Развиване на техниките при бягане на къси разстояния чрез прилагане на иновационни форми и методи за оптимизиране на спортната подготовка на учениците

В статията се разглежда необходимостта от промяна в часовете по физическо възпитание и спорт за подобряване техниките при бягане на къси разстояния за оптимизиране на спортната подготовка на учениците. Акцентът е поставен върху прилагането на извънучилищни иновационни форми и методи за стимулиране на желанието за физическа подготовка. В настоящата статия се набляга на ролята и мястото на целенасочената двигателна активност на базата на задълбочено проучване на проблема и експериментиране на различни модели на работа за реализиране на извънурочната организирана двигателна (спортна) активност на учениците.

Физическото възпитание и спортът играят жизненоважна роля на всички нива в общественото развитие. За отделната личност, спортът повишава собствените възможности и заложби, общото здраве и самоопознаването. На национално ниво спортът и физическото възпитание спомагат за икономическото и социално израстване, подобряват общественото здраве и сближават различните общности. На световно ниво, ако се прилагат последователно и съгласувано, физическото възпитание и спортът могат да имат дългосрочно положително влияние върху развитието и да  насочат към създаване на по-добри възможности за физическа активност в училището и извън него. Училищна възраст е тази, в която се създават навиците и уменията и където се формира отношение към тях. Като много важни фактори се определят личният пример на родителите, учителите, както и положителните примери на известни спортисти и личности, които са идоли за подражание на подрастващите.

Иновациите са движеща сила за сектора на спорта и много от съвременните иновации биват прилагани. Иновациите имат и ключова роля, и потенциал, да  помогнат да се запази и доразвие европейският спортен модел. Много е важно е учителите да надграждат уменията постоянно, да търсят нови, иновативни методи, да посрещат предизвикателствата и да ги превръщат във възможности за оптимизиране на спортната подготовка на учениците. През последните години физическото възпитание и спорт се утвърди като една от сферите с най-ниска управленска ангажираност и обществена небрежност. Все повече преобладава мнението за необходимостта от предефиниране на формите на организация на физическото възпитание и спорта в училище, с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата пред човека в новия технологичен век.

Актуалността на темата се обуславя от динамиката на развитието на днешното общество, която изисква търсене на нови пътища за развитие и начини за оцеляване в съвременния глобален свят. Важността на физическото възпитание за обществото определя темата като актуална.

В условията на съвременния свят спортът е една от сферите на човешките дейности, които претърпяват метаморфоза под въздействието на външни условия, поради собствено си развитие и усъвършенстване. Погледнато в световен мащаб спортната дейност непрекъснато обогатява своите методи и арсенала от технически средства. Съчетани в едно те образуват различни по характер физически и технически средства, които придават нов облик на спорта. Във всички случаи, иновациите се базират на предишни проучвания, които съчетани със съвременната спортна наука, създават условия за развитие на теорията и практиката. Това определя необходимостта в спорта да навлизат съвременни методи за управление и контрол на спортната тренировка. Няма съмнение, че такъв подход в спортната подготовка повишава нейната ефикасност. Всъщност това придава един нов, качествено различен облик на физическото възпитание и спорта. Този стил на работа е присъщ не само в работата с елитните спортисти, но и при тези, които са в етап на спортно развитие и усъвършенстване. От друга страна съвременният спорт притежава една съществена характеристика и това е мениджърското присъствие и управление. Днес тренировъчният процес се ръководи и контролира не само от треньорите и техните екипи, които използват мениджърски подходи, но и от мениджърите на съответната спортна организация. Тази реалност е присъща и на учебно –тренировъчната дейност в училищата, където би могло да се прилагат някои мениджърски подходи в процеса на работа. Един от тези подходи се отнася за самостоятелна работа на обучаваните. Тя се изразява чрез активната позиция на спортистите, инициатива и стремежът за индивидуално усъвършенстване на функционалните възможности. Този подход изисква специфично обучение на трениращите със специално делегиране на пълномощия от страна на треньора – учител. Прилагат се технически средства, които целят да рационализират и оптимизират процеса на подготовка. За целта се използват инструкционни карти като основно средство за информация в хода на подготовката. Това предполага самостоятелната работа да се осъществява в организираните форми на обучение и извън тях. За да се постигне такъв тип тренировъчна работа е необходимо занимаващите се да формират у себе си самоконтрол и самодисциплина, което е присъщо на мениджърския подход към сътрудниците и участниците в общата работа. С други думи е настъпило времето, когато е необходимо треньорите да бъдат и мениджъри. Най-общо мениджърския подход се изразява във: формирането на крайна цел, определянето на измеримия резултат спрямо, който се преценява постигнатото, определяне на времеви интервал, делегирането на пълномощия относно контрола на резултатността, промяна на ролята на трениращите и превръщането им в главен фактор на подготовката. Всичко това придава нов облик на взаимодействие между трениращ и тренирани в спорта в т.ч. навлизането на компютризацията и свързаното с нея програмиране и алгоритмизация в обществения живот, образованието и обучението по различни учебни дисциплини, в частност и в спорта.

