Съвременното обучение по български език при усвояване частите на речта във втори клас чрез електронни образователни ресурси

Днес училището поставя нови задачи, които отговарят на предизвикателствата на новото време и потребностите на съвременните деца. Нашата цел е да дадем качествено образование на всяко дете, така че то да развие своя потенциал и да се чувства прието, уважавано и ценено в училище. Превръщането на училището в по-привлекателно място е желание и приоритет на всеки учител.  Обществените очаквания към образованието са свързани с повишаване качеството на знанията, уменията и компетентностите, които се придобиват в училище. Знанието дава възможност за опознаване не само на  света, а и на самия себе си.
Образованият човек трябва да съчетава социални умения, способности, емоционална и интелектуална компетентност,  да интегрира и да преобразува, да поема отговорност за своите действия. Подрастващите трябва да се формират като личности, способни да се реализират пълноценно в съвременното общество на динамични промени. Педагогическият ми опит като учител в начален етап показва, че учениците имат нужда от занимания с практическа насоченост, които да  им помогнат да усвоят учебния материал.   Необходимо е да  се разчупи традиционния процес на обучение. Чрез технологията за усвояване на частите на речта чрез електронните образователни ресурси , не само се интегрират информационните технологии при овладяване на книжовната  норма, но и се създава желана учебна среда.

Актуалност на проблема

Педагогическият ми опит като учител в начален етап показва, че учениците имат нужда от занимания с практическа насоченост, които да  им помогнат да усвоят учебния материал. Електронните образователни ресурси се посрещат  с изключителен интерес от учениците. Вижда се, че съвременният образователен модел поставя нови акценти  в териториите на преподаване и учене, и съответно – в дейностите на учителя и учениците.  Именно това ме мотивира да използвам и създавам  дидактически  електронни материали. Нещо повече- това стана тенденция в работата  ми.

Обект на изследване е процесът на обучение по български език във втори клас за усвояване на частите на речта. Процесът на овладяване на знания и умения за съществителни имена, прилагателни имена и глаголи.

Предмет на настоящия експеримент са  постиженията на учениците от втори клас във връзка с технологията за усвояване частите на речта, чрез електронни образователни ресурси. Предмет на експеримента са знанията, уменията и компетентностите по български език и литература, свързани с усвояване на съществителни, прилагателни имена и глаголи.

Обхват  на изследване са учениците от 2 клас на ОУ“ Св. Иван Рилски“ с. Балван, общ. Велико Търново. В нашето училището се обучават ученици от три етноса: българи, роми, с турско самосъзнание и деца настанени в Кризисен център. Децата в семействата от етнически произход  нямат възможност да участват в комуникация с носители на официалния български език в семейна среда, което не е благоприятно за тяхното обучение. Много от тях постъпват в подготвителна група и в първи клас, без да имат елементарни знания и компетентности по български език. Това прави процеса на тяхното ограмотяване изключително труден и твърде често с допълнителна работа децата успяват да усвоят знанията и уменията.

Целта на изследването е да се създаде и апробира нова технология за усвояване на частите на речта във втори клас. Реализирането на съвременните образователни цели изисква  използването на електронни образователни  ресурси, които да гарантират усвояването на учебното съдържание за съществително име, прилагателно име и глагол, като стимулират мисловната дейност и осигуряват мотивация и желание за учене на ученика.
В последно време се акцентира върху необходимостта от все по-широкото навлизане на електронните ресурси в образованието. И това е обосновано, защото те не само водят до повишаване на ефективността на учебния процес, но правят възможни удоволствието и радостта от ученето.

Задачи:

Да се анализира теоретична литература;

Да се анализира учебната практика;

Да се създаде или разработи нова технология за усвояване на частите на речта във втори клас чрез използване на електронни образователни ресурси;

Да се апробира ефективността на новия модел за обучение във втори клас;

Да се съберат емпирични данни;

Да се обработят статистически получените резултати;

Да се направи качествен и количествен анализ, за да се определи ефективността на новата система за работа, чрез използване на електронни образователни ресурси за усвояване на частите на речта във втори клас;

Да се направят изводи и обобщения, като се даде възможност за прилагане на технологията;

Хипотеза:

Ако създадем и приложим в практиката новата технология за усвояване на частите на речта, чрез използване на електронни образователни ресурси, то ще се постигнат по- високи резултати  в постиженията на учениците от втори клас.

