Реализирането на пълноценно педагогическо общуване предполага умение у педагога да осъществи обратна връзка между себе си и децата, като правилно се ориентира в ситуацията и подбере най-ефективни средства за взаимодействие. Като иманентна характеристика на обучението педагогическото общуване е насочено към решаването на определени образователни и възпитателни задачи и е детерминирано от определени педагогически цели.
В процеса на комуникацията с децата понякога могат да възникнат трудности, в резултат на които не се достига до поставената цел и съответно не се получава удовлетворение от получения резултат. Като основни причини могат да се изтъкнат неразбирането и несъобразяването с интересите на партньора, неговите характерологични особености, а така също и неадекватната представа за собствените възможности. (Иванова 1997: 71)
В Източните Родопи, където се намира гр. Момчилград има преплитане на различни етноси и култури. Обособени етнически групи са на турци и на българо-мохамедани. Членовете на тези групи споделят идентични религиозни вярвания и национален произход. Обикновено етническата група споделя определени неформални правила на поведение, които се различават от правилата в културата. Съществуват определени правила и задължения на членовете на етническите групи, както и характерни лингвистични модели. Членовете на турската етническа група са билингви, като за първи език приемат турският, а като второстепенен – българският език. Него го използват единствено при общуване с хора, които не са от тяхната етническа група. Учителите, въпреки специалното обучение, преплитат лингвистичните модели от техния етнос с книжовните норми на българския език и много често допускат грешки в изказа, стила, граматиката и пр. Това се отразява като на непосредственото общуване, така и на обучението и възпитанието на децата.
ДГ „Щастливо детство“ е със статут на средищна детска градина по определените критерии за средищни детски градини на Министерският съвет: За да бъде обявена за средищна, в една детска градина трябва да се обучават най-малко четири деца в задължителна предучилищна възраст от друго населено място. Условието е в селищата, откъдето са децата, да няма градина или училище, което да организира задължително предучилищно образование. В горепосочената детска градина са записани и я посещават деца от шест села, които са в близост до града и в които няма детска градина, също и училище. За децата е осигурен организиран превоз от община Момчилград. По две от направленията /които обхващат четири села/ пътуват дежурни учители, които приемат сутрин и предават вечер децата, също са и посредници между родителите и учителите от групата на детето. От другите две направления децата пристигат с ученическите автобуси. Комуникацията с родителите им става основно по телефона.
Цел, задачи, хипотеза, предмет и обект на експерименталното изследването
Цел: Да се разработи и апробира педагогическа технология за стимулиране на процеса на адаптация и формиране на емоционална удовлетвореност на тригодишните деца (билингви) в детската градина.
Задачи:
- Да се проучат и анализират специализирани източници по изследвания проблем.
- Да се разработи и апробира теоретико-емпиричен модел за изследване и анализ на процесът на адаптиране на тригодишните деца (билингви) в детската градина.
- Да се подготви, организира и проведе педагогически експеримент за доказване ефективността на приложената технология.
- Да се анализират емпиричните данни от констатиращия и от контролния етап на експеримента.
- Да се докаже хипотезата на експерименталното изследване.
- Да се изведат приложните аспекти на апробираната педагогическа технология за адаптация и формиране на емоционална удовлетвореност на тригодишните деца (билингви) в условията на детската градина и се мултиплицират в практиката на предучилищното образование.
Предмет на изследването: Процеса на апробиране на педагогическа технология за адаптиране и формиране на емоционална удовлетвореност на тригодишните деца (билингви) в условията на детската градина.
Обект на изследването: Личностните ресурси на децата за приспособяване в условията на детската градина.
Хипотеза: Допуска се, че ако се разработи и апробира педагогическа технология за приспособяване на новопостъпилите тригодишни деца (билингви) към новата социална роля, то може да се очаква, че ще бъдат стимулирани личностните ресурси на децата за адаптирането им и формирането на емоционална удовлетвореност в условията на детската градина.
