Статията представя пример за обучение на дете със СОП и по-специално избрани техники за мотивирането му в процеса на обучение по математика. Използвани са иновативни подходи като част от представяне на добри практики.

Децата със специални образователни потребности (СОП) са сред най-уязвимите групи в българското училище. Детето има специални образователни потребности, ако има проблем с ученето или увреждане, което го затруднява да учи, отколкото повечето деца на тяхната възраст. Те могат да имат проблеми с училищната работа, комуникацията или поведението. Способ за подкрепа в тази посока е приобщаващото образование. То разглежда начините, по които нашите училища, класни стаи, програми и уроци са проектирани така, че всички деца да могат да участват и да учат. Включването е свързано и с намирането на различни начини на преподаване, така че класните стаи да включват активно всички деца. Това също така означава да се намерят начини за развиване на приятелства, взаимоотношения и взаимно уважение между всички деца, както и между деца и учители в училище.

Математиката е една от основните дисциплини в образованието. Тя има както научна насоченост, така и личностна: изгражда знания, полезни за човека през всеки един етап от неговото развитие, оформяне и интеграция. Математиката е от изключително значение за образователната система, защото благодарение на нея, учениците умеят да се социализират в съвременното общество, да отговарят на различните търсения в него и да бъдат достоен представител на пазара на самото общество.

 

Техники за мотивиране на участниците в приобщаващото образование на ученик със СОП.

Според българския изследовател Сийка Чавдарова-Костова, образованието, възпитанието и обучението имат исторически характер. Това означава, че тези дейности, като съдържание и технология на осъществяване, отразяват непрекъснатите промени в общественото развитие и по този начин самите те се променят, същевременно запазвайки онези свои същности характеристики, които са непреходни за всички общества и времена. Тя допълва още, че посочената триада има и перманентен характер (Чавдарова-Костова 2018: 11).

Чавдарова-Костова отбелязва още, че „няма етап от развитието на човека като личност, за който можем да твърдим, че през него той е достигнал своята абсолютна завършеност – в интелектуално, професионално, нравствено и друго отношение.“ (Чавдарова-Костова  2018: 11).

Именно думата „отношение“ е свързана с децата със специални образователни потребности. Те имат нужда от „различен тип“ внимание, което да бъде индивидуално, лично и преди всичко коректно представено.

От друга страна, целта на учебно-възпитателния процес по математика в началните класове може да се формулира така: да допринася за изпълнение на основната на цел на учебно-възпитателния процес чрез специфичните особености на математическото учебно съдържание; всеки ученик да получи знания за необходимото интелектуално развитие, като усвои и умения:

• За количественото характеризиране на обектите и явленията от действителността; да изучи естествените числа; да се формират най-елементарни пространствени представи у децата;
• Да използва езика на математиката за най-елементарна информация, изказана или написана на естествен език, т.е. да може да съставя най-елементарни математически модели; да владее и обратния процес – в даден елементарен математически запис да „вижда” конкретна действителност, т.е. да може да преведе математическия запис на обикновен език;
• Математическата подготовка да осигури на ученика успешно усвояване на другите учебни предмети, да стане сигурна основа за обучението по математика в горните класове (Маджаров 1988: 6).

 

Посочените цели се постигат чрез цялостна организация на учебно-възпитателния процес и по-специално чрез реализиране на образователните, възпитателните и развиващите задачи. За всички е ясно, че не може да се прокара рязка граница между образователни и възпитателни задачи, от една страна, и развиващия характер на обучението от друга страна. В учебно-възпитателната практика обикновено тези задачи се реализират едновременно.

Основна задача за учебно-възпитателния процес по математика в началното училище е да формира у децата понятието „естествени числа”. В съответствие с това у децата се поставя основа за по-нататъшно развитие и цялостно изграждане на понятието. При изучаване на устната и писмената номерация учениците трябва да усвоят броенето и позиционния принцип на десетичната бройна система, връзката между редовете и класовете при многоцифрените числа.

Основните цели са учениците са да придобият знания и умения да извършват вярно действията събиране, изваждане, умножение и деление с естествените числа; да усвоят някои от основните им свойства и да ги прилагат при извършване на пресмятанията. Да разбират връзката и обратимостта между действията „събиране” и „изваждане”, от една страна, и „умножение” и „деление”, от друга страна. Обучението в началните класове се извърша главно с решаване на задачи . Учениците трябва да придобият и знания за някои основни геометрични фигури, като: права, отсечка, лъч, ъгъл, триъгълник, четириъгълник и др. Геометричните знания учениците усвояват заедно с аритметичните, като винаги се изтъква връзката, която съществува между тях.

Различните принципи и методи в обучението по математика минават и през различни промени във времето. Някои от принципите могат да бъдат разгледани в следната категоризация:

Принцип за нагледност – „същността на принципа за нагледност се изразява в обогатяването и разширяването на сетивния опит на учениците, в уточняването на сетивните им представи и развитието на наблюдателността“ (Андреев 1987: 175). Спазването на този дидактически принцип е от особена важност за обучението по математика в началните класове. Необходимостта от нагледност се обуславя, от една страна, от преобладаващата роля на конкретно-образното мислене в единия мисловен процес на малките ученици, а от друга страна – от абстрактния характер и обобщеността на изучаваните математически понятия (Андреев 1987: 175).

