През последните години образованието в България следва тенденциите, налагани от Европейския съюз, свързани с овладяването на някои основни ключови компетентности. Геометричните знания са важен компонент от единния учебен предмет математика, изучаван в началните класове. Тяхната практическа насоченост ги прави и важна съставна част от общообразователния процес, придобиване на социални умения, развитие на творческо мислене и въображение. Комплексният характер на геометричното съдържание в първи клас изисква системно и последователно изучаване. Особено значение се отделя при онагледяването, тъй като конкретно–образното мислене все още преобладава у първокласниците на този етап от тяхното развитие Използването на съвременни електронни ресурси подпомага значително този процес. Мултимедията притежава гъвкавост, интерактивност, интегриране на различни видове мултимедийна образователна информация. Ето защо образователните електронни ресурси са необходими и продуктивни в образователна технология.
Изискванията за по-висока ефективност на учено-възпитателния процес поставя пред обучението по математика нови търсения, свързани с развитие на познавателните способности и интереси на учениците.
Обучението по математика в първи клас е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения в областта на аритметиката и геометрията, изграждащи началната математическа грамотност и значими за формиране на съвременни ключови компетентности. Едновременно с изучаването на математическите знания и умения у учениците се формират умения за учене, за боравене с информация, за общуване и за развитие на интелектуалните им качества. Целенасочено се работи за овладяване на умения за общуване с използване на математически език при решаване на практически ситуации.
В съвремието на 21. век все повече се налага навлизането на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в образователния процес. Неизменна част от него е използването на електронни ресурси, които са в основата на дигитализацията на днешното модерно училище. Мултимедийните компютърни технологии дават на учителя възможност бързо да комбинира различни инструменти, които допринасят за по–задълбочено и по–съзнателно усвояване на изучавания материал, спестяват време на урока и го насища с информация.
От позицията на дългогодишния ми педагогически опит като начален учител и отлично познавайки учебното съдържание по математика в първи клас, в съответствие с действащата учебна програма на МОН, бих определила като недостатъчно разработван проблема за формиране на пространствено ориентиране у първокласниците с по-голяма методическа насоченост. Това води до редица проблеми в по-нататъшното обучение по математика и в частност по геометрия, тъй като геометричните знания са тясно свързани с пространствените форми. От друга страна, електронните ресурси подпомагат и допринасят за качествено и успешното овладяване на елементите от геометрията в първи клас. Актуалността на проблема и недостатъчното му изследване, наложи създаването на технология за пространствено ориентиране и усвояване на елементи от геометрията при обучението по математика в първи клас чрез образователни електронни ресурси.
Обект на изследване е процесът на обучение по математика в първи клас, свързан с развитието на пространственото ориентиране на първокласниците и усвояване на елементи от геометрията чрез използване на разнообразни електронни ресурси.
Предмет на изследването са постиженията на учениците, във връзка с успешното пространственото ориентиране и усвояване знанията за геометричните фигури, изучавани в първи клас, като за целта се използват различни образователни електронни ресурси. Чрез прилагането на иновацията да се проследи развитието и динамиката на постиженията и да се представят резултатите на учениците.
Обхват на изследването са 24 учениците от първи „Г” клас при ОУ “Св. Патриарх Евтимий“, гр. Велико Търново.
Цел на изследването е да се създаде и апробира нова технология за пространствено ориентиране и усвояване на елементи от геометрията в първи клас. Да се разработи система от планирани иновативни дейности, включени в методика, при която се използват разнообразни (собствено създадени и вече съществуващи) образователни електронни ресурси на базата на актуалното учебно съдържание и изискванията на учебната програма на МОН.
Задачите са:
- Да се анализира теоретична литература по проблема;
- Да се анализира учебната практика по този проблем;
- Да се създаде и да се разработи нова технология за обучение;
- Да се апробира (да се провери) ефективността на новата технология на обучението в първи клас;
- Да се съберат емпирични данни;
- Да се обработят статистически получените резултати;
- Резултатите да се анализират, да се направи количествен и качествен анализ, за да се определи ефективността на новия модел на работа;
- Да се направят изводи и обобщения, като се открият възможности за мултиплициране на ефекта на работата.
