Едно от предизвикателствата в обучението по български език в шести и седми клас е изучаването на видовете сложни изречения. Още по-трудно е когато обучаваните са ученици от ромски произход. По-голямата част от тях произлизат от семейства, в които образованието не е ценност, семействата са ниско образовани или дори неграмотни. За да преодолее тези трудности, учителят е необходимо да търси начини за създаване на практически приложим алгоритъм на обучение, който да доведе до усвояването от учениците на трайни знания и продуктивни умения, които са нужни за социализацията на учениците от ромски произход. В статията е представен иновативен подход, приложен при изучаването на видовете сложни изречения чрез анализ на художествени текстове от учениците от седми клас.
Изучаването на български език и литература не трябва да бъде самоцел. Езикът не трябва да се изучава заради самия език, а заради изграждането на социолингвистичната компетентност на учениците с цел тяхната бъдеща социализация в обществото. Създаването на приложими знания и умения стои в основата на комуникативноречевия подход и се свързва с функционалната лингвистика. Когато говорим или пишем извън училище, ние не си задаваме въпросите за граматични или лексикални средства, а се ръководим от ситуацията на общуване и конкретните комуникативни цели.
Обучението по български език в VII клас на прогимназиалния етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, които са предпоставка за запознаване на учениците със системата на съвременния български книжовен език и за развиване на техните комуникативни компетентности. Във връзка с развиване на социокултурните компетентности тази статия представя нова технология, приложена в обучението на учениците от седми клас. По отношение на развиваните езикови компетентности предлаганите теми и дейности са насочени към задълбочаване и разширяване на знанията за видовете сложни изречения, особеностите на художествен текст и към усвояване на по-задълбочени и трайни знания за изучаваните в шести и седми клас литературни произведения от български автори. По същество иновативното обучение представлява изучаване на видовете сложни изречения и особеностите на художествения текст чрез анализ на изучавани в шести и седми клас художествени произведения. Важен момент по време на обучението е самостоятелната работа на учениците в училищната библиотека. Експерименталното обучение е проведено в седми клас. Събрани са емпирични данни, които са обработени статистически и ефективността на технологията е доказана чрез статистически методи.
За специалистите в областта на теорията и практиката на обучението по български език е особено важно каква методика на изработване и използване на инструментариума трябва да се прилага. Нужно е усилията да бъдат насочени към използването на нови начини на обучение за постигането на по-добри резултати. Методите, използвани за събиране на емпиричен материал за нуждите на експеримента са свързани с подготовката на самата проектна задача, с подготовката на три работни листа, с подготовката на тест, с проверката на писмени тестове на учениците.
В обучението по български език в VII клас на прогимназиалния етап продължава овладяването на базисни знания, умения и отношения, предпоставка за запознаване на учениците със системата на съвременния български книжовен език и за развиване на тяхната комуникативна компетентност. Във връзка с развиване на социокултурните компетентности учебната програма представя теми и дейности, насочени към овладяване на умения да се извлича и да се подбира информация от художествени текстове за изпълняване на комуникативни задачи. По отношение на развиваните езикови компетентности учебната програма предлага теми и дейности, насочени към осмисляне на: особености, които имат художествените текстове; същността и употребата на сложното съставно изречение и на сложното смесено изречение. В учебната програма като комуникативни компетентности се определят компетентностите на учениците да възприемат и да създават различни текстове.
Обучението по български език става все по-труден и по-сложен процес. Причините са както субективни – учениците не четат, не проявяват инициатива, не се концентрират достатъчно, а езикът е своеобразна абстракция, така и обективни – стандарти, учебни програми, учебници и др. Учебната задача е един от малкото фактори, които могат да разнообразят обучението, да го направят по-интересно, достъпно, полезно (Христозова, 2005).
Темите от учебната програма, свързани с изучаването на сложните изречения са от особено значение за учениците, които имат малцинствен произход. Важно е да бъдат развивани техните комуникативни способности с цел успешното им интегриране в обществото. От особена важност е учебният материал да бъде представян на учениците по възможно най-достъпен начин. Когато учебният материал се представя на учениците по академичния начин на учебниците, те бързо губят интерес. Във връзка със създалата се епидемиологична обстановка в страната през последните три учебни години и това че голяма част от учениците не се включиха пълноценно в обучението от разстояние в електронна среда, през учебната 2020/2021 година повторих учебния материал за сложното съчинено изречение от шести клас с цел усвояването му от учениците и успешното преминаване към изучаването на сложното съставно и сложното съчинено изречение.