Методи на изследване:
Използваните методи са свързани със специфичната дейност, насочена към
практическо усвояване на знания и умения, свързани с усвояването на частите на речта, чрез електронни образователни ресурси. Това са беседа, наблюдение, работа в екип, работа с интернет, дидактическа игра.

Училището на 21 век се модернизира в съответствие с  изискванията на времето. В началното училище малките ученици имат силна потребност да се изявяват. Въпреки различието в познавателните и практическите им възможности, в мощен мотивиращ фактор се превръщат: постигането на успех, изживяването на радост от успеха и чувството на удовлетвореност. Известно е, че познавателните и практическите възможности на учениците са различни. Този факт обуславя и различния темп при усвояване на съдържанието на обучението. Пред учителя възникват редица сложни въпроси от типа на – как да организира обучението, по какъв начин, с какви средства, за да могат да се реализират успешно целите на обучението, а от друга страна да се запази различието в темпа на постигане на личния успех. Чрез настоящето изследване целя да изследвам уменията на второкласниците за усвояване на частите на речта чрез електронни образователни ресурси.

Обособяването  на частите на речта има продължителна история. Започва в Древна Гърция, Древен Рим, а след това се разпространява в Европа. В някои от славянските страни учението за частите на речта прониква през средните векове. Някои от термините са буквален превод и се употребяват до днес. Когато говорим за части на речта, имаме предвид отделянето в лексиката на определени групи или разреди, които се характеризират с едни или други граматични признаци. Терминът части на речта не е съвсем подходящ, тъй като противоречи на съвременното тълкуване на понятието реч, защото частите на речта (съществително име, прилагателно име, глагол) са от класа на езиковите единици, а не са единици на речта. Затова е по-подходящ терминът класове думи, с който се означават частите на речта в някои езици (Ницолова 2008).

Традиционната класификация на частите на речта отчита различни гледни точки и се прилага т.нар. смесен принцип на обособяване на частите на речта. Според този принцип трябва да се отчита и общото граматично  значение на  всички разреди думи и при същите граматични категории типовете формообразуване, функциите на думите в изречението, тяхната синтактична съчетаемост водещ момент се явява граматичното значение. Останалите аспекти са подчинени на него, тъй като общото граматично значение на дадена част на речта задължително се проявява в една или друга съвкупност от формални белези от морфологичен или синтактичен характер. Установено е, че най-голямо сходство между езиците се открива в синтактичните функции на думите в различните части на речта. Съгласно тази концепция се оформят два големи  класа думи. Клас на пълнозначните  думи, където се отделят:

Съществително име – изразява граматичното значение предметност. Историческото ядро на съществителното име – названията на предметите, които са заобикаляли човек. По-късно се развива и съществително име с абстрактно значение  (пример: отрязък от времето – нощ, сутрин). В невеществените съществителни имена се открива т.нар. фиктивна предметност. Основни синтактични функции на съществителното име – подлог, допълнение, приложение. Атрибутивна функция на съществителното име – функцията му на определение: злато-човек. Граматичните категории, присъщи на съществителното, име са род, число, падеж, определеност, неопределеност.

Прилагателно име – основното граматичното значение на прилагателното име е изразяване на качество или свойство, но прилагателното име назовава свойството или качеството не отвлечено, не само за себе си, а като признак, даден в нещо, в някакъв предмет .пример: бял хляб   бяла стена     бяла кърпа     бяло палто. Без съществително име, което да присъства или да се подразбира, няма прилагателно  име. Ако прилагателното име бъде употребявано без съществително име, то самото прилагателно  име се превръща в название на предмета според някои от неговите признаци. пример: Ситият на гладния вяра не хваща. Използването на други части на речта (предимно прилагателно  име или числително име) във функции, присъщи на съществителното име, се нарича субстантивация. Основната функция на прилагателното име е атрибутивната, т.е. прилагателното име в изречението се използва като съгласувано определение. Прилагателното  име назовава статичен признак. Това е признак, който не се изменя във времето, но признаците, назовавани с прилагателни имена, могат да се променят според степента на интензивност и във връзка с това се обособява специфичната само за качествените прилагателни именна категория  – степени за сравнение.

