Технология за усвояване на приказката чрез използване на мисловни карти в 3. клас

В статията е представена  и разгледана ролята  на мисловните карти за онагледяване на учебния процес и добрата ефективност, която дават в часовете по литература при децата от начален етап. Тя е част от интерактивните методи при днешното младо поколение и улеснява работата върху текстове с разбиране.

Описана е технологията за усвояване на приказката чрез  мисловната карта при децата в начален етап, трети клас.

 Човеци, изпразнени от съдържание. Не щем това да са децата ни.

Към тази сентенция се стремя да работя всеки ден вече 14 години като учител.

Веднъж Алберт Айнщайн бил запитан как да направим децата си интелигентни.

Отговорът му бил едновременно прост и мъдър:

„Ако искате децата ви да са интелигентни, казал той, четете им приказки.

Ако искате да са още по-интелигентни, четете им още повече приказки.”

Той е разбрал колко ценно е четенето и въображението.

Мотивацията ми да приложа настоящата иновация е  да събудя в децата желанието да четат, да вникват в приказките, чрез нов, интересен за тях начин.

Надявам се, че можем да дадем на децата си свят, в който ще четат, ще им бъде четено, ще фантазират и ще разбират.
С развитие на ранното детско  четене се изгражда стабилно гражданско общество.

А едно стабилно общество е четящо общество. Ние като отговорни граждани, учители, родители, трябва да научим децата си да четат, да обичат книгите. Четенето дава свобода, идеи, общуване.

Наше задължение е да събудим интереса у децата да четат. Интелектуалните възможности на съвременните деца поставят сериозно предизвикателство пред учителите, които трябва да осигурят солидна основа в четивната способност ,а и не само ,което да удовлетвори обществените потребности и да отговаря на тях.

Днес ,,новите“ деца израстват с модерните технологии – телефони, компютри и други, и на тях им е много по-лесно да научат нещо бързо като сърфират в Интернет, вместо да разтворят учебник, книга или друг хартиен носител.

Много важно е въпреки всички новости , те да се докоснат до вълшебството на книгата. Децата трябва сами да разберат, че книгата е била, тя е част и ще бъде част от живота им. Трябва да се въведат с интерес в света на книгите, така че да се разкрият пред тях различните и интересни светове, за които дори и не са подозирали.

Езикът на приказките е лесен за разбиране от децата. Той е свеж, изразителен, гради се на основата на разговорната реч, посланията са ясно изказани. В речта на героите и обяснителните реплики се срещат пословици и поговорки, както и поука от приказките. Героите са типизирани: най-малък брат, царска дъщеря, поп, цар, змей, вещица и др.

Приказката е незаменимо средство в педагогическата дейност на учителя. Образователната и възпитателната й роля се коренят в жизнената й убедителност и емоционално въздействие, в способността й да носи радост на детето.

Приказният свят е привлекателен за детето, близък е до душевността му със своята човечност и доброта.

Приказката ориентира детето в моралната категория добро-зло, учи го да разпознава красивото от пошлото, помага му вярно да насочи своите симпатии и антипатии. Приказките дават на децата образци на подражание, сочат им примери на модели на позитивно човешко поведение и така увеличават възможностите им за по-лесна ориентация в житейски ситуации.

Приказните образи допринасят за активизирането на функцията на въображението (пресъздаващо и творческо).

Приказката се използва като средство за развитие на речта. По-малките ученици с желание разказват приказки, запазвайки приказни образни изрази и визуални средства, както и особената синтактична структура на речта, възприета в приказките, структурата на изреченията, оживеността на разказа.

За да разберат дадена приказка децата трябва да са я разбрали, а това може да стане много лесно чрез визуализацията.

Една от иновациите за подобряване на обучението е използването на мисловните карти, като метод за визуализиране на образователната информация. Разгледани са същността и предимствата на метода, основните правила за създаването им и са очертани някои особености на въвеждането им в процеса на обучение при изучаване на приказките.

Мозъкът обича визуалната информация. Възприема я в пъти по-лесно, запомня я по-добре и я възпроизвежда с лекота. Паметта ни е преди всичко визуална. При опит да си спомним нещо, обикновено в съзнанието ни изскача образ. Има лесни трикове, с които да учиш и помниш по-бързо. Един от най-силните методи е да си правиш мисловни карти.

Писането на подробни планове, воденето на бележки с най-важното се измества от един по- структуриран начин, който наподобява как действително работи мозъкът.

