РЕЗУЛТАТНОСТ ОТ ВЪВЕЖДАНЕ НА ДРАМА ОБУЧЕНИЕТО В ПРЕПОДАВАНЕ НА ФОЛКЛОРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В ПЕТИ КЛАС

В настоящата статия се разглежда резултатът от проведено иновативно изследване, проверяващо влиянието от включването на драматизация на фолклорно произведение и представяне на фолклорен обичай за повишаване на разбирането на фолклорните произведения в българската училищна практика. Провеждането на педагогическия експеримент цели показването на варианти за използването на съвременните интерактивни методи в часовете по български език и литература и демонстриране на ролята им за осмисляне дейността на учениците и повишаване качеството на преподаването и ученето. Анализират се характерни ефекти и възможности, създадени в условията на специфична процесуалност, представени в рамките на българското образование. Изясняват се основни понятия и се дискутират въпроси, свързани с темата за ролята на драматизацията в учебния процес.

Познаването и доброто разбиране на произведенията от народното творчество е важна част от обучението на учениците. Фолклорът е онази първа стъпка от развитието на бъдеща литературна дейност, онази невидима нишка, която свързва живота на хората от отдавна минали времена с модерното настояще и бъдеще. Именно чрез него учениците трябва да формират своята национална идентичност, възприемат културните различия, опознават, съхраняват и предават културните ценности на обществото.

Личното творчество до голяма степен се опира и изгражда върху образци от фолклора. Ето защо е толкова важно да се познават и разбират произведенията, създадени от народния гений. Невъзможно е по-нататъшна успешна работа без проверка на знанията и уменията на учениците върху този раздел. Всеки учител трябва да знае какво е нивото на учениците на даден етап от обучението, за да може да планира, организира и проведе методическа дейност с цел отстраняване или намаляване до минимум на пропуските на учениците.

Наборът от данни се използва за управление на учебно– възпитателния процес. Учителят трябва да е в състояние да диагностицира получените резултати и на тази основа да набележи адекватни мерки както в индивидуален, така и в колективен план. Част от регулиращите въздействия се планират от учителя предварително, на базата на неговия опит, а другата част се съставя след получаването на информация от проведените тестове за установяване на знанията по отношение на народното творчество. При това главната тежест трябва да пада върху проверката на тези основни знания, без които е невъзможно успешно усвояване на учебния материал в бъдеще.

Актуалност на проблема

Животът на децата от 21. век е твърде отдалечен и различен от фолклорното мислене и фолклорния начин за възприемане на света. И колкото повече се отдалечават от непознатото за тях фолклорно минало, толкова по-трудно става възприемането и осмислянето на народното художествено творчество. В сферата на образованието се налага актуализиране на съдържанието на обучението, свързано с народното творчество, формиране и развитие на нови компетенции, търсене на нови методи на преподаване и съответно на диагностика и оценяване на постиженията на учениците. За да се скъси дистанцията и за да се повиши резултатността е необходимо използване на иновативни методи на преподаване, чрез които самите ученици да се включат в преподаване на учебния материал, да се превърнат в активната, динамична част от учебния процес. „Лекционният начин нарушава основното свойство на мозъка да се развива в социална среда – нещо което дава груповата работа с ключовите процеси на изразяване, говорене, споделяне, обсъждане” (Вълчев, 2006).

Всички тези промени насочват вниманието изцяло към ученика. Много важно значение придобиват и средствата за оценяване, с които се диагностицират и прогнозират образователните постижения и потребности на учениците. Така познатите начини не дават възможност за ефективно оценяване на знанията и уменията, които трябва да отговарят на съвременните стандарти. Усъвършенстването на обучението по български език и литература се нуждае от избор на правилни методи на обучение, средства и похвати за оценяване, а не само от оптималния избор и структуриране на учебното съдържание. Диагностиката, контролът и оценката са неделима част от учебния процес. Тези дейности са обратната връзка, която се осъществява между учениците и учителите.

