Водещата роля на обучението по математика в първи клас

Математиката е наука за количествените отношения и пространствените форми в реалния свят. Обучението по математика в първи клас полага основите за изучаването й в по-горните класове. В статията е разгледано основното значение и водещата роля на обучението по математика в първи клас. Математиката като наука проникна в почти всички сфери на научна и практическа дейност. Затова при подготовката на учениците по математика от особено значение са знанията и уменията, които овладяват децата в началното училище, който е период на активно развитие на детската личност.

Почти всяка дейност, която извършва човек, е свързана с определени изчисления. Математиката като наука проникна в почти всички сфери на научна и практическа дейност. Затова при подготовката на учениците по математика от особено значение са знанията и уменията, които овладяват децата в началното училище, който е период на активно развитие на детската личност. Математиката е наука за количествените отношения и пространствените форми в реалния свят. Обучението по математика в първи клас полага основите за изучаването й в по-горните класове.

Постъпвайки в първи клас всяко дете има определени математически знания и умения за числата до 10, за броене, за сравняване, за извършване на действията събиране и изваждане на числата до 10, за разпознаване на някои геометрични фигури и т.н. Учебният материал по математика в първи клас, включващ система от учебно-познавателни ситуации, задачи и упражнения, съдейства за осигуряване на пълноценно усвояване на нови математически знания, за изграждане на определени умения, за насочване на познавателната дейност на малките ученици.

Провежданото обучение в първи клас е необходимо да гарантира постижения на ученика. Процесът на учене трябва да получава положителна подкрепа, ученикът да е информиран за резултатите от своята дейност, да разбира какво е отношението на постигнатите резултати към по-глобални негови потребности. Обучението трябва да е организирано така, че учебното съдържание, както и съществуващите знания и умения, да се превръщат в средство за достигане не само до нови знания и умения, но и компетентности и постижения.

Понятието „постижение” се използва като синоним на  високи резултати. „Под понятието „учебно постижение” се разбират преди всичко резултатите по обучението по отделни учебни предмети, определени с учебния план и конкретизирани с учебните програми. Учебното постижение има индивидуален характер, то може да се определи и установи конкретно като резултат от дадена учебна дейност.” „Учебните постижения като научно понятие може да се определят главно по отношение на конкретни учебни резултати, които постигат учениците при изучаване на конкретно учебно съдържание”. От този аспект учебните постижения се оценят като високи или ниски най-напред по отношение на изискванията на учебния план, а след това и по отношение на съответните изисквания на учебните програми. Основна задача на педагогическата диагностика е да установи равнището на конкретните учебни постижения, сравнени и оценени с изискванията на целите и задачите на обучението. Учебните постижения имат комплексен характер и не бива да се свеждат единствено до резултатите от усвояване на определено учебно съдържание. Наред с това винаги трябва да се има предвид и формиращото действие на това съдържание за развитието на учениците.

Водещата роля на учебната дейност обуславя качествените промени, които се извършват в познавателното и личностното развитие на ученика. Действието получава различно психично съдържание в зависимост от целта и мотивите. А мотивацията на учебната дейност подтиква детето да осъзнава целта на   действията.

У малкия първокласник настъпват редица изменения както в познавателната му активност, така и в личностното му участие в обучението, които са свързани с овладяване нови умения – учебни, резултат именно от участието му в учебната дейност.

Освен това налице е все по-бързо повишаване на оперативността на познавателните процеси, обобщаване на възприятията и представите, волево запомняне и възпроизвеждане, развитие на моторната и логическата памет, обобщеност и критичност на въображаемите репродуктивни образи, специфично насочване на мисловните операции и качества на мисленето по посока на ограмотяването (овладяване на четене и писане). Развива се умственото действие „нагледно пространствено моделиране”.

Преходът от начални форми на учене към учене, включено в учебната дейност, става възможен и същевременно води до промени в мотивационната сфера на детето – започва формиране на познавателни интереси, които са породени от възникналата потребност у първокласника  от впечатления.Тези интереси стимулират развитието на интелектуалните чувства, които на този етап се проявяват най-вече в учебната дейност. Първокласникът преживява дълбоко своите успехи или неуспехи в ученето, уменията и изявите, свързани с тях. Неговата емоционална възприемчивост и емоционална отзивчивост към обекти на познанието водят до повишаване и на неговата активност в учебния процес.

Развитието на познавателно-мотивационната  и емоционалната сфера е свързано и с изграждане на волеви действия. Тяхната проява е необходима, за да може детето да подчини своите психични процеси на целта и етапите на дейността, да се съобразява с поставени му изисквания.

Независимо от наличието на нова дейност – учебната, съществено място в живота на първокласника все още заема играта. Тя допълва усвояването на обществен опит, предоставя му възможност за участие в съдържателни и развиващи се взаимоотношения. Така тя играе голяма за социализацията на детето, но едновременно с това се намира в непосредствена връзка с другите видове дейност в училище. Играта в първи клас се използва широко в учебната дейност, защото тя обогатява знанията на децата; подпомага процеса на обучение, улеснявайки достигането до изводи и узнаването на закономерности; формира поредица от умствени действия и операции;създава условия за развитие на интелектуалните качества у децата и за емоционална удовлетвореност, която пък е предпоставка за извършване на успешна учебна дейност. Така връзката между играта и другите видове дейности се оказва благоприятна за развитие на практически умения, интелектуални качества, волеви действия, мотиви.

Постъпването на детето в първи клас е началото и нов тип общуване. Общуването му с възрастните и връстниците му се отличава от това на детето в предучилищна възраст както като процес, така и по своите задачи, мотиви и условия. В училище то встъпва в специфични взаимоотношения, които са твърде динамични, променят се по интензивност, по начин на осъществяване, по целенасоченост. Освен това тези взаимоотношения са образни и емоционални, което прави възможно разбирането и преодоляването на трудности, както и практическото осъществяване на изискванията към децата. Би могло да се каже, че това е нов тип общуване, което има първостепенно значение за развитието в тази възраст.

Целта на обучението по математика в началните класове най-общо е чрез специфичните особености на математическото съдържание, на организацията на обучението да съдейства за цялостното развитие на малкия ученик. По-конкретно е учениците да овладеят определена система от знания и умения; да получат стабилна основа за успешно изучаване на математика в по-горните класове.

Изхождайки от това, именно обучението на децата по математика в първи клас полага основите за нейното изучаване по-нататък. Затова не е без значение какво е нивото на усвоените знания и умения на първокласниците. Необходимо е да се установи и да се следи равнището на техните учебни постижения, съпоставени и оценени с изискванията на целите и задачите в обучението по математика.