Мисловните карти представят едновременно „голямата картина“ и детайлите, като подобряват ученето и креативността. Те се прилагат успешно при водене на записки, целеполагане, решаване на проблеми, генериране на идеи, запаметяване на информация, планиране на проекти и много други.

„Хората, които използват мисловните карти в своето ежедневие организират и представят своите мисли по-добре, учат много по-бързо и лесно, както и генерират по-креативни идеи“, думи на Петър Шарков, ръководител на Училищна Телерик Академия и съосновател на mindmapping.bg

Тъй като това е дейност, която е едновременно аналитична и художествена, тя ангажира мозъка ти по много по-богат начин, като помага във всичките му познавателни функции. Те ти дават възможност по креативен и организиран начин да изразиш мислите и идеите си и да представиш сложни концепции, които могат да бъдат приложени във всеки един аспект от живота.

Всички мисловни карти имат естествена организационна структура, която започва от центъра и използват линии, символи, думи, цвят и изображения според прости и удобни за мозъка концепции. Съзнателното преобразуване превръща дълъг списък от монотонна информация в цветна, запомняща се и високо организирана диаграма, която работи в съответствие с естествения начин на работа на мозъка.

Изучаването на приказките чрез използването на мисловните карти се използва в българските училища и дава добри резултати. Трябва още време обаче да се наложи като интерактивен метод в началните училища.

Това провокира педагогическото решение за експериментално прилагане на мисловните карти при изучаване на приказки в 3 клас. Те намират широко приложение в учебната работа – подходящи са за актуализиране на знания, за формиране на нови умения и за рефлексия, за упражнение, за обобщаване, както и за самоподготовка. Така през учебната 2021–2022 година бе разработена и апробирана в педагогическата практика представената в статията технология за усвояване на приказката в 3 клас чрез мисловни карти.

Описание на технологията

 Обект на изследването е процесът на обучение, свързан с усвояването на приказките от учениците в 3. клас чрез онагледяване на образователните дейности посредством изработване и използване на мисловни карти .

 Предмет на изследването е ефективността на разработената технология за усвояване на приказката в 3. клас чрез мисловни карти.

 Цел на изследването е да се апробира и внедри в педагогическата практика новата образователна технология за усвояване на приказката в 3.клас чрез мисловни карти.

 Задачи на изследването:

• Да се анализира научната литература по проблема;
• Да се анализира учебната практика;
• Да се съберат дидактически материали;
• Да се разработи технология за обучение чрез използване на мисловни карти;
• Да се проведе педагогически експеримент;
• Да се направи проверка на резултатите;
• Да се анализират резултатите;
• Да се обработят статистически данните, за да се докаже ефективността на технологията;
• Да се направят изводи и обобщения за мултиплицирането на ефекта от приложението на технологията и въз основа на анализа на получените данни да се отправят методически препоръки за оптимизиране на приложението на технологията в обучението по български език в 3. клас.

 

Хипотеза на изследването: Ако разработените образователни продукти (мисловни карти) се интегрират в обучението по български език в 3. клас за бързото усвояване на приказките, то ще се повиши мотивацията на учениците за работа върху непознати текстове, както и четенето на приказки.

 Методи на изследването:

2. Теоретичен анализ на литературни източници – проучени са източници, които подкрепят педагогическото изследване и очертават различните аспекти на изследвания проблем. Анализирана е информация относно обучението чрез мисловни карти и влиянието, което те оказват върху учебните постижения на учениците в обучението по литература.
3. Анализ на писмените работи на учениците.
4. Педагогическо наблюдение – по време на провеждането на учебния процес със и без интегриране на мисловните карти.
5. Педагогически експеримент – представя се новият модел. За целта на изследването са създадени мисловни карти за 3. клас от учителя и от учениците.
6. Тестиране – входно и изходно равнище.
7. Анкетно проучване. За нуждите на изследването e разработена анкета за установяване на мнението и отношението на учениците от 3. клас към обучението с помощта на мисловните карти.
8. Статистически методи – използвани са за установяване и анализиране на резултатите за ефективността на новия модел.

Педагогическият експеримент обхваща една учебна година (от септември 2021 г. до май 2022 г.). Обследват се учениците от 3. клас

 С използването на мисловните карти се цели:

• да се повиши качеството на самостоятелната работа;
• да се увеличи ролята на личностно ориентирания подход и индивидуализацията на образованието;
• да се формира устойчива мотивация при изучаването на български език и литература;
• да се реализира по-ефективно учене и да се повиши успеваемостта на учениците при овладяването на ключови компетентности по БЕЛ;
• да се постигне удовлетвореност на учениците от работата с мисловни карти.