Ролята на учителя в образователния процес се променя. Досега неговата роля на водещ постепенно се измества от тази на модератор, фасилитатор и консултант. Учителят променя своята водеща, активна позиция към тази на по-пасивна и се става подпомагащ консултант. Консултантът има за цел да дава направления на обучаемия сам да достигне до нужните резултати в дадения момент. „Необходим е диалог и пълно включване на цялостната личност и на ученика и на учителя, необходими са нови начини на изграждане на образователното отношение.” (Вълчев, 2006).

През годините на работа в училище постоянно търся и променям похватите и методите на работа, за да постигна максимални резултати в процеса на обучение, съобразявайки се с потребностите на всяко следващо поколение. Промените се изразяват в подходите, инструментариума, включването на различни методи, похвати и форми на работа. До голяма степен включването и отхвърлянето на някои от тях бяха предпоставени от все по-ясно очертаваща се тенденция на ниска мотивация за учене от учениците. Това наложи конструирането на система от модели на гъвкави урочни структури, чрез които да се постигнат крайните цели на обучението по предмета.

Интерактивните методи на обучение се определят като начин на съвместна дейност между учителя и учениците, чрез които се използват подредени взаимосвързани дейности на учителя и учениците. Интерактивните методи на обучение включват множество цели под един покрив. В тях е заложен един основен принцип: без практическо приложение учениците често не успяват да разберат напълно учебния материал. „ Интерактивните методи целят повече и по-качествени взаимодействия между самите обучител и обучавани, между възпитател и възпитаници, между самите млади хора. Те подпомагат личностното развитие на участниците на основата на съпреживяване, диалог, съвместно решаване на проблеми /анализ, търсене на алтернативи, вземане на решения (Вълчев, 2006).

Педагогическото изследване

Предмет на изследването е ролята на драматизацията на фолклорни произведения и представяне на фолклорни обичаи за подобряване на разбирането им и повишаване качеството на работа в 5. клас.

Обект на изследването е учебно–познавателната дейност на учениците при изучаване на произведения от народното творчество в 5. клас.

Целта на изследването е да се разработи и апробира в практиката методичен вариант на основата на драматизацията за повишаване нивото на знания и умения за работа с фолклорни произведения в 5. клас.

Хипотеза на изследването

Ако в учебно–възпитателния процес се създаде и приложи нова технология за възприемане на фолклорните произведения, народните традиции и обичаи чрез драматизация и възпроизвеждане на ритуалите и резултатите от нея се окажат успешни, тези резултати биха допринесли за изграждане на по- добри литературни и езикови компетентности, социални умения, би се задълбочило осъзнаването на непреходната значимост на българския фолклор. А в училище – чрез поставяне на ученика в активна позиция – по- доброто разбиране на идеята на фолклорното произведение и по- високи резултати в обучението по български език и литература.

Организацията на изследването

Педагогическият експеримент преминава през три етапа:

1. Предварителна подготовка:

– разглеждане на проблема в литературата и педагогическата практика;

– запознаване с характерните особености и начините на ползване на методите и средствата за реализация на изследването;

– запознаване с методите и средствата за отчитане, анализ и обобщение на резултатите от изследването;

– разработване на методически вариант на уроци с приложение на драматизация.

2. Основен етап – провеждане на изследването и диагностика.
3. Заключителен етап – анализ на резултатите от експерименталното изследване и извод.

За провеждане на педагогическия експеримент бяха използвани два пети класа от общообразователни паралелки в СУ „Иван Вазов”, гр. Сопот. Единият клас изпълнява ролята на експериментална паралелка, при който се включва драма методът при преподаване на фолклорен материал, а другата паралелка е контролна, работи по традиционните методики и служи за сравняване на данните от педагогическия експеримент. При двата класа беше проведен тест входно ниво, като въпросите и задачите са базирани на фолклорен материал, изучаван предходната година. Изследването приключи с изходящ тест, на базата на който да се направи сравнение между постиженията на учениците, работили по експерименталната технология и тези, продължили по класическата схема на преподаване.

