съдържание;
• Сигурност;
• Решаване на проблеми.

 

Придобиването на  дигитални умения започва още от най – ранна възраст. Децата се сблъскват с различни технични средства, използват смартфон, таблет, компютър.  Те имат достъп до различни технологии още след раждането си. Много родители пребягват до този вид „залъгалка“, пускат песнички и  забавни клипове, за да успокояват и занимават/забавляват  своето бебе. Съществуват много и различни мнения по въпроса  дали е за добро, или пък е вредно. Има родители, които успяват да ограничават децата си до момента, в който употребата им е неизбежна. Всеизвестен факт е, че до три годишна възраст те имат нужда от непрекъсната физическа активност, общуване с възрастните и с околната среда, и от опознаване на  света чрез собственото си тяло. Според специалисти, достъпът до тези технологии не бива да се забранява, но трябва да бъде  контролиран. Всяко забранявано нещо е много искано и желано. Стоенето пред монитора с часове е вредно не само за очите, но и за цялостното развитие на детския организъм. Тялото се развива чрез движение и различни физически активности.  Много са важни реалното общуване с връстници и възрастни и разходките на открито сред природата.

Много често родителите пренебрегват съветите на  специалистите  да не се дава достъп на децата под 3 години до дигитални устройства и  даже проявяват гордост от техническите умения на своя малък наследник.  Също така е важно да се контролира времето прекарано пред устройството. Това обяснява факта, че   на  три – четири годишна възраст  детето само  или подпомогнато от по – голямо братче или сестриче вече може да „ работи“ (основно играе) свободно на  таблета или смартфона. Компютърът и лаптопът са използвани за гледане на филми и клипове и за игра.  Не бива да се забравя и телевизорът, който присъства задължително в ежедневието на децата.  Неоспорим е фактът, че те допринасят за интелектуалното израстване на нашите наследници. Сядайки пред екрана пред тях се открива нов, непознат  свят, едновременно близък и далечен от реалния. Децата получават обобщена представа за събития и предмети. Те се научават на  мисловни операции. От всичко казано дотук става ясно, че много интелектуални навици се развиват с помощта на  компютъра, но не бива да се забравят и вредите, които биха се нанесли върху крехкия детски организъм при злоупотреба. Трябва да се търси „златната среда“, да се налагат ограничения и да се възпитат у децата навици.

Присъствието на ИКТ  в почти всеки дом засилва интереса на децата към тях. Продължителното, можем да кажем,  даже и  задължително „ общуване“ с телевизора и компютъра определя съвременното поколение, като „поколението на монитора и екрана“.

И така когато настъпи време за задължителното им предучилищно образование децата  вече са използвали ИКТ за забавление, различни дейности – гледане на филми, игри или общуване във виртуалното пространство. Всичко това  и бързо развиващите се технологични средства води до въвеждане на ранна дигитална медийна грамотност още в предучилищна възраст. Дигиталните технологии са средствата, с които децата и възрастните придобиват своята дигитална грамотност, адаптирана към дигиталните компетентности. Дигиталните технологии провокират въображението любознателността и креативността.  Подготовката за съвременния високотехнологичен живот се подпомага от компютърната грамотност. Учене през целия живот  и работа с информация  са в основата на дигиталната грамотност.

Към днешна дата няма държавни образователни стандарти за придобиване на дигитални компетентности. В Наредба № 5 от 03.06.2016 г. липсва образователно направление Информационни технологии, като дигиталните компетентности са интегрирани в другите образователни направления.

В образователно направление „Конструиране и технологии“ се обръща внимание на това, че децата трябва още от детската градина да формират уменията си по информационни технологии;  във втора възрастова група децата трябва да  имат представа за устройствата за информация и комуникация – телевизия, аудио-устройства и др.;  в трета възрастова група  те трябва да различават устройствата за информация и комуникация – телефони, в четвърта възрастова група детето да познава отделни възможности на устройства за комуникация и информация.

Информационните технологии са не само цел, но и средство в образователния процес. Особено важна е ролята  на компютърната група (информационни, мултимедийни, интернет, диалогови, конферентни, дистанционни и др.). Въвеждането на ИКТ като средство в образователния процес в детската градина цели развиване на мисленето и придобиването на съвкупност от компетентности- знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.

В образователният процес има възможност да се използват различни средства за технологично подпомагане. Това са компютърни и мултимедийни системи, интерактивни дъски, мултимедийни проектори, интерактивни устройства, таблети,  телевизия, видео, DVD, CD, мултимедийно, аудиовизуално оборудване и други.  Технически и дидактически  са двете  групи предимства от използването на ИКТ. Първата група включва бързина, маневреност, ефективност, възможност за гледане и слушане и  други мултимедийни функции, а втората – чувство на идентичност, реалност на събитията, интерес, желание да научат повече.

В методическата литература е отбелязвано, че новите държавни образователни стандарти предполагат трансформационни модели както в училищното, така и в предучилищното образование/възпитание. Традиционните методи на обучение трябва да  бъдат заменени или в добрия случай подобрени с нови интерактивни методи и подходи, в които се използват ИКТ.  Така учебното съдържание ще бъде представено по  начин – заинтригуващ, динамичен   и достъпен, предвид интерактивната среда, в която се раждат и растат деца. Това превръща педагога  от източник на информация в участник и помощник и поставя условието за висока компетентност.