Предварително проучване на съвременната социална (училищна и битова) действителност позволява да се разкрие съществуващото и подчертано изявено несъответствие между необходимостта от системна и целенасочена двигателна активност на учениците от всички възрастови групи и липсата на нейната реализация в реалната училищна и извънучилищна спортно-педагогическа практика. Налице е също така несъответствие между сравнително доброто нормативно-програмно осигуряване на тези дейности (предимно урочните форми на реализация) и тяхната реална, практическа реализация. Изнесените по-горе данни подкрепят виждането, че урочните занимания са твърде недостатъчни, за да се удовлетворят естествено биологичните потребности на децата от така необходимата за тях здравословна двигателна активност. Очевидно е, че увеличената спортна активност, реализирана посредством различни форми на извънурочни занимания, спомага за подобряване на здравното състояние и физическото развитие на учениците, както и за по-добрата им концентрация в процеса на обучение. Също така тази дейност е най-добрия начин за откъсването им от вредните за тях зависимости и проявления, като злоупотреба с алкохол, цигари, наркотици, агресия и дискриминация от всякакъв вид. Извънурочните спортни занимания имат неограничени и незаменими възможности за сближаване и интеркултурно общуване на подрастващите.

Като цяло, няма ясно и стройно изградена система за реализиране на извънурочните дейности по физическо възпитание и спорт в българското училище. Налице е категоричното и значимо несъответствие между потенциалните възможности на правилно и системно организираните извънурочни дейности по физическо възпитание и спорт и практическите резултати от тяхното инцидентно провеждане. Нещо повече, категорично не са удовлетворени потребностите на съвременния ученик от целенасочена двигателна активност, както в урочните така и в извънурочните форми за реализация на тази, така необходима и жизнено важна дейност за нормалното психофизическо развитие на подрастващите. Към настоящия момент у нас проблемите пред училищното физическо възпитание и спорт са многообразни, разглеждайки ги основно като:

• крайно недостатъчна, а където я има лоша и опасна за здравето спортно-материална база като цяло;
• учителите със специализирано, спортно-педагогическо висше образование са твърде малко, на фона на крещящата нужда от повече такива учители във всички училищни степени. Редица изследвания сочат, че възлагането на „учители-многопредметници” да водят занимания по физическо възпитание и спорт е напълно погрешна и неработеща практика;
• нуждите и потребностите на децата от повече спортни занимания в училище и извън него не са съобразени в настоящото нормативно определяне.

 

1. Не е изградена теоретично обоснована концепция за необходимостта, съдържанието и формите на реализация на извънурочните дейности по физическо възпитание и спорт в българската образователна система. Нещо повече, като цяло, няма достатъчно експериментални данни за обосноваването на подобна система.
2. Все още не е решен на практика въпросът за обществения и професионално-педагогическия статус на спортно-педагогическите дейности в българското училище.
3. Не е решен на практика и въпросът за системното и качествено провеждане на извънурочните заниманията по физическо възпитание и спорт, като са забравени и някои стари положителни традиции в тази посока.

 Целта на настоящето изследване е да се предложат адекватни за времето и потребностите форми и съдържание за реализация на извънурочните дейности по физическо възпитание и спорт на базата на разкриване и систематизиране състоянието на тези дейности в настоящия момент, както и съществуващите в миналото положителни практики.

 Хипотеза на изследването

Допускаме, че часовете в училище по физическо възпитание и спорт са крайно недостатъчни. За да се стимулира желанието, да се подобри спортната подготовка на учениците е необходимо извънкласни и извънучилищни практико-приложни техники при бягане на къси разстояния.

 Обект и предметна област на изследването

Научната и преди всичко практико-приложна и социална значимост на анализираните проблеми във връзка с целенасоченото използване на двигателната активност на подрастващите предопределиха обекта на настоящата статия. Той е пряко свързан с неотложната нужда от разнообразяване и запълване на свободното време на подрастващите със здравословна двигателна активност. В най-общ план за ОБЕКТ на изследването е извънурочната дейност по физическо възпитание и спорт в българската образователна система, а конкретната ПРЕДМЕТНА област (рамка) на изследването обхваща проучването, анализа и практическата реализация на възможните на този етап от социалното ни развитие форми на извънурочните спортно-педагогически дейности, съобразно съвременните условия на живот и обучение на учениците.