Глагол – основното граматичното значение на глагола е действие. Глаголът изразява динамичен признак, който протича във времето, и назовава този признак не отвлечено, а по време на неговото реализиране от действащото лице. Затова, когато говорим за глагол, задължително влиза и отношението към лицето, независимо дали е известно или не, реално или ефективно. Това са така наречените лични (спрегаеми) глаголни форми. Срещат се:

• Неопределено лична употреба на глагола (лицето е неизвестно).
• Обобщено лична употреба на глагола ( Каквото посееш, това ще пожънеш).
• А при безличните глаголи има отношение към фиктивно лице (съмва се).
• Независимо от това дали лицето е назовано в самата глаголна форма или извън нея, то задължително се съотнася с характерната за глагола предикативност.

В граматиката частите на речта са класове от думи, обединени от общо значение (семантика) и граматически свойства.

Тези класове от думи, според приетия възглед в българската школска граматика, са: съществителни имена, прилагателни имена, числителниимена , местоимения, глаголи, наречия, предлози, съюзи, частици и междуметия (Пашов 2015).

Правописните уменията имат различна степен на формиране, което е свързано и с различна психична структура. Овладяването на правописа е не само продължителен, но и сложен процес, който занимава психолозите твърде отдавна. Още в края на ХІХ и началото на ХХ век със зараждането на т.нар. експериментална педагогика се разпространяват изследванията на немския педагог В. А. Лай, свързани с въпросите на психологията и дидактиката на правописа. Според неговата теория писмото е навик, който се изразява в реакция и действия. Лай достига до извода, че двигателните /моторните/ представи имат най-важно значение за правописа. Това крайно мнение скоро опровергава  Е. Майман, който вместо ръкодвигателните фактори на Лай издига като първи фактор зрителния образ и вместо участието на органите на речта за най-добър правописен метод смята виждането на думата и анализиращото преписване, а на второ място произношението на думата, при което се прави асоциация между зрителния образ на думата, движението на ръката и произнасянето й.

Оттогава до днес продължават изследванията за установяване на значимостта на отделните групи от фактори за правилно формиране на правописния навик.

Психолозите определят правописния навик като „автоматизиран компонент” на съзнателната писмена речева дейност на човека.  Правилното изписване на всяка дума е част от сложната дейност писане, имащо отношение към точното отразяване на звуково- буквения състав на думата. Другите компоненти на дейността писане са свързани с графичните форми на буквите, със съдържанието на написаното, с използваните изразни средства (Тинова 1996).

Правописните действия, които градят правописните умения и навици, се състоят от посочените съставни умения, без чието детайлно усвояване не може да се изгради цялостната правописна грамотност. За да могат правописните умения да се автоматизират, съответно трябва да се автоматизират и тези съставни умения.

Формирането на правописен навик се облекчава и ускорява при използването на зрителна, слухова и изговорна нагледност. Когато правописното правило се предоставя на учениците за зрителна справка в процеса на упражняването, те по-лесно осмислят функционалните граници и същността на това правило, по-бързо и безпогрешно го свързват със съответната категория от думи с еднакви правописни особености. Слуховата и изговорната нагледност имат значение за справка и самоконтрол.

М. Васева посочва критериите за усвоеност на правописния навик: осъзнатост; обобщеност; автоматизираност. Тя подчертава, че сложният интелектуален навик се изгражда при три условия:

• Мотивация на действията, свързани със създаване на навика;
• Осъзнаване на начина на изпълнение на отделните дейности.

 

Рамзаева и Львов  подчертават, че за формирането на правописния навик важно условие е учениците да се предупреждават за правописните особености и да се поправят грешките им.

Старият модел на преподаване в класната стая просто не отговаря на нашите променящи се нужди. Той налага един изключително пасивен модел на учене, а светът изисква все по-активно обработване на информацията. Старият модел подрежда учениците в групи според възрастта им, заставя ги да учат по учебна програма, според която напредват в еднакво темпо. Междувременно новите технологии дават надежда за по-успешни начини за преподаване и учене, но и предизвикват объркване и дори страх, твърде често лъскавите нови устройства си остават само атрактивни аксесоари.
„Бащата на видео уроците“ Салман Кан вероятно е най-прагматичният
образователен мислител, който светът познава в момента. Той е не само създател на „Кан Академия“, а можем дори да го наречем образователен инженер, защото той не просто предлага визия за образованието в ерата на информационните технологии, а проектира и създава инструментите, чрез които тази визия да се реализира в цял свят, включително и в България. Съвременното образование трябва да се променя в крак с времето, но не всички стари и изпитани методи и технологии за преподаване и учене
са непотребни. Електронните образователни ресурси изключително ефективно може да се употребяват  при усвояване на частите на речта във втори клас. През последните две години обучението от разстояние в електронна среда беше невъзможно без използването на проектно обучение и дигитални ресурси. За всеки час подготвях презентация, за да могат учениците нагледно да усвоят учебния материал.