Словесните методи на преподаване отстъпват мястото си на   интерактивни методи на търсене и творческа дейност на преподаватели и ученици.  Използването на интернет, различни социални мрежи, блогове, сайтове в педагогическите ситуации ги прави по-интересни, по-модерни и разбираеми за децата.

Полезната информация, която получаваме  от ИКТ е  помощ на учителите и родителите, предназначена за развиване на компетентности и повишаване на медийната грамотност на децата (а и на възрастните). Тя е подходяща както за включване в учебния процес, така и за неформално учене – чрез забавление и игра. Трябва обаче да се търси баланс, трябва много внимателно  да се подбира и следи съдържанието на тази информация, какво точно гледат децата. Необходимо да се осъществява контрол върху вида на техническото средство, съдържанието   и времето прекарано пред устройството. В семейна среда тази роля се изпълнява от родителите, но в училищната институция отговорността е на учителя и ръководството на съответното учебно заведение.

През 2020 г. бяха  разработени „Правила за безопасност на децата и учениците в компютърната мрежа в детската градина, училището и в интернет“  от Държавна агенция „Закрила на детето“ с участието на експерти от отдел „Киберпрестъпност” към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и с Центъра за безопасен интернет. Целите на правилата са да се: гарантира правото на детето/учениците на достъп до подходяща информация и материали в мрежата; осъществи превенция и синтезира на едно място информацията за опасностите в интернет;  предоставят конкретни насоки за закрила на детето и безопасно поведение в компютърната мрежа в детската градина и в училище и в интернет и подобри координацията и отговорностите на участниците и/или всички заинтересовани страни. Отговорността за гарантиране правата на децата и защитата на техните интереси. е споделена  между семейството, обществото и държавата чрез нейните органи и институции. И все пак основно е насочена към  семейството (Правила за безопасност… 2020).

Когато ИКТ се използват  от детските учители,  е необходимо компютърната мрежа в детска градина и училище да се използва в педагогическите ситуации и учебни часове само за образователни цели. Цялата мрежа обхваща компютрите, свързани с кабелни и/или безжични връзки, ситуирани в компютърните кабинети, оборудвани класни стаи и административните помещения на образователната институция, както и устройствата (персонални смартфони, лаптопи и таблети) с безжичен достъп до интернет (Правила за безопасност… 2020).

Педагогическото взаимодействие от разстояние в електронна среда чрез използване на информационните и комуникационните технологии доколкото и ако е възможно и с участието на родителите. Продължителност не бива да бъде  повече от 30 минути дневно за дете.

Процесът  на овладяване на знания и умения в образованието   е безспорно подпомагат  от технологичните „ иновации“. Когато говорима за „иновации“  определено в основата им са информационните  комуникационни технологии.  Въвеждането на информационни и комуникационни технологии в съвременната образователна система става много бързо. Това се дължи на фактът, че за успешната човешка професионална реализация,  много важно условие е информационната грамотност.  Неразделна час от съвременния живот са всички технологии. Умението да работиш с тях се поставя на равно с умението за писане и четене.  Образованието е изправено пред сериозно предизвикателство. Необходимо е още от най-ранна детска възраст децата да бъдат обучавани в работа с информацията и съвременните технически средства.  Повява се необходимост от по-ефективни методи.

Много са факторите, които оказват влияние върху ефективността на  педагогическото взаимодействие. Най-важният от тях е ангажираността на детето със собствените  му обучителни дейности. При традиционните методи се приема, че учителя обучава, знанието се предава от него към децата, т.е.  взаимодействието протича между педагога и учениците, а при интерактивните методи и между самите деца. Те трябва самостоятелно да извличат, анализират и предават информацията. Овладяването на възможностите на ИКТ предполагат използването им за получаването на информация, превръщането й в знание и за развиването на информационна култура.  Използването на мултимедийни средства като образователни технологии води до редица предимства:

• лесно, интересно и точно представяне на съдържанието на учебния материал
• лесно и бързо актуализиране на учебното съдържание;
• повишаване на възможността за самостоятелна работа и работа по групи;
• създаване на положителна мотивация у обучаемите за усвояване на учебното съдържание;
• насочване на обучаемите към дейности, които развиват мисленето, сравняването, обобщението, творчеството и т.н.

 

Онагледяването, което при традиционните методи се постига с табла  плакати, карти, таблици,  изобразяване и рисуване,  при ситуациите, в които се използват ИКТ вече са с помощта на екран, като нивото на видимост е много по-голямо. Използването на анимация, звук, различни ефекти и представянето на  уникални информационни материали (снимки, ръкописи, видеоклипове)  в мултимедийна форма дават възможност за осъществяването  на различни и много интересни  образователни ситуации.  Така се провокира интереса на децата, което води до по-ефективното усвояване на знания и подобряване на нивото на разбираемост. От друга страна използването на различни компютърни програми дава възможност да се улесни работата на учителя: подборът на  помощни материали, задачи, тестове, проверка и оценка на качеството на знанията, като по този начин се освобождава време за допълнително педагогическо взаимодействие.

От основно средство за забавление ИКТ трябва да бъдат адаптирани и  използвани за обучителни цели.  Използването на интернет, различни социални мрежи, блогове, сайтове в педагогическите ситуации ги прави по-интересни, по-модерни и разбираеми за децата.

Всичко казано до тук определя информационните  комуникационни технологии като ефективен технически инструмент, с който може значително да  се разнообрази методическата работа в предучилищна образователна институция.