 

 При провеждането на експерименталното обучение чрез използване на мисловните карти се изпълняват и следните задачи:

• създаване на мисловни карти по дадена приказка
• създаване на шаблони на мисловни карти, които да подпомогнат процеса на учене на учениците, като от пасивни наблюдатели ги превърнат в активни участници в учебната дейност.

 

Използването на мисловните карти като интерактивен метод наред с традиционните методи на обучение е от полза и за учителя, и за учениците – подпомагат се нагледността, креативността и конструирането на понятията.

За какво можем да използваме мисловните карти?

– Водене на бележки

– Разрешаване на проблем

– Изучаване и запаметяване на информация/учебен материал

– Планиране

– Проучване и обединяване на информация от множество източници

– Представяне на информация

– Създаване на креативни решения

Мисловните карти могат да бъдат създадени по много различни начини, но те споделят едни и същи основи.

1. Започни от центъра на бял лист хартия, обърнат хоризонтално, като пишеш или рисуваш идеята, която възнамеряваш да развиеш.

Започвайки от центъра на страницата, даваш свобода на мозъка си да генерира идеи във всички посоки, свободно и по естествен път.

2. Стреми се основната тема да е кратка. Да съдържа една дума. Изкушението да напишеш цялостна фраза е огромно, но винаги търси възможност да я съкратиш.

По този начин мисловната ти карта ще е много по-ефективна

3. Използвай картинкаили снимка за централната си идея.

Защото една снимка (картинка) е равносилна на 1000 думи и ти помага да използваш и стимулираш въображението си.

4. Прави извити разклонения вместо прави линии.

Защото присъствието на много прави линии е скучно за мозъка ти.

5. Създай съответните подтемиоколо тази централна тема, свързвайки всяка от тях с центъра. След това на всяко ниво свързвай новите разклонения с предишните, както сметнеш за добре.

Мозъкът работи с асоциации. Когато свързваме разклоненията ние виждаме връзката между нещата много по-ясно и можем да запомним информацията по-лесно.

6. Слагай само по 1 ключова дума на разклонение. Защото така подпомагаш асоциативното мислене и правиш мисловната си карта много по-гъвкава.
7. Използвай различни цветове, символи и рисунки.

Цветовете са също толкова стимулиращи и вдъхновяващи за мозъка, както и картинките. Те изпълват с живот мисловната карта и развиват креативното мислене.

8. Използвай картинки навсякъде, където можеш.

Както централната картинка, така и всяка друга е равносилна над 1000 думи. Ако една мисловна карта съдържа 10 картинки, би била равносилна на 10 000 думи текст.

9. Използвай различен размер на текста, цвят и подравняване. Варирай дебелината и дължината на линиите. Осигури колкото се може повече визуални сигнали.

За да подчертаеш важните точки. Всяка малка разлика помага да ангажираш мозъка си.

Мисловните карти, се явяват като достъпна и забавна форма за стимулиране на познавателния процес. Те са свободен синтез между познати и усвоени от ученика обобщени понятия, до които той сам трябва да достигне ,споделя Тони Бюзан.

Когато се изгражда мисловна карта, Бюзан насърчава учениците да търсят връзка между ключовите думи от различните точки на плана на урока. Методът на мисловните карти доказано подобрява паметта, концентрацията, креативността и комуникацията във всеки аспект от живота ни.

Според Т. Бюзан записването на традиционните планове вкарва мисленото на ученика в тесни невронни пътища, ограничава го и засилва неговата сънливост и жизнен мисловен процес. Това ми дава основание да смятам, че внедрената нова технология е ефективна – допринася за по-осъзнатото и задълбочено усвояване на изучаваните граматични понятия, и може както да бъде използвана и занапред в собствената ми педагогическа практика, така и да бъде приложена от колегите в началното училище. От проведеното педагогическо изследване се доказа ,че предимствата на мисловните карти в обучението и установените ползи от тяхното използване за учителя и за учениците е голямо. Създадените в процеса на експерименталното обучение модели допринасят за изграждане на основни умения и компетентности както по български език и литература, така и се наблюдава засилено желание за четене на приказки. Като цяло мисловните карти подпомагат учебния процес и съдействат за развиването на ключовите компетентности, заложени в държавните образователни стандарти и в учебните програми.