Дидактически аспекти на изучаване на романа „Под игото“ от Иван Вазов

В статията са разгледани основните характеристики на Вазовото творчество и по-конкретно в изучаването на романа „Под игото“. Коментира се „Под игото“, като произведението със сериозна и обществено значима тематика застъпено в шести клас. Акцентира се на Вазов като творец, който задължително се обяснява чрез социокултурната ситуация, чрез историческата епоха и ценностните проблеми, които тя поставя.

Приносът на Иван Вазов към българското училище е огромен. През есента на 1872 г., вече придобил някакъв педагогически опит, Иван Вазов пристига в гр. Мустафа паша (дн. Свиленград), за да започне работа като главен учител в мъжкото училище.

Най-ценното в неговата преподавателска работа там е, че той успява да приложи на практика принципа за нагледност,което се доказва от спомените на ученика му С. Димитров: „На седмицата един или два пъти, при хубаво време, той ни водеше из околностите на Свиленград да изучаваме географията нагледно”.

Иван Вазов е автор, закърмил ни с устоите на българското и има сериозно място в учебните програми по литература. Един от най-ценните трудове за българското образование след Освобождението е съставената от Ив. Вазов (в съавторство с К. Величков) „Българска христоматия или сборник от избрани образци по всичките родове съчинения, с приложение на кратки жизнеописания на най-знаменитите писатели. За класовете на Градските училища и на Реалните гимназии” (Пловдив, 1884). Помагалото е издадено в два тома – поезия и проза. То дълго време остава единствено в педагогическата практика в България и допринася много за усъвършенстване процеса на обучение. Делото на авторите добива още по-голямо значение от факта, че по това време у нас няма нито педагогическа наука, нито учреждения, които да управляват.

По новите учебни програми още в първи клас Читанката на първокласниците започва със стихотворението “Аз съм българче”- емблематично за всеки български ученик. Втори клас е времето на изучаване на произведението “Де е България” , а в трети клас се изучава съкратен вариант на “Знамето” по Иван Вазов.

В учебните програми за прогимназиална степен (V–VII клас) Вазов присъства с няколко произведения. В шести клас те са стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, главата „Представлението” и главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“. В седми клас от повестта „Немили-недраги“ І, ІІ, ІІІ, V, X глава и епилог, разказът „Една българка“, „одата Опълченците на Шипка“  и  стихотворението „Българският език“.

Всяко от тези произведения има свое място не само в българската , но и в световната литература, а “Под игото” е произведението със сериозна и обществено значима тематика застъпено в шести клас. В новата учебна програма по литература за шести клас, по която за първи път се преподава от учебната 2018/2019 година Иван Вазов е представен с романа си „Под игото“, всъщност романа е Вазовият поглед върху българското образование. Не случайно са подбрани конкретни глави от произведението и тази, която е свързана ная-тясно със стремежа на хората да учат е главата „Радини вълнения“.

Това, което се изисква да се постигне като знания, умения и компетентности, е ученикът да:

• Различава и тълкува в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ действията и развитието и/или разкриването на героите в сюжета.
• Обяснява мотивацията на герой в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“.
• Обяснява значенията на характеристика на герой в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“.
• Обяснява функциите на повествователя за изобразяването на човека и света в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“.
• Идентифицира конфликти между общности в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ и обосновава своя позиция по проблема за предотвратяването или за разрешаването им.
• Свързва примери за проблеми и конфликти от главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ с лични идеи, за да обоснове собствена гледна точка.

 

Човекът, който посява в душата на Иван Вазов семето на любовта към културата и изкуството, е неговата майка. Дъщеря на просвещенската епоха, Съба Вазова постоянно следи и изучава превратностите на света, вълнува се от големите събития на епохата, търси в книжнината отговори на своите въпроси за света, човека и природата; самата тя пише поезия и проза, създава библиотека в Сопот, дарява книги и средства, изиграва огромна роля за разцвета на Радиното училище, съдейства за изпращането на бедни момичета на учение извън Сопот.

Не трябва да се забравя обаче, че наследствеността „създава” основите, но обществото осигурява или затруднява по-нататъшното развитие на детето, което ще изпитва въздействието на обширната съвкупност от социални фактори през целия си живот. В този смисъл е възможно да се предположи, че докато при Иван Вазов средата се оказва подходяща за развитието на неговите заложби, в романа „Под игото” е проявена идеята, че когато има разминаване между семейните ценности и социалните послания, макар семейството да е фундаментален фактор за развитието на детето, то не може да преодолее цялостното влияние на средата върху детската личност.