Резултати от експерименталното изследване

Тестовете са проверени и оценени по предварително зададени критерии и схема за оценяване.

Анализът на данните от теста входно ниво показва и при двете паралелки слаби резултати и ниско ниво на познаване на произведенията от народното творчество, на художествените изразни средства, употребени в тях, нисък процент работа върху създаване на текст, свързан с произведение от народното творчество. Сравненията и анализите се пренасят върху изходното ниво. Наблюдават се следните резултати:

1. Среден успех на 5а /експериментална паралелка/– 5.12; Среден успех на 5б /контролна паралелка/– 3.37. Средният успех на експерименталната паралелка е с 1.75 по-висок от средния успех на контролната паралелка.
2. Единадесет от учениците в паралелката, работила по възприемане на фолклорен текст чрез драматизация, получават отлични оценки, девет са оценени с много добри оценки и само петима получават средна и добра оценка.
3. В експерименталната паралелка 11 ученици са получили отлична оценака, а в контролната – само 1.
4. В експерименталната паралелка няма слаби оценки, а броят на оценките „Среден 3” е 2, а в контролната паралелка са допуснати 2 слаби оценки, като броят на средните оценки е преобладаващ – 11.
5. В задачата за съставяне на текст в експерименталната паралелка 11 ученици са оценени с максимален брой точки, а в контролната – 2.

Тези факти показват по-добрата резултаност в усвояване на произведенията от народното творчество при паралелката, в която се прилагат иновативни методи за работа – включване на драматизация при преподаване на фолклорни произведения.

За да бъдат доказана тази хипотезата относно по-добрите резултати от контролния тест за експерименталната паралелка е използван Критерий на Уилкоксън.

Използва се за оценка на изменението в състоянието на даден показател за една и съща извадка изследвани лица (корелиращи се извадки) за определен период от време. Измерването може да се извърши като се използва шестобалната система за оценка или се броят изпълнени операции или възпроизведени елементи от знание.

Целта е да се провери дали след проведено обучение сс е подобрило качеството на изпълнение на дадена дейност. Изготвя се нормативен списък от действията, които следва да изпълни всеки ученик. В таблици се дават резултатите от броя правилно изпълнени операции от всеки ученик преди и сдед проведеното обучение.

След това се намира модулът на разликата в индивидуалните резултати на всеки от учениците и тези модули се ранжират (подреждат) в низходящ ред. При равни резултати ранговете се събират и се делят на броя на равните резултати и така всеки получава еднакъв ранг.

Проверяващата величина Т се определя като сума от ранговете, съответстващи на ранговете се събират и се делят на броя на равните резултати и така всеки получава еднакъв ранг.

Нулева хипотеза Н_о –  Не съществува статистически значима разлика (зависимост) между получените резултати за изследваните характеристики.

Алтернативна хипотеза – На между изследваните характеристики се наблюдава статистически значима разлика (зависимост) и тя се дължи на проверявания фактор.

Проверяващата величина Т се определя като сума от ранговете, съответстващи на нетипични изменения. Критичната стойност Ткр. се взема от таблица. В приложение  са дадени стойности на Тк за големина на извадката до n = 50 и вероятност на грешка 0.05.

Когато получената стойност на проверяващата величина е по-малка от критичната стойност, нулевата хипотеза се отхвърля и се приема алтернативната.

Н₀–не съществува статистически значима разлика (зависимост) между получените резултати за изследваните характеристики, т.е. резултатите от обучението не зависят от начина на преподаване.

Н₁–Между изследваните характеристики се наблюдава статистически значима разлика (зависимост) и тя се дължи на проверявания фактор, т.е. прилагането на драматизация при преподаване на фолклорни произведения доведе до повишаване качеството на знания при изучаването на произведения от народното творчество.

