ИНТЕГРАТИВНИ ТЕНДЕНЦИИ В КЛАСНАТА СТАЯ. ИНТЕГРАТИВНИ ПРОЦЕСИ В ЧАСА ПО ЧУЖД ЕЗИК

Статията съдържа кратък анализ на лингвистичните и литературоведски аспекти на интегративните тенденции. Представени са различни схващания по разглежданата тема.   Акцентира се върху актуалността на интегрираното обучение и ползите от него. Дефинират се целите на интегрирането в обучението  и възможностите за интегриране на обучение по чужд език и екология.  Описват се и анализират резултатите от констатиращия етап на извършеното изследване и необходимостта от използването на иновативен модел на обучение.

С помощта на интегративните тенденции в класната стая се срещат различни гледни точки и си взаимодействат различни дисциплини. По този начин се дава възможност за създаване на успешни екипи и помагаме на образователната система да бъде толкова гъвкава, колкото е и заобикалящата ни действителност. Уменията, които се развиват са значими не само по време на работата в екип и работата в класната стая, но също така и извън нея. Ученикът се научава да работи в екип, да предлага идеи, да търси връзката между отделните процеси, да комуникира екологичните понятия на чужд език, аргументирано да представя позицията на своя екип. Придобитите умения и компетентности и обединяване на знания са гаранция за успех както в училище, така и в обществото. От училище излизат нестандартно мислещи и креативни млади хора, които са готови да приемат предизвикателствата на живота.

М. Андреев отбелязва, че отделните учебни предмети са откъснати от конкретната действителност, защото изследват само отделни страни и свойства на предметите и явленията и не създават вярна представа за цялостното явление или процес. Тази раздробеност не създава условия за пълноценната реализация на младия човек и създава впечатлението, че всяка област се развива откъснато от останалите и няма връзка и съчетаемост между отделните области.

М. Андреев отбелязва, че интегралните тенденции в обучението не отричат предметната система, а са нейно продължение в специфични дидактични обосновани форми. В отделните предмети съществуват интегративни нишки, които трябва да се актуализират в подходящи форми.

Интегрираното обучение е един нов подход към обучението, различен от този, с който сме свикнали. Тук на помощ идва дейностноориентираният подход, при който изучаващите чужд език трябва да се справят с конкретни комуникативни задачи (Султанова, 2011). При дейностноориентирания подход учениците „ сами разрешават проблеми, планират и създават продукти с практическо приложение на база на усвоени вече знания. Това стимулира творческата им дейност и мотивацията им за работа“.

Основните видове връзки, които се признават от различните автори и са най-популярни, са:

–           Вътрешнопредметни – връзки в рамките на една и съща дисциплина или предмет;

–           Междупредметни връзки – връзки, които се осъществяват между отделните предмети, които от своя страна се разделят на : вътрешноциклови – осъществени между родствени учебни предмети в рамките на един цикъл и междуциклови – осъществени между предмети от различни цикли.

Основната цел на интегрирането в обучението е изграждане на цялостна картина на света, развитие на светогледа на учениците в интензивна корелация с околната среда и засилване на емоционалните преживявания (Райкова, 2019). Интегрираното обучение е реализация на интегрирания подход, който представлява начина, пътя за осъществяване на интеграция. На тази основа се организира обучение, разглеждано като система и като процес на установяване на интегративни връзки.

Райкова  отбелязва, че традиционните методи имат потенциала да отговорят на изискванията на интегративния подход, ако отговарят на условието да съдействат за пълноценна изява и реализация на интегративните тенденции в обучението. Съвременните методи играят водеща роля при реализирането на интегративния подход.

Според Райкова задачите на интегративното обучение се решават най-сполучливо когато обучението се реализира по пътя на откриването т.е. като се използва изследователски метод. Райкова допълва, че този метод е важна част от обучението, базирано на проучвания, които изграждат нови знания. Учениците се стимулират да поставят под въпрос своите текущи познания по дадена тема и да определят кои допълнителни знания са им необходими, за да продължат. Те получават подходящи насоки, за да продължат.

Райкова насочва вниманието към факта, че методът на проектите и неговата разновидност проектно базираното обучение е метод, който добива съвременен облик чрез прилагането на информационни технологии. Проектната дейност е насочена към обединено постигане на ясно определена поставена цел. Основните на всеки проект са: дейност, интеграция и цел. Проектите са свързани с жизнените интереси на учениците и прилагането на този метод прави знанията цялостни, обединени и интегрални. Това е възможно когато се прекрачат границите между отделните предмети и се осъществи интеграция в обучението.

Реализирането на интегративните тенденции изисква осъществяването на съвместно учене. Това се постига чрез групова или екипна работа. Работейки заедно, учениците формират социални умения и се убеждават, че знанията се добиват от различни области чрез съвместна дейност и сътрудничество (Райкова, 2019).

Чрез интегралния подход се изследват и стимулират системността и целостта на образователната система, като по този начин се създава важно условие за стратегията на нейното развитие и усъвършенстване. Това повишава ефективността на образованието, защото оптимизира връзките между целите, съдържанието и организацията на педагогическия процес (Илиева, 2017).