Показателен пример за това предположение е именно моментът, когато чорбаджи Марко изразява убеждението си, че неговите деца, възпитавани в духа на патриархалните традиции, са останали встрани от всеобщия ентусиазъм,породен от народното недоволство срещу османския поробител. Обаче, след като се прибира вкъщи и отваря килера, той намира истински боен арсенал – пушки, пищови, револвери. Този епизод е категорично доказателство за идеята на автора, че онова възпитание, което влияе на детето без знанието на родителите и учителите, често е с много по-голямо въздействие от целенасоченото възпитание.

Необходимостта на учениците от спокойна и предразполагаща обстановка проличава по време на публичния годишен изпит по история на първокласничките от девическото училище. До идването на външния проверяващ Кириак Стефчов изпитът протича спокойно благодарение на човечността на главния учител Климент. Фактът, че израженията на момичетата бързо се променят и по лицата им вече се чете единствено страх, означава само едно: Стефчов не се съобразява с „правилото”, че при възприемане на учителя и формиране на отношение към него в процеса на общуване важна роля има първото впечатление. Реакциите на децата след това показват как не трябва да се задават въпросите за проверка: неясно, отвлечено, неразбираемо, сухо, студено. Не може да се отрече, че общуването между учител и ученик има подчертано емоционална окраска и избирателен характер, когато се извършва спонтанно. Но когато то е подчинено на съответните възпитателни цели и задачи (какъвто a priori е случаят с изпита), хуманизирането на взаимоотношенията учител-ученик се явява една от основните предпоставки за оптимален учебно-възпитателен процес. Такъв демократичен стил на общуване обуславя необходимостта от висока комуникативна компетентност на учителя (изпитващия) и съответно той няма право да проявява симпатии или антипатии и безразличие към възпитаниците си. Не трябва да се забравя, че децата са особено емоционални и са склонни да идеализират образа на своя учител, като очакват от него и му приписват много топлина, обич, разбиране, доброжелателство и помощ. Тяхната самооценката се формира най-вече като следствие от интеграция на неговите оценки. От това какво одобрява и отрича той у учениковата личност, зависи нейното самоуважение (това „правило” важи най-вече за учениците от начална училищна възраст, в контекста на „Радини вълнения”). Затова е необходимо учителят да е добронамерен, да проявява дружелюбие и уважение към всички ученици, да се стреми да спечели всеки един от тях за каузата на собственото му възпитание и развитие.

Отнесени към изпита в девическото училище, нито едно от тези изисквания не е покрито от К. Стефчов, въпреки че не може да се отрекат неговите познания по съответния предмет (последното само доказва, че добрата професионална подготовка на учителя сама по себе си далеч не е достатъчна, за да се нарече и той добър). Такава проява на грубост при обръщенията към децата обикновено се случва, когато учителят е афектиран и не може да се владее, т.е. в безсилието си той обижда учениците. Неетичните обръщения обикновено накърняват достойнството и причиняват мъка на засегнатото дете. Тази несправедливост от страна на учителя наистина поражда обида у ученика, която пък би била разрушителна за нормалните им взаимоотношения. Това води след себе си отсъствие на доверие и взаимно разбиране. Така се поставя своеобразна психическа бариера между учител и ученик и създава твърда психологическа непроходимост за възпитателното влияние. Обиденият ученик вътрешно се противопоставя, съпротивлява се на влиянието, съмнява се в добрите намерения на учителя, дори очаква друга обида.

В „Под игото” с помощта на художествените средства авторът се опитва да обясни на читателя какви са целите, задачите и организацията в новобългарското училище. В началото на „Радини вълнения” се дават сведения за професията учител: физически облик (външен вид), нравствени качества, социален произход, заплащане на учителския труд. Става ясно и какво е състоянието на българското училище: разделно обучение на момчета и момичета, взаимното училище е прераснало в класно.

Проличава каква е организацията на учебния процес: класноурочна ситема, провеждане на изпит в края на учебната годината, ролята на учителя, състоянието на учениците, ролята на родителите, ролята на учебниците. Засегнато е отношението учител-ученик при организацията на годишния изпит. Описанието на Радините чувства показва високото съзнание за отговорността на учителя при провеждане на изпита. Силните вълнения и притеснения у героинята са предизвикани от чувството за задължение, признание и отговорност на учителя пред родителите и обществото. И няма как да е иначе, при положение че на обществената проверка и оценка е подложена работата на учителя, т.е. учителската професия. Става ясно какво е ръководството и организацията на училището и изпита: класове, главен учител (жена), който държи реч отчет пред родителското тяло/обществеността, и главен учител, който ръководи самия изпит. Дават се сведения и за документацията на учебния процес: учебната програма, чието изпълнение е гаранция за преминаване в по-горен клас, изпълнява ролята на конспект, по който се провежда изпитът. От отговорите на децата си проличава, че целите и задачите на училището са обвързани със средствата и методите в борбата на българския народ за национално освобождение. В този смисъл не е случайно, че изпитът е точно по история. Темата за миналото естествено се свързва и с очакванията за бъдещето – познаването на историческото минало на българския народ се възприема като основа за изграждане на национално съзнание и за започване на освободителното движение. А идеята за това витае навсякъде, дори в умовете на децата. Така че училището, това минипространство, е превърнато в символ на цялата нация, която се събужда, израства и заявява претенции да се превърне отново в политически организирана общност, притежаваща вътрешен и външен суверенитет (самостоятелна държава).