Обхват на изследването: Новосформирана група от 24 деца на възраст – 20 на 3 години и 4 на 2,5 години. По самоопределяне на родителите, децата са – 3 българо-мохамедани, 3 роми /едното е от приемно семейство/, 18 турци, 2 от смесен брак, в ДГ „Щастливо детство”, гр. Момчилград.
Работна програма на експерименталното изследване включва:
Месец, седмица | Форми и дейности на педагогическо взаимодействие | Цели, задачи |
м. 10. 21 г.
1-ва седм.:
2-ра седм.:
3-та седм.:
4-та седм.:
|
• Игра*: „Прави като мен” – ДФПВ
• Игра*: „Прегърни” – ДФПВ
• „Правилата на нашата група” – ДФПВ
• „Правилата на нашата група” – ДФПВ |
Има нагласа за общи игри. Възприема самостоятелни действия на деца в реална близка среда.
Знае и казва имена на приятели. Различава основни емоционални изрази на лицето.
Възприема норми на поведение.
Посочва това, което харесва или не харесва. Сравнява се с правила и норми. |
м. 11. 21 г.
1-ва седм.:
2-ра седм.:
3-та седм.:
4-та седм.: |
• „Здравей, Усмивко“- при приема на детето
• „Нашата седмица “- преди утринното раздвижване
• „Нашият ден “- преди утринното раздвижване / през целият ден
• „Нашият ден “- преди утринното раздвижване / през целият ден |
Разпознава образа си и назовава пола си. Описва себе си и назовава името си.
Формира елементарни времеви представи за ден и нощ като части на денонощието.
Определя и осъзнава последователност на събития. Проявява откривателство при изпълнение на задачите.
Разбира, че децата трябва да спазват правила. Сравнява норми на поведение. |
м. 12. 21 г.
1-ва седм.:
2-ра седм.:
3-та седм.:
4-та седм.:
|
• „На гости на готвачките“- ДФПВ • На гости на медицинската сестра“- ДФПВ • На гости на директорката“- ДФПВ • „На гости на домакинката“- ДФПВ |
Познава професии, свързани с грижите за децата в детската градина. Разпознава по външен вид хората с различни професии. Проява положително отношение към тях. |
м. 01. 22 г.
1-ва
2-ра седм.:
3-та и 4-та седм.: |
• „АЗ и Моята кукла“ – ДФПВ кукла-самоделка – дай име на куклата.
• „АЗ и Моята кукла“- след приема и през целият ден – Покажи на куклата нашата занималня
• „АЗ и Моята кукла“- през целият ден – Разкажи на куклата за себе си.
|
Приема сътрудничество с деца и възрастни. Включва изработени играчки в дейности.
Проявява желание за участие и старание в практически упражнения и в самостоятелната работа. Упражнява учтиви думи (моля, извинявай, ако обичаш).
Описва самостоятелни действия Формира положително отношение към себе си. |
м. 02. 22 г.
1-ва и 2-ра седм.:
3-та и 4-та седм.: |
• „АЗ и Моята кукла“- през целият ден – Помогни на куклата да: се облече, се нахрани, заспи. Заведи куклата до играчките, на двора.
• „АЗ и Моята кукла“- през целият ден – Разкажи на куклата какво правим в ДГ. Разкажи на куклата за нашата ДГ.
|
Осъзнава собствените си действия и резултатите от тях – облича се, подрежда, храни се сам. Оценява собственото си изпълнение на поставената задача.
Посочва причини за това, което харесва или не харесва. Възприема норми на поведение при общи игри. Изразява привързаност. |
м. 03. 22 г.
1-ва и 2-ра седм.:
3-та и 4-та седм.: |
• „АЗ и Моята кукла“- през целият ден – Играй заедно с твоята кукла
• „АЗ и Моята кукла“- през целият ден – Дай твоята кукла на твой приятел. |
Взема участие в игри и играе с радост и удоволствие. Назовава игрови средства.