Съгласно Закона за училищното и предучилищното образование на учениците от първи до трети клас не се поставят количествени оценки, а в края на четвърти клас се провежда национално външно оценяване за установяване на степента на постигане на компетентностите по български език и литература за началния етап. Обикновено в първи и във втори клас много учители визуализират своята оценка чрез различни изображения – абстрактни фигури, цветя, животни, предмети и т.н. Добре е те да носят някакво послание за детето, например: пчеличка като символ на трудолюбие; птиче в гнездо, което трябва да положи още усилия, за да полети; калинка, която лази, но може и да лети; пеперудка, която се стреми да лети все по-високо; цвете като поздрав за успех. Важно е тези изображения да бъдат свързани и със словесна оценка, която има подкрепящ характер. Особено стимулиращи са оценките, които изразяват позитивно отношение.

Обучението по правопис в начален етап се регламентира от държавните образователни стандарти по български език и литература. Методиката, учебното съдържание и структурата представляват цялостна система за постигане на ДОС и езиковите компетентности, като очаквани резултати на ниво учебна програма по български език и литература. Очакваните резултати от обучението по български език в края на втори клас може да се обобщят в следните три основни направления:

– овладяване на умения за общуване в устна и писмена форма;

– формиране на начални практически умения за прилагане на двете основни правописни правила за проверка на гласни и съгласни, при които има разлика между изговор и писане;

– знания и практически умения за отделяне на съществителните имена, прилагателните имена и глаголите като части на речта;

– задълбочаване на знанията за двата вида изречения по цел на изказване – съобщителни и въпросителни изречения.

В този план се обособяват четири основни раздела:

„Речево общуване“,

„Звуковете и буквите в българския език“,

„Думите като части на речта“,

„Изреченията в българския език“.

При въвеждането на новите понятия се избягва използването на определения. Смятам, че в началното училище е редно да се избягва позоваването на определения и формулирането на правила. Вместо това се използва описателен текст, който представя най-общо същността на изучаваното езиково явление. Този текст се съчетава с представителни примери, които насочват второкласниците към особеностите на наблюдаваните езикови факти и които служат като образец, който ориентира учениците в изучавания езиков материал. С други думи, въвеждането на езиковите понятия в начален етап следва да се осъществява на практическа основа, без излишно теоретизиране. Комуникативният профил на езиковото обучение е зададен във всека дейност по български език. Разкрива се смисълът за изучаване на езиковите факти и явления, предвидени в учебната програма. Ето защо всички уроци по български език завършват с комуникативна задача, която ориентира учениците в речевата реализация на усвояваните знания и умения. От една страна, чрез тях се представя изучаваното езиково явления в контекста на речевата комуникация, заради която се изучава. От друга страна, чрез тези задачи второкласниците се обучават да се включват в многообразие от ситуации на общуване, изискващи да се прилагат различни стратегии за постигане на ефект в комуникацията. На трето място, чрез тези задачи вниманието на учениците се насочва към речеви ситуации, при които често се допускат грешки от  езиков характер. Не без значение е и фактът, че предлаганите в учебника комуникативни задачи внасят хумор и разнообразие в учебната дейност и по този начин те са не само полезни, но и забавни за учениците. По български език за втори клас основният приоритет е правописното обучение. От тази гледна точка голяма част от дейностите, предложени  по български език, са пряко свързани с усвояване на правописните норми. Във втори клас акцентът е върху усвояване на основните правила за писане на гласните и съгласните звукове, когато при тях има разлика между изговор и писане. Заедно с това от особено голямо значение са уменията на второкласниците да работят с правописен речник, което безспорно е най-важно от гледна точка на правописно правилното писане като цяло.

Другите дейности са за частите на речта, в тях е важно второкласниците да се приучат да разпознава глагол, съществително име и прилагателно име като части на речта. В този план от особено голямо значение  да определят числото на глагола,  да определят вида, рода и числото на съществителното име. Да съгласуват прилагателното и съществителното по род и число.

Акцентът е върху изграждането на правописна бдителност – преди още да знае правилата за правилно писане, ученикът да знае къде да ги прилага, т.е  да знае местата на възможните грешки.