ТЕХНОЛОГИЯ ЗА АКТИВНО УЧЕНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В 5. КЛАС ЧРЕЗ КОМПЕТЕНТНОСТНИЯ ПОДХОД ВЪВ ВРЪЗКА С ,,ХАЙДУТИ”

Процесът на обучение при активното учене измества центъра на взаимодействие на учениците със заобикалящата ги среда и с останалите участници в процеса. В центъра застава ученикът, като той е заобиколен от съученици – съмишленици, а с помощта на учителя като ментор и дидактическата среда, достига до изводи, предлага отговори и взема решения. В учителската практика на автора е разработен и апробирана технология за активно учене в обучението по литература в 5. клас чрез компетентностния подход във връзка с ,,Хайдути”. Описани са същността и целите, структурата и контролно-оценъчната част на модела.

Активното учене представлява процес, при който учащите участват в дейности като писане, четене, решаване на проблеми или дискусия, като именно те съдействат за насърчаването на анализа, синтеза и оценката на учебното съдържание. Някои изследователи като Бонуел и Ейсън (Bonwell, Eison, 1991), Барнс (Barnes, 1989) и други правят систематизация на характеристиките на активното учене. Л. Витанов подкрепя твърдението, че активното учене притежава следните характеристики:

• процесуална ориентация;
• учене в „процеса на дейността”;
• учене чрез трансфер, съучастие и мотивация;
• интеграция;
• самостоятелност и увереност;
• спираловидност (Витанов, 2015).

 

Една от основните цели на Националната програма за развитие на училищното образование в България е ориентирането на училищното образование към провокиране на самостоятелността и мисленето, към развитие на личността, както и към формирането на практически умения.

В наши дни под комплексност се разбира съвкупността от следните елементи:

• знания – теоретични и практически;
• навици – интелектуални и практически;
• отношения – нагласи и ценностни ориентации.

 

Компетентностният подход спомага за това да се преобърне идеята както за целите на образованието, така и за характера на конструирането на необходимото знание. Ориентиран е към резултатите, които трябва да постигне ученикът. Прилагането му поставя акцент върху способността да се прилагат знанията в дейността, а освен това стимулира и иновациите.

Според изследванията на повечето автори се потвърждава необходимостта от прилагането на интерактивните методи при реализирането на компетентностно ориентираното обучение. Взаимно се допълват компетентностният подход и интерактивното обучение и при тяхното съвместно прилагане се постигат очакваните образователни резултати (Василева-Иванова, 2014).

Едни от основните причини, които се изтъкват, за да се включи компетентностният подход в часовете по литература, са:

• изграждат се преносими (меки) умения, които са свързани с определени и конкретни лични потребности в учебния процес и откриване на способностите и възможностите за преодоляване на трудностите в ученето не само самостоятелно, но и в група;
• ученето представлява процес на обществено изграждане на знания, в който пряко участват ученици;
• изграждат се знания, когато обучението дава възможност на учениците да установят връзка между предходен опит или съществуващи знания и новите знания;
• увеличава се мотивацията на учениците към обучението, когато знаят смисъла на това, което правят;
• успешното обучение е свързано със способността на преподавателя в един процес да изработи диференцирани дейности, които са съобразени с многообразието на учениците (https://prepodavame.bg/pet-stapki-za-vavezhdane-na-kompetentnostnia-podhod-v-chasovete-po-literatura/).

 

Според мен приложението на компетентностния подход е изключително актуална тема и това ме провокира да приложа в работата си технология за активно учене в обучението по литература в 5. клас чрез компетентностния подход във връзка с ,,Хайдути”.

Технологията за активно учене в обучението по литература в 5. клас чрез компетентностния подход във връзка с ,,Хайдути” се приложи през учебната 2021/2022.

В обучаващия етап взеха участие 21 ученици от една паралелка от пети клас при СУ ,,Св. Патриарх Евтимий”.

Моделът включва:

Приложение на различни интерактивни методи в работата, като:

• мозъчна атака;
• учене чрез действие;
• игри;
• учене чрез опит и преживяване;
• демонстрация;
• нагледно обучение.

 

Цели на технологията на обучение

• Стимулиране на интереса на петокласниците към поемата ,,Хайдути”;
• Повишаване на учебните постижения на петокласниците.

 

Структура на педагогическата технология за активно учене в обучението по литература в 5. клас чрез компетентностния подход във връзка с ,,Хайдути”

От месец февруари 2022 г. до края на месец май 2022 г. в работата с изследвания клас са използвани активното учене и компетентностният подход, за да могат учениците да повишат своите знания и умения при изучаването на поемата ,,Хайдути”. Включени са различни интерактивни методи, като за всеки един от тях са дадени ясни и точни разяснения, заедно с учениците са изготвени правила, които да спазват, а също така имат и поставено точно време за изпълнение. Различните подходи и методи, които са приложени, са представени в следната таблица:

Приложени методи и подходи по време на обучаващия експеримент

Подходи и методи	Изисквания	Правила	Време
мозъчна атака	– генерират се идеи в писмен вид; – прави се анализ и се дава оценка на различните идеи от групата и се определя степента на тяхната полез-ност.	– всички генерират идеи; – не е позволено  критикуването и изказването на мнения за идеите на останалите.	10 минути
учене чрез действие	– всеки ученик избира роля на някой от героите от ,,Хайдути”, която да изиграе: на Чавдар, на бащата, на майката или на вуйчото; – всеки подготвя своите реплики; – прави се кратка постановка пред класа; – дава се оценка за изпълнението на всеки.	– всеки трябва да избере роля; – придържа се към добрия тон; – без употреба на неуместни думи и изрази; – мненията за участието трябва да са обективни.	един учебен час от 40 минути
игри	– работа по групи; – всяка група изготвя тест за поемата ,,Хайдути” на сайта https://kahoot.com/	– всеки се включва да играе в създадените тестове; – не се коментират отговорите на глас; – не се провокират останалите участници.	един учебен час от 40 минути
учене чрез опит и преживяване	– работа по групи; – посещение на цар-Симеоновата градина и Стария град в Пловдив; – следване на пътеводителя ,,Проучи, припомни, опознай, научи”; – носене на удобни обувки; – носене на раници с подкрепителна храна,  вода, листове и химикали.	– учениците спазват обществения ред и правилата за движение; – без употреба на неуместни думи и изрази; – спазват добрия тон; – не възпрепятстват дейността на останалите групи.	два учебни часа от по 40 минути
демонстрация	– добра организация; – посещение на занаятчийското училище за деца в ,,Старинен Пловдив’’.	– без употреба на неуместни думи и изрази; – спазват добрия тон; – слушат внимателно, без да прекъсват.	един учебен час от 40 минути
нагледно обучение	– добра организация; – урокът се провежда в занаятчийското училище за деца в ,,Старинен Пловдив’’; – всеки ученик взима участие.	– без употреба на неуместни думи и изрази; – спазват добрия тон; – слушат внимателно, без да прекъсват.	един учебен час от 40 минути

 

Контролно–оценъчна част на модела

От съществено значение, за да се проследи ефективността на разработената и приложена технология, е тя да е валидна.

След приключване на работата с поемата ,,Хайдути” се прави проверка на знанията и уменията на учениците чрез дидактически тест. Целите на теста включват критерии за резултатност на педагогическия процес, като измерването им се осъществява със степента на тяхната реализация.