Илиева цитира П. Николов, който подчертава, че „интегралният подход третира главно структурирането на съдържанието на педагогическия процес. Чрез него се осигурява системност на знанията и опита, които се овладяват от подрастващите с оглед тяхното цялостно и системно формиране като личности. Общите закони на единния свят стават фундамент на образователното съдържание, център за ориентация на всички учебни дисциплини с цел да се получи обща, единна картина на света в съзнанието на учащите се, да се осъществи цялостно, многостранно развитие на личността.“

Използването на интерактивни методи и ИКТ по време на интегриран урок по английски език и екология правят обучението по-привлекателно и ефективно. В основния експеримент могат да се използват електронни ресурси. Подготвят се уроци, чрез които се развиват уменията на учениците и дидактически тестове, за да се констатира нивото на екологични и лексикални знания в началото и края на експеримента. Знанията се констатират и анализират чрез направен входящ и изходящ тест, сравняват се резултатите в края с резултатите от входящия тест и се определя до колко статистически значими са. Целта е да се покаже на учениците, че лексика на чужд език може да се изучава не само с лист и химикал, но и чрез обучителни платформи и в контекст докато презентираме и се фокусираме върху дадена сфера, в случая екология. Докато подготвяме проектите и нашите презентации, ние срещаме едни и същи думи няколко пъти и това ни помага да ги запомним. В същото време представяйки ги пред останалите в класа ще им помогне да запомнят лексиката чрез изображение и текст.

В нашето педагогическо изследване участват ученици от 11 клас. Учебните часове се провеждат в класна стая по английски език, която е оборудвана с компютър и мултимедия с постоянен достъп до интернет.

Преди старта на изследването с помощта на анкетни карти се констатира нивото на екологична култура на учениците и нивото на положителна нагласа към използването на иновативни методи и технологии в часа по чужд език. Считаме, че отчитане на високо ниво на екологично съзнание и култура ще подпомогне последващите действия по време на обучаващия етап.

След анализа на всички резултати от анкетата за екологична култура на учениците констатираме, че повечето ученици са показали високо и сравнително високо ниво на екологична нагласа и съзнание и това е обнадеждаващо начало на нашия експеримент.

Провежда се и анкета за готовност за усвояване на нови модели и техники на учене. Констатираме следното:

По-голяма част учениците с готовност приемат да работят в групи и активно да дискутират. Тези ученици са готови да се включат в уроци с интегрирано съдържание и имат положителна нагласа към използването на информационни и комуникационни технологии в часовете. Този процент е обнадеждаващ за нашето изследване, но очакваме, че ще констатираме промяна както при нагласата на учениците към новите модели на обучение, така и в езиковата им компетентност. По-малък процент от учениците не се чувстват съвсем уверени в ползата от различни от традиционните методи на обучение. Изпитват страх от различния начин на преподаване и водещо при тях е притеснението за неуспех. Минимален е процентът на учениците, които имат някакви колебания относно своите нагласи и предпочитат традиционните методи на преподаване.

Този резултат ни дава увереност, че е подходящо да приложим избрания модел за интегрирано обучение по английски език и екология в 11 клас.

За целите на нашето изследване създадохме и дидактически тест, с който да проверим нивото на екологични и лексикални знания на учениците в началото и в края на обучението. Наред с лексикалните знания се проверяват и екологичните познания на учениците. Този дидактически тест е от ключово значение за нашия експеримент. Целта е да констатираме нивото на екологични и лексикални знания преди и след обучението при учениците от 11 клас. Тези знания могат да се използват при различни комуникационни ситуации.

Резултатите на учениците ни водят до следната констатация:

Няма ученици, които са постигнали високо ниво на екологични и лексикални знания на чужд език. По-голяма част от учениците показват средно ниво и задоволително ниво на владеене на лексика, което означава, че нивото на владеене на лексика е недостатъчно и трябва да се вземат съответните мерки, за да се преодолеят дефицитите.

Резултатите показват, че процесът на усвояване на лексика до момента не е бил достатъчно ефективен, за разлика от изграждането на екологично съзнание у учениците. Изводът, който можем да направим е, че учениците уверено изразяват своята съпричастност към предизвикателствата на околната среда, но не са сигурни и уверени в своите лексикални познания. Учениците имат отговорно отношение към природата и нейните проблеми, но това не гарантира владеенето на лексиката в съответната област. Прави впечатление, че голяма част от учениците имат по-добри умения да разбират информация с екологично съдържание и да отговарят на въпроси, свързани с екологичните проблеми, но не успяват да се справят с лексика извадена извън контекст. Не се справят с намирането на синоними, антоними и не разбират значението на думата извън екологичния контекст. Необходимо е да се натрупат трайни лексикални знания и да се затвърди речниковия запас на учениците, за да могат думите да се използват активно и в различни речеви ситуации. Това налага да се намери по интригуващ начин за овладяване на лексикални знания  за формиране на трайни умения.