Четенето с разбиране в начален етап на образование – необходимост от нова технология на обучение

В последните години в нашето училище се наблюдават тревожни тенденции, свързани от една страна с намаляване на интереса към четенето или липсата му у българското дете, а от друга страна с невъзможност за активно и качествено използване на писания текст. Четенето е дейност, която от една страна увеличава обема на знания на човека, а от друга страна формира неговите идеи и вярвания, развива мисленето, формира и обогатява личността. Хората, които четат много и разбират добре това, което четат, постигат по-добра социална и професионална реализация и по този начин успяват да подобрят качеството си на живот. В съвременното обучение са необходими такива форми, методи и подходи, които да гарантират усвояването и интерпретирането на учебното съдържание и в същото време стимулират мисловната дейност и познавателната активност на учениците. Като удачна технология, съчетаваща традиционните методи и средства с нови, интерактивни и забавни за учениците, се явява технологията на обучение чрез диалог с текста.

В съвременната цивилизация главна ценност е грамотността. Тя се интерпретира в тесен смисъл – езикова грамотност (literacy) и в щирок смисъл – комплекс от грамотности (езикова, математическа, дигитална и т.н. грамотност). Езиковата грамотност е основно човешко право и отговорност. Тя дава възможност на човека да се учи и израства през целия живот и да участва пълноценно в обществото. В нейната основа са компетентности, свързани с четене и писане на родния език или на езика, официален за дадената страна, но също така и други компетентности – по слушане и по говорене. Става дума за „ способността на човека да идентифицира, да разбира, да интерпретира, да създава, да обменя, да общува, …като използва отпечатани и написани на ръка материали, свързани с различни видове контекст“ (Национална стратегия 2014). Основите на езиковата грамотност се поставят през първите години на обучението в училище. Реализира се на две нива: начално и напреднало. „ Задача на първото ниво е детето да „влезе“ в кода на българската писменост (четене и писане). Осъществява се начално ограмотяване на ученика. На второто ниво механизмите на четене и писане се стабилизират и обогатяват “ (Мандева, 2016).

В последните години в нашето училище се наблюдават тревожни тенденции, свързани от една страна с намаляване на интереса към четенето или липсата му у българското дете, а от друга страна с невъзможност за активно и качествено използване на писания текст. Тези реалности налагат съвременното начално ограмотяване да „ не се ограничава единствено с формирането на техниките за четене и писане, а да решава далеч по – амбициозни задачи, свързани с общуването в различните сфери от детския живот…Дейностите за създаване и поддържане на мотивация за четене, разбирано преди всичко като начин за общуване в разнообразни житейски ситуации, са от изключителна важност за постигането на начална грамотност. Те следва да подпомагат реализирането на съвременните стандарти и учебни програми, основани на разбирането, че умението да се работи с текст е водещо умение спрямо всички останали умения, ключови за съвременната икономика” (Национална стратегия 2014).

Четенето е дейност, която от една страна увеличава обема на знания на човека, а от друга страна формира неговите идеи и вярвания, развива мисленето, формира и обогатява личността. Хората, които четат много и разбират добре това, което четат, постигат по-добра социална и професионална реализация и по този начин успяват да подобрят качеството си на живот.

Образователните технологии трябва да бъдат осъвременени, съобразно новите роли в обучението: ученикът – субект и учителят – фасилитатор, като, разбира се, остават адекватни на образователните цели. В чл.171 е посочено като право на учениците „да бъдат зачитани като активни участници в образователния процес“ (Закон  2015).

Според Теодора Власева, диалогизацията на текста с цел превръщането му в събеседник осигурява най – пряко връзката на литературното развитие на читателя с функционалната грамотност (Власева  2015).

Румяна Танкова също споделя идеи, свързани с доближаване на ученика до модела на идеалния читател. Тя обръща внимание, че трябва да научим детето да не пристъпва веднага към четене на текста, когато го види, а да разгледа маркери, като заглавието и илюстрацията, които могат да го насочат към съдържанието и дори да го ориентират в смисъла на това, което ще чете. Тя счита, че у детето трябва да се изгради навик по време на четене да прави паузи между частите на текста, за да се  опитва да предположи по – нататъшното развитие на сюжета. „Това не само улеснява четенето, но го прави и по – интригуващо, тъй като детето е в активна позиция – то непрекъснато създава хипотези, за да открие смисъла, вложен в текста“ (Танкова 2012). Същата авторка акцентира върху факта, че детето трябва да се научи да се връща отново към четивото, за да преосмисли прочетеното. В тази посока може да се върне към някои думи и изрази, да разгледа повторно илюстрациите. Така ще се постигне максимално доближаване на неговата хипотеза, относно съдържанието и смисъла на текста, до тезата на автора (пак там). „Ако при всяко самостоятелно четене на текст, детето привикне да действа по този начин, то четенето за него би било една игра на въпроси и отговори, чрез която то по – бързо и лесно достига до смисъла на написаното“ (пак там). В този ред на мисли се появява въпросът: как да помогнем на нашите ученици да постигнат тези умения.Отговорът на зададения въпрос се крие в конструирането на вълнуваща и в същото време сериозна работа в часа по четене, която се основава на диалог с текста.