Споделя играчки и пособия за игра. Посочва близки приятели. Назовава правила за общи игри. |
**Терминът Игра да се разбира по смисъла, даден в психологията, а не в педагогиката.
В процеса на експерименталното изследване се апробира следния теоретико-емпиричен модел със следните характеристики и параметри:
Теоретичен модел на изследването
|
Емпиричен модел на изследването |
• Проучване, анализиране, подбиране и систематизиране на литературни източници.
• Контент-анализ – на педагогическа, психологическа и научно-методическа литература.
• Концептуално моделиране – процесът на изграждане на база данни.
• Комплексен анализ – за определяне характера на понятията адаптация и промяна на сценария в контекста на Транзакционния анализ, в предучилищна възраст.
|
· Да се направи опит за конкретизиране спецификата на статута и дейността на детските градини.
· Да се направи опит за конкретизиране спецификата на социално – психологическият климат и взаимодействието с деца-билингви и родители, в контекста на адаптацията им в детската градина.
· Разработване на концептуален модел за изследване и анализ на процесът на адаптация на децата в ДГ „Щастливо детство“ гр. Момчилград: · Протокол за наблюдение – адаптация: Педагогическото наблюдение се прилага с цел фиксиране на данните в диагностичните протоколи, подготвени въз основа на създадената система от критерии и показатели; приложеното педагогическо наблюдение е от теренно-полеви тип (наблюдава се: игровата дейност; настроението при прием; степента на съсредоточеност при извършване на поставена задача; нивото на включеност в задължителните форми на педагогическо взаимодействие; желанието за контакт с педагога; както и изградените навици, с които идва от дома, на децата при естествени условия).Анкета: · Анкетата се провежда с цел да се събере допълнителна информация от родителите по въпроси, имащи отношение към диагностиката на адаптацията на децата – тяхното отношение към овладяването на българския език, към готовността на децата им за постъпване в детска градина; характерни особености на семейството, имащи отношение към поведенческите нагласи („сценарии“) на децата.
· Трансакция, чрез кукла – самоделка: Протокол за наблюдение – потребност от самостоятелност: Педагогическото наблюдение се прилага с цел фиксиране на данните в диагностичните протоколи, подготвени въз основа на създадената система от критерии и показатели; приложеното педагогическо наблюдение е от теренно-полеви тип (наблюдава се: игровата дейност; отношението към куклата-самоделка при прием сутрин, при изпращане вечер, през деня; както и ролята на детето спрямо куклата).
|
- Батоева Д., Попов Т., Драголова Е. (2007). Педагогическа и психологическа диагностика. София, АСКОНИ-ИЗДАТ.
Борисова, В., Арнаудова, Р. (1999). Възрастова динамика и диагностика на психичното развитие. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Георгиев, Л. (2005). Психология на развитието и възрастова психология. София.
Иванова, Б. (1997). Педагогически и психологически аспекти на възпитанието на децата от предучилищна възраст. Пловдив.
Книга за учителя за 1група, „Бит и техника“ ООД, Варна
Кючуков, Хр. (1997). Социолингвистика и психолингвистика. Психолингвистични аспекти на ранния билингвизъм. София.
Петрова, Е. (1995). Предучилищна педагогика , Велико Търново.
Петрова, Ив. (1994). Общуването и социалната адаптация на съвременното дете [от предучилищна възраст] / Иванка Петрова; В: Предучилищно възпитание. – ISSN 0204-7004. – XLII, 3, с. 32-34.
Русинова, Е., Гюров, Д, и др. (1995). Книга за учителя. Програма за възпитание на детето от две до седем годишна възраст., София.
Стаматов Р. (2000). Детска психология. Пловдив, Хермес.
- Веска Димитрова, ДГ „Щастливо детство“, гр. Момчилград