 Резултати от тестовете /оценка/ и определяне на разликата

Брой Ученици	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24	25
Входно Ниво	5	3	6	4	6	5	3	4	2	5	6	3	5	3	5	5	4	5	3	3	5	4	2	4	5
Изходно ниво	6	5	6	5	6	6	5	5	3	6	6	4	6	4	5	6	5	6	5	4	6	5	3	5	6
Разлика	1	2	0	1	0	1	2	1	1	1	0	1	1	1	0	1	1	1	2	1	1	1	1	1	1

 

Подреждане на учениците според разликата

Определяне на ранга на резултата /оценка/ на всяко изследвано лице

ученици	3	5	11	15	1	4	6	8	9	10	12	13
разлика	0	0	0	0	1	1	1	1	1	1	1	1
номер в ранговия ред	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
ранг	2,5	2,5	2,5	2,5	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89

 

ученици	14	16	17	18	20	21	22	23	24	25	2	7	19
разлика	1	1	1	1	1	1	1	1	1	1	2	2	2
номер в ранговия ред	13	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24	25
ранг	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	12,89	24	24	24

В случая нетипично изменение е с ранг 24 /оценка/ (ученици № 2, 7 и 19) и то е по-малко от критичната стойност, взета от таблицата за 25 ученици – Т_кр.=100. Т_кр. е по-голямо от измерената стойност Т (проверяващата величина).

В резултат на направените изчисления се стига до следния извод:

отхвърля се нулевата хипотеза /Н_о/ – повишнието на резултатите след обучението се дължи на случайни фактори, и се приема алтернативната /Н_а/, а именно, че повишението на резултатите на учениците от изследваната група се дължи на приложения модел на обучение – използване на драматизация при преподаване на фолклорни произведения.

Обобщения и изводи от педагогическия експеримент

1. Иновативните методи дават възможност на учениците за пряко включване в преподаване на учебния материал, което спомага да го разберат по-добре и да се постигнат целите, заложени в съответния урок.
2. Повишава се личната мотивация на учениците, инициира се екипната работа.
3. Установените междупредметни връзки повишават мотивацията за работа и по други учебни предмети.
4. Стимулира се познавателната активност на учениците.
5. Подобряват се междуличностните взаимоотношения.
6. Обучението чрез тази технология спомага за усъвършенстване и на други ключови компетентности, включени в новите рамки за образование – усвояват се умения за самостоятелно учене и събиране на информация, развиват се и се усъвършенстват социални и граждански компетентности.

Предимствата на този модел са:

• провежда се чрез предварително подготвени и самостоятелно драматизирани фолклорни творби, което се изисква навлизане в дълбоката им същност и подробно запознаване с произведението;
• развиват се практико-приложни знания и умения за превъплъщение в ролята на определен герой, което проследено чрез общуването му с останалите герои води до познаване на характеристиките на всички герои в произведението;
• учениците на практика поемат действената роля в часа, което ги кара да мислят и възприемат творбата от различни гледни точки;
• обучаемите работят в малки групи при подготовката;
• преподавателят само подпомага реализирането на поставените задачи;
• съчетават се едновременно самостоятелното учене, работата по проект и симулационната игра в обучението по темата;
• повишава се мотивацията за учене.

 

Заключение

Моделът за обучение при изучаване на фолклорни произведения, традиции и обичаи чрез драматизиране, който съчетава в себе си елементите на самостоятелното учене, проектната дейност и игра е иновативна технология, която може да се приложи успешно в обучението по литература не само в 5. клас за изучаване на фолклорни произведения, а при всяка друга учебна тема и ситуация, защото поставя ученика в центъра на овладяването на практико- приложното знание, а учителят остава в периферията, без да налага авторитарни и понякога скучни теоретични знания за литературата. Постига се атрактивност, самостоятелност и отговорност при усъвършенстването на устната и писмената култура и социокултурната компетентност на учениците. Развиват се умения за учене. Моделът е ефективен и за в бъдеще може да бъде използван и при работа с други ученици.