В съвременното обучение са необходими такива форми, методи и подходи, които да гарантират усвояването и интерпретирането на учебното съдържание и в същото време стимулират мисловната дейност и познавателната активност на учениците. Като удачна технология, съчетаваща традиционните методи и средства с нови, интерактивни и забавни за учениците, се явява технологията на обучение чрез диалог с текста.

    Описание на технологията:

       Обект на проведеното изследване е процесът на обучение по четене с разбиране във втори клас.

 Предмет на изследване са уменията за четене с разбиране на учениците във втори клас.

      Обхват на изследването са учениците от втори клас.

       Цел на изследването е да се създаде нова технология за развиване на уменията за четене с разбиране на учениците във втори клас чрез диалог с текста и да се апробира нейната ефективност в практиката.

       Задачи:

1. Да се анализира теоретична литература по проблема.
2. Да се анализира учебната практика.
3. Да се изработи изследователски инструментариум.
4. Да се разработи новата технология.
5. Да се апробира ефективността на новата технология.
6. Да се съберат емпирични данни.
7. Да се обработят статистически получените резултати.
8. Да се направи качествен и количествен анализ на резултатите, за да се определи ефективността на новата система на работа.
9. Да се направят изводи и обобщения за ефективността на технологията, като се откроят възможности за мултиплициране модела на работа.

Хипотеза: Ако приложим технология за обучение по четене чрез диалог с текста, то ще се развият уменията за четене с разбиране на второкласниците.

 Изследователски методи:

❖ Теоретичен анализ;

❖ Педагогическо наблюдение;

❖ Педагогически експеримент;

❖ Тестиране;

❖ Статистически методи за проверка на хипотези – критерий на Уилкоксън.

Педагогическият експеримент обхваща една учебна година (от септември 2021 г. до май 2022 г.). Обследват се учениците от 2. клас. Целта на предложената технология е да представи на учениците една друга гледна точка за работата с текста, че той може да бъде събеседник. На тази основа се развиват уменията на второкласниците за четене с разбиране и се съдейства за изграждането им като автономни читатели. Задачите, които се решават чрез прилагане на технологията са: развиване на уменията на учениците да задават въпроси по текст; да прогнозират съдържанието му и да самоконтролират разбирането си, като постоянно проверяват прогнозите, които са направили; да работят самостоятелно с текст, за да достигнат до главното в него; да се обогати, активизира и уточни речника на второкласниците; да се развие творческото им въображение.

Предложената технология се прилага в часовете за задължителна подготовка и е съобразена с действащата за втори клас учебна програма по български език и литература.Основни елементи на технологията са: задаване на въпроси,прогнозиране (предвиждане), самоконтрол, самостоятелна работа с текста, развиване на творческото въображение на учениците, лексикална работа.

Проведеното експериментално обучение съществено повлия ефективността на работата за развиване на уменията за четене с разбиране на учениците в втори клас. В този смисъл могат да се направят следните изводи:

1. Изграждането и развиването на уменията за задаване на въпроси по текста и прогнозиране на съдържанието му води до създаване на траен мотив и интерес за четене у малкия ученик, което го превръща в субект на процеса на обучението и го доближава до образа на идеалния читател.
2. Реализирането на разнообразни методически идеи за самостоятелно общуване с текста подпомага формирането на читателска култура и читателска самостоятелност. На тази основа се развиват уменията за: открояване на главното от второстепенното, откриване на мотивите за поведението на героите, възприемането на експресивната функция на езика като средство за изображение, достигането до богатия нравствен и емоционален подтекст на творбата.
3. Осъществяването на целенасочена лексикална работа спомага за обогатяване, уточняване и активизиране на речника на учениците, което е важна предпоставка за подобряване на разбирането при четене.
4. Развиването на творческото въображение повишава осъзнаването на художествените особености, достойнствата и недостатъците на текста. Води до проява на читателски емоции и личностно отношение към героите, както и до мотив за създаване на лично творчество.

Проведеното педагогическо изследване потвърждава идеята, че формирането на уменията за четене с разбиране трябва да бъде водещо през годините на обучението в начален етап. Важно е този процес да е съобразен с желанията, интересите и личните качества на учениците. Методическата работа да е насочена към формирането на ученика като автономен читател.

Чрез дейността по разработения и апробиран модел на обучение за развиване на уменията за четене с разбиране на учениците във 2. клас чрез диалог с текста се потвърди поставената в началото на експерименталната работа хипотеза. Тя се доказа от събрания емпиричен материал. След статистическа му обработка се отхвърли нулевата хипотеза и се прие алтернативната. Получените резултати дават основание да се приеме, че проведеното педагогическо изследване е успешно и може да бъде използвано в практиката.