Голяма част от учениците от ромски произход произлизат от семейства, в които образованието не е ценност, семействата са ниско образовани или дори неграмотни. За да преодолее тези трудности, е необходимо учителят да търси начини за създаване на практически приложим алгоритъм на обучение, който да доведе до усвояването на трайни знания у учениците и продуктивни умения, които са нужни още повече за социализацията на учениците от ромски произход.
По време на изучаването на художествените произведения в часовете по литература установих, че има пропуски в знанията на учениците и във връзка с особеностите на художествения текст като цяло. Учениците се затрудняваха при посочването на характерни езикови средства за художествения текст – епитети, метафора, литературна инверсия, реторични фигури. Нетрайни бяха и знанията на учениците за изучените в шести и седми клас литературни произведения. Поради тази причина в новата технология за обучение обединих три части от учебния материал по български език и литература – художествен текст, видове сложни изречения и художествени произведения, изучавани в часовете по литература в шести и седми клас.
Водеща идея при осъществяването на новата технология е, че за да бъде успешен учебният процес и за да бъдат усвоените знания трайни, е необходима промяна на ролите на учителя и ученика в класната стая. Учителят трябва да стане помощник в дейността на ученика, който е главното действащо лице в комуникативно организирания урок. Учителят организира дейността, а ученикът извършва учебната работа.
След въвеждащите учебни часове, в които учителят припомня особеностите на сложно съставно изречение и обяснява същността на сложно съставно и сложно смесено изречение учениците започват работа по групи в училищната библиотека. Учениците са разделени са на пет работни групи. При разпределянето им се има предвид във всяка група сравнително равномерно да бъдат разпределени учениците според възможностите си – да има и слаби и по-силни ученици.
Учениците от първа група трябва да откриват и записват видове сложни изречения в романа „Под игото“ от Иван Вазов. Учениците от втора група трябва да откриват и да записват видове сложни изречения от повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов. Учениците от трета група трябва да откриват сложни изречения в разказа „Една българка“ на Иван Вазов. Учениците от четвърта група трябва да откриват сложни изречения в разказите „Косачи“ и „По жътва“ на Елин Пелин. Учениците от пета група трябва да откриват сложни изречения в разказите на Йордан Йовков „Серафим“ и „По жицата“.
Учениците от всяка група е необходимо да посочат характерните черти на съответния литературен жанр и най-важното за живота и творчеството на съответния автор. В следващите учебни часове учениците работят по изпълнението на езиковите упражнения от три работни листа, които изискват учениците да покажат своите знания и умения за разпознаване и използване на сложните изречения, особеностите на художествения текст и основни познания по литература за анализираните художествени произведения.
По време на осъществената нова технология за обучение учениците развиват умения за самостоятелна работа в училищната библиотека. Развиват компетентности за изразяване на идеи, работа в група, екипно учене и споделяне на отговорности – всичко това допринася за социализацията на учениците.
В центъра на иновативния начин на обучение за усвояване на видовете сложни изречения чрез анализ на художествени текстове е комплексният подход – изисква се учениците да покажат и да приложат знания от трите области, които са включени в новата технология за обучение – видове сложни изречения, художествен текст, художествени произведения, изучавани по литература. Друга важна страна от процеса на обучение по новата технология е насърчаването на учениците сами да достигат необходимата информация чрез работа по групи в училищната библиотека или чрез самостоятелна работа върху упражнения от работни листове. По време на обучението преподавателят само подпомага и подкрепя учениците. Учениците се насърчават към инициативност и се повишава мотивацията за учене. Мотивират се да поемат отговорност в групата, в която работят, и да организират и насочат процеса на обучение с подкрепата на преподавателя. Една от положителните страни на работата в библиотеката е възможността за предизвикване на интерес у учениците към четенето на художествена литература.
Технологията за усвояване на видовете сложни изречения чрез анализ на художествени текстове е иновативна технология, която може да се приложи успешно в обучението по български език и в останалите класове при изучаването на други учебни теми, защото поставя ученика в центъра на учебния процес, а учителят единствено подпомага и насърчава учениците. Развиват се уменията за самостоятелно учене и социокултурната компетентност на учениците, което от своя страна води до успешната социализация на учениците от ромски произход. Ефективността на технологията е доказана със статистически методи и за в бъдеще може да бъде използвана в обучението и на други ученици.