От така представените факти и техният анализ е логично да се направи извода, че след като училищните програми не могат да предложат повече и по-качествена двигателна активност на учениците, то такава би следвало да се търси, наред със спонтанната двигателна активност, и с целенасочено организирана такава, в извънучебно време – преди и/или след училище, в почивните дни и ваканциите. В настоящия дисертационен труд сме направили опит да защитим това наше разбиране за ролята и мястото на целенасочената двигателна активност на базата на задълбочено проучване на проблема и експериментиране на различни модели на работа за реализиране на извънурочната организирана двигателна (спортна) активност на учениците.

С оглед прецизност на изложението и ясно очертана дефинитивност на основните работни понятия, използвани в него, е необходимо да се отбележи, че в днешната спортно-педагогическа литература и практика се срещат изключително много на брой дефиниции относно що е то „физическо възпитание“, „спорт“, „извънкласни дейности“, „извънкласно обучение“, „извънучилищни дейности“, „дейности, извън заложените в учебните планове и програми“, „извънучилищно обучение“, „двигателна активност в свободното време“, „спорт в свободното време“ и т.н.

Понятията включват в себе си най-различни типове програми, структурирани по разнообразен начин, насочени към въздействие за достигане на определени резултати. Тези програми основно се провеждат извън задължителните учебни часове, въпреки че някои програми, квалифицирани като „след училищни” или „извън училищни” могат да бъдат и част от по-голяма програма, елементи от която се провеждат по време на учебните часове. Тези програми могат да се провеждат преди училище, в следобедно време, веднага след края на учебните часове, през съботните и неделни дни или през лятото.

Извънкласната и извънучилищна спортна дейност – са доброволно организирани форми на тренировъчна и състезателна дейност, които не фигурират в задължителните програми по физическо възпитание в учебните заведения.

 Резултати от предварителното проучване на проблема за извънурочните дейности по физическо възпитание и спорт

Резултати и изводи от анкетното проучване

С оглед реализиране на конкретните експериментални дейности и постигане на търсените резултати беше необходимо провеждане на предварително анкетно проучване. То беше осъществено в ГПЧЕ , гр. Перник, с ученици от IX клас, техните родители и учители от различни училища. В експеримента участваха общо 26 деца, 50 родители и 4–ма учители.

От отговорите на учениците можем да направим обосновано предположение, че те обичат изключително много заниманията по физическо възпитание и спорт, както в училище, така и извън него. 76% от анкетираните са участвали в някакво ученическо спортно състезание, а 90% от всички, дори от тези, не участвали досега, имат желание за участие в такъв вид спортни дейности.

Програма за извънучилищни занимания по дисциплината лека атлетика – бягане на къси разстояния: ЛИЧНОСТ И СЪСТЕЗАТЕЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ

1. Разговор беседа с Десислава Стойова – главен експерт отдел „Спорт“ в Община Перник

Основни теми

1. Ролята на личността в спорта и реализацията на спортните постижения
2. Личностната активност – потребности, мотивация, цели, ценностни ориентации, интереси
3. Управление на личностната активност в спортно-състезателната дейност
4. Регулацията и саморегулацията на личността
5. Развитие на личността в спорта и чрез спорта

За да провокираш и мотивираш един ученик, най-добре влияе срещата с изявени спортисти и известни, доказали се професионалисти.

СПОРТНАТА ТРЕНИРОВКА КАТО ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Тренировъчен процес с Милка Михайлова – легендарна лекоатлетка, активен състезател  и треньор по лека атлетика на деца. Изключителен пример за младото поколение, който предава своя опит и знания на учениците.

Училищата трябва да увеличат възможностите за двигателна активност, чрез обезпечаването на клубове, уроци, градски и районни състезания, както и междуучилищни спортни програми, които посрещат нуждите за двигателна активност и интереси на всички ученици. Треньорите и други ръководители на такива програми трябва да бъдат добре квалифицирани, а където е уместно и сертифицирани. Училищата да предлагат широк обхват от възможности за двигателна активност в състезателна среда преди или след училищния ден. Вътрешноучилищният и междучилищен спорт дава възможност на учениците да повишат своето обучение по Физическо възпитание на следващо ниво – състезанието. Някои хора са мотивирани да бъдат активни на базата на състезателния аспект. Тези занимания могат да предоставят възможности на децата да се ангажират с двигателна активност и да развият бъдещи знания, отношение, двигателни умения, поведенчески умения и увереност, нужни за възприемането и поддържането на двигателно активен начин на живот.