Място и значение на дидактичните игри в обучението по математика в първи клас

Дидактичната игра в обучението по математика е мощно средство за подтикване на учениците към активна познавателна дейност, повишаване на интереса им към математиката и в резултат на това по-лесно усвояване на учебното съдържание. В статията е разгледано значението и ролята на дидактичните игри в обучението по математика в първи клас. Обучаващата игра е дейност, при която, играейки, децата се учат. Тя е утвърдено в педагогическата теория и практика средство за уточняване, разширяване и затвърдяване на знанията.

Дидактичната игра в обучението по математика е мощно средство за подтикване на децата към активна познавателна дейност, повишаване на интереса им към математиката и в резултат на това към по-лесно усвояване на учебното съдържание.Използването на занимание-игра в обучението по математика мотивира децата за извършваните дейности, доброволно участие и подчинение на правилата на по-висока обучаваща, развиваща и възпитателна функции в сравнение с обикновените задължителните ситуации.  Съществена страна на дидактичните игри са игровите действия, които регламентират правилата на играта, стимулират познавателната активност на участниците, дават възможност да се проявят техните способностите, да се преобразуват знанията, уменията и навиците им за постигане целите на играта. Познавателното съдържание стои в основата на дидактичната игра и се заключава в усвояването на онези знания и умения, които се прилагат при решаването на учебния проблем, заложен в играта. Дидактичната игра има определен игрови резултат, който е финал на играта и и придава завършеност. Той се проявява преди всичко във формата на решение на поставена учебна задача и носи на децата удовлетворение. За учителя резултатът от играта винаги е показател за нивото на усвоеност на знанията и за това как темогат или не могат да се приложат в практически план от отделните ученици в хода на дидактичната игра.

В процеса на играта участниците придобиват умения и навици за съсредоточаване и самостоятелно мислене; развиват вниманието и стремежът се към знания;не забелязват, че се учат да разпознават и запомнят новите или да затвърждават и прилагат придобитите знания; ориентират се в обичайни ситуации, като попълват запаса на представите и понятията; развиват определени навици и фантазията си. Дори и обикновено пасивните в заниманията по математика се включват с желание, полагат усилия, за да не подведат другарчетата си по време на играта. Така дидактичната игра се превръща в преобразуваща творческа дейност, намираща се в тясна връзка с другите видове учебна работа. Играейки, децата в достъпна форма усвояват правилата на интелектуалната и практическата дейност. Интелектуалната игра е ефективна форма за провеждане на заниманията по математика, тъй като най-трайни са знанията, придобити с интерес. Децата се увличат от играта и не обръщат внимание на това, че в процеса се налага да решават сериозни задачи. Целесъобразността от използваните дидактически игри на различни етапи от заниманията е различна. При усвояване на нови знания, възможностите на дидактичните игри са значително по-малки и отстъпват място на традиционните форми. Игровите форми в занятията се прилагат по-успешно при проверка на резултата от обучението, при формирането на важни умения и навици. Отчитайки потребностите и интересите на децата, учителят има възможност да предпочете една или друга дидактична игра, като се съобрази и с програмното съдържание. Използването на дидактични игри в обучението по математика дава възможност на децата да се развиват, да усъвършенстват и затвърждават наблюдателността си, да формират умение за работа в екип, научават се на търпение и толерантност, развиват се творческите им способности. Децата стават много по-свободни, самостоятелни, отговорни, креативни, активни и независими. Играта допринася за създаване и запазване на добронамерен, позитивен психологически климат в детския колектив.

Разбирането на „полезността” на математиката има огромно значение за успешната работа на първокласниците.

Много е писано за това, колко е важна играта за пълноценното развитие на децата. Чрез играта децата освобождават бликащата енергия, тя им дава възможност:

• да преобразуват натрупаното отрицателно напрежение в запомнящи се положителни емоции,
• да дадат свобода на въображението си, като се вживяват в различни роли,
• да се концентрират върху поставената задача
• да се изявят пред аудитория, без да се притесняват от вниманието, насочено към тях,
• да приложат познанията си на практика, като в същото време ги развиват и усъвършенстват,
• да се научат да се борят, да полагат всички усилия за постигане на дадена цел, без да се отчайват от временен неуспех,  да разкрият своята индивидуалност, като включат нещо свое, лично, което ги интересува и вълнува,
• да се почувстват част от групата, отбора, колектива,  да получат удовлетворение от участието си в общата дейност,
• да преценят резултатите от своето участие, като ги сравнят с тези на връстниците си и проявят оценъчност и критичност към себе си и към околните.

Важността на играта в живота на хората е известна и широко разработена. Различни учени са изследвали:

• физиологическия механизъм на играта,
• биогенетическата и психологическата същност на игровата дейност,
• нейните социални, психотерапевтични и културни аспекти.

Играта отдавна се смята за един от важните видове човешка дейност. От дълбока древност се прилага и като метод за образование и възпитание. Платон и Аристотел високо са я ценили като средство за хармонично развитие на тялото и интелекта.Йохан Хьойзинха отделя особено внимание на характерните белези на играта. Той изтъква: „Играта се отличава от обикновения живот по място и времетраене.”(Хьойзинха 1982 : 33). Друго важно свойство според Хьойзинха, е нейната повторяемост.

Първите стъпки към голямата наука математика са не само знанията, а и потребността да научим детето да мисли логически и правилно, да търси и намира различни подходи към поставения пред него проблем.

Учебникът по математика за първи клас е основният източник на учебно съдържание за първокласниците. Той включва в пълнота учебния материал, предвиден за първи клас. Негова главна цел е да подпомогне малките ученици да усвоят „азбучни” математически истини: да ги научи да разсъждават, да анализират, да правят прости математически обобщения, да формират първите представи и понятия за математиката.

Едно от основните противоречия, които съществуват в процеса на обучение по математика, е между абстрактния характер на математическите знания и предимно все още конкретно-образното мислене на малките ученици. Това налага в обучението по математика да се използва подходящо онагледяване, което прави достъпно овладяването на знания, мотивира децата, поддържа интереса им. Използването на нагледни средства се съобразява с познавателните им възможности. Разбиранията, които си изграждат първокласниците, са продукт на техни действия, свързани отначало с конкретен материал, и така те постепенно изграждат образи в своето съзнание. Постепенно разсъжденията им еволюират към по-абстрактно ниво като огромна роля за това има вербализацията, развитието на тяхната устна математическа реч. В процеса на обучение трябва да се създава такава ситуация, че учениците да са в активна позиция. Необходимо е постепенно да нараства проблемният характер на обучението – в някои случаи, при добре организирано обучение, те самостоятелно да достигат до нови знания. Ситуациите, в които децата сами извличат математическа информация, съставят различни обикновени текстови задачи, съдейства за развитие на творческите им способности. Винаги, когато се занимават с решаване на задачи, те натрупват опит, постигат разбиране.Състезателният елемент в играта увлича децата и с лекота ангажира вниманието им, с което помага по-дълготрайно и пълноценно да усвоят.