• Принцип на достъпност – „достъпността на обучението (в дидактиката) това е съответствие на съдържанието и обема на изучаваните знания на възрастовите особености на учениците, а също и на наличните у тях знания и представи – един от основните дидактически принципи” (Андреев 1987: 175). Изискванията за достъпност трябва да се имат предвид при подбора и структурирането на учебното съдържание по математика, при неговата разработка в учебниците и учебните тетрадки и помагала, и при самото реализиране на учебно-възпитателната работа (Маджаров 1988: 6).
• Принцип за системност и последователност – този принцип в обучението се обуславя от логиката на самите науки, изучавани в училище, и от особеностите на познавателната и практическата дейност на учениците, протичащи в съответствие със закономерностите на тяхното умствено и физическо развитие. Системността и последователността в усвояването на математическите знания имат важно значение за ефективността на учебния труд на учениците, за качеството на усвоените знание и умения за развитието на мисловните процеси от техните по-нисши към по-висшите им форми (Маджаров 1988: 6).

 

Принцип на научност – същността на този принцип при обучението по математика отразява „задължителното съответствие на съдържанието и методите на преподаването с равнището и изискванията на математиката като наука в съвременния й етап на развитие”.  (Колягин 1978: 209). Съдържанието с неговата структура и методика на обучението по математика трябва да отразяват съвременното състояние не само на науката математика, но и на дидактиката, възрастовата и педагогическата психология, на науката методика на обучението по математика, които изучават една или друга страна на развитието на учениците, на процеса на усвояването на знания, закономерностите на обучението и др

Принцип за трайност на знанията, уменията и навиците – този принцип се обуславя както от задачите на училището, така и от закономерностите на самото обучение. Принципът изисква математически знания и свързаните с тях умения и навици да са усвоени трайно и да могат да се използват в съответни случаи.

Принцип на индивидуалния подход – „Същността на принципа за индивидуален подход се състои в изучаването и съобразяване с индивидуалните особености на всеки ученик в учебния процес с цел максимално развитие на положителните и преодоляване на отрицателните индивидуални особености, противоречащи на обществените изисквания, и осигуряване върху тази основа на общо повишаване на учебната му работа, всестранно развитие на учащите се, разцвет на творческите им способности и дарования.” (Колягин 1978: 210).

Съществена роля за реализиране изискванията на принципа за индивидуален подход в обучението по математика имат: индивидуализацията и диференцията на обучението, поощряването на успехите в обучението на всеки ученик, възпитаването на чувство за лична отговорност, грижата за по-нататъшното развитие както на бързо справящите, така и на изоставащите ученици, съблюдаването на изискванията за достъпност в обучението и др.

Децата със СОП се нуждаят от специално обучение по математика, а учителите, които го провеждат, се нуждаят от подходяща подготовка.

В реалната учителска практика учителят често трябва да работи със специални деца, които учат в редовно училище.

От особено значение е знанието на учителя за механизмите на основните психични процеси (възприятие, внимание, памет, мислене) у ученика. Именно тези знания ще дадат възможност не само да се диагностицира нивото на тяхното развитие на различните етапи от образователния процес, но и да се коригира неговата траектория, като същевременно се осъществява целенасочено развитието на ученика.

В съвременното образование значението на личността на ученика се извежда на преден план и става важно приспособяването на образователния процес към особеностите на неговото развитие.

Съдържанието на учебния материал, темпото на обучение, изискванията за резултатите от обучението, като правило, са огромни за децата със СОП.

Целите на обучението по математика за деца със СОП могат да бъдат обобщени като:

• Овладяване на минималните математически знания и умения, необходими за ежедневието, бъдещата професионална дейност.
• Развитие на логическо мислене, пространствено въображение.
• Формиране на предметни общообразователни умения.
• Създаване на условия за социална адаптация на учениците.

 

В класовете, в които има деца с увреждания, основата на обучението е изучаването на личностните характеристики на всеки ученик, идентифициране на пропуски в знанията на учениците и съдействие за тяхното отстраняване, включително ученици в активни учебни дейности, формиране на интерес, отношение към ученето.

В края на изследването се стига до извода, че добре изграденият модел на приобщаване създава психологически комфортна и безопасна среда за всички ученици в училище. Професионализмът на учителите се увеличава в работата с различни групи деца, което прави възможно поддържането на достатъчно високо ниво на образование без предварителна селекция и подбор на ученици. Приобщаващото училище предполага силна, високопрофесионална служба за психологическа и педагогическа подкрепа, която трябва да осигурява подкрепа за всички участници в образователния процес: ученици, учители, родители, училищна администрация. В този случай както учениците, така и учителите се чувстват комфортно и защитено.