Изискванията към знанията, уменията и компетентностите съответстват на заложените в ДОС сега действащата учебна програма по литература в шести клас, на които подчиних преподаването на произведението в описания педагогически опит.

Обучението по литература в прогимназиалния етап е подчинено на принципа за разпределение на учебното съдържание въз основа на историзиране на проблематиката в съответствие с влиянията, които оказва развитието на обществения и културния процес върху спецификата на хуманитарните проблеми, върху строежа и функциите на художествените творби и върху осъзнаването на литературните явления. Изучаването на Вазовото творчество в задължителната подготовка в шести клас включва главата „Радини вълнения“ от „Под игото“.

Вазов е творец, който задължително се обяснява чрез социокултурната ситуация, чрез историческата епоха и ценностните проблеми, които тя поставя. Учениците трябва да осъзнават взаимовръзката между историческите събития и литературния процес, между националната идеология и темите и проблемите в литературата. В тази връзка преподаването в часовете по литература налага създаване на интердисциплинарни връзки с други учебни предмети, предимно с хуманитарна насоченост – история и цивилизация, психология, философия, етика, естетика. Без фундаментални познания в областта на тези дисциплини не биха могли да се обяснят основни конфликти, проблеми, понятия и стойности в Вазовото творчество, не би могъл да се интерпретира нито един негов текст.

Специфичното присъствие на Вазов като публицист, фолклорист, поет,романист, изисква учениците да имат познания за поетиката и стилистиката на творбите му. Задачата на учителя е да детайлизира понятийния апарат за анализиране на епическата творба, да запълни неизбежни празноти в знанията за литературната теория, за характеристика на художествен образ, да подпомогне учениците при формиране на умения за мислене и за общуване с литературата. Необходимо е да се изгради умение за аналитично четене и интерпретиране на текст, което е фрапиращ дефицит при учениците.

Срещу тези трудности стои главно несекващият ентусиазъм на учителя, който би могъл да се справи с предизвикателствата само чрез атрактивен подход, изключителен професионализъм при поднасяне на учебния материал, стремеж да се преодолее скуката в часовете чрез разнообразие от дейности и педагогически методи, иновативни техники за оптимизиране на огромния информационен поток.

Държавните образователни изисквания служат като надежден ориентир по отношение на планирането на обучението, като указват какъв се очаква да бъде крайният резултат на всеки етап на образование, а планирането на всеки урок поотделно и мястото му в системата от уроци е гаранция за успех при преподаването на български език и литература.

С оглед на средищното място на програмите и задължителната приемственост между етапите и степените на образованието в частта литература е потърсено организиращо съотношение между културния обхват и моделирането на учебния материал за цикъла V–VІІ клас и този за гимназиалния курс.

 

Принцип на проблемно-тематично и жанрово организиране на материала

 Композиционно съседство на сродни в проблемно-тематично отношение текстове, които:

• Затвърдяват заложения проблемно-тематичен корпус;
• Представят различни негови версии и с това изискват съпоставяне, разсъждение, избор и участие на учениците в оценката и интерпретацията на литературните факти;
• Превръщат словесния материал в набор от светогледни инструменти за разбиране на света и човека, необходими за изискваните социокултурни компетентности на учениците.

 

Композиционно съседство на различни жанрове, което има следните предимства:

• Позволява да се създадат у учениците достъпни за тях най-общи представи за жанровите специфики чрез близкото съседство на различни в жанрово отношение текстове;
• Избягва монотонността на въвеждания материал и улеснява поддържането на интереса и вниманието у учениците чрез динамично въвеждане и предлагане на словесните форми, улеснява поддържането на активна памет и усет за особеностите на съответния жанр;
• Позволява повече свобода за авторите на учебници и учителите към кой точно текст или група от текстове да въведат съответните жанрови термини, необходими за литературните компетентности на учениците.