Хипотеза: Ако се създаде и приложи в практиката нова технология за пространствено ориентиране и усвояване на елементи от геометрията в първи клас чрез образователни електронни ресурси, то ще се постигнат по–високи резултати на знанията, уменията и компетентностите на първокласниците, ще се получат по–високи постижения и повишаване успеха на учениците, ще се подобри ефективността на образователния процес по математика.
Методи на изследване:
За реализиране на целите и задачите в настоящото изследване и за проверка на хипотезата използвах няколко изследователски методи.
Теоретичен анализ – това е основното средство за получаване, събиране, натрупване, обработка на информацията, с оглед изучаване на определен обект. Във връзка със създаването на технологията са проучени и систематизирани различни източници от педагогическа, психологическа, методическа и учебна литература, свързани с предмета на изследване. Уточнен е и използваният понятиен апарат.
Педагогическо наблюдение – това е метод, чрез който се осъществява целенасочено възприемане на педагогическо явление за получаване на конкретни доказателства. Методът може да се използва като източник на информация за изграждане на хипотези, да служи за проверка на данни, получени от други методи. С негова помощ може да се извлече информация за изследван обект. В педагогическите изследвания наблюдението изпълнява няколко основни функции:
- за осигуряване на емпирична информация;
- за предварително ориентиране в проблема, за формулиране на изследователски задачи, за формулиране на хипотези;
- за проверка на истинността на резултати, получени от други методи.
Този метод има редица предимства – наблюдение на реалния педагогически процес, протичащ в динамика, тъй като събитията се отчитат в момента на тяхното възникване. Откроява се и независимост на наблюдателя от мнението на субектите. Нужно е да се отчетат и недостатъците – недостъпност на някои страни на наблюдавания обект, ограничен обхват, пасивния характер на изследването и елементите на субективността на наблюдателя.
Педагогически експеримент – в съдържанието на това понятие в съвременната педагогика се разбира метода на изследване, който се използва за определяне на ефективността от прилагането на отделните методи и средства за обучение и възпитание. Характерно за педагогически експеримент е изследователят да участва активно в процеса на възникване и протичане на изследваните явления. Така той проверява своите хипотези не само за вече съществуващи явления, но и за тези, които трябва да бъдат създадени. За разлика от обичайното изучаване на педагогическите явления, експериментът позволява целенасочено да се променят условията на педагогическо въздействие върху субектите. Общата идея е, че педагогическият експеримент е научно обоснована и добре обмислена система за организиране на педагогическия процес, насочена към откриване на нови знания, т.е. проверка и обосновка на предварително разработени научни предположения, хипотези.
Тестиране – дидактическият тест е метод, средство за измерване на резултати от учебно–възпитателната работа, провеждана в училище по установени учебни програми и подчинена на определени цели (Бижков 1996). В практиката се налага създаването и използването на нестандартизирани дидактически тестове, които могат успешно да контролира достигнатото равнище на знания и умения по даден учебен предмет. Чрез тях може да се обхване по–детайлно учебното съдържание. За да се повиши значително тяхната обективност е нужно да се „спазват някои от процедурите при създаване на тестове – например анализ на трудността и диагностичната скала на задачите, анализ на дистракторите (грешните отговори)…” (Бижков 1996). При анализиране на резултатите стремежът е да се „спазват някои психометрични изисквания, например предварително се определят точките при отговор на всеки въпрос, верните елементи на всеки отговор, начините на оценяване” (Бижков 1996). За настоящото изследване са разработени нестандартизирани тестове за установяване на входното и изходното равнище на първокласниците. С тях се отчитат знания, умения, компетентности на малките ученици, свързани с пространственото ориентиране и елементарните геометрични знания, изучавани в първи клас на базата на учебното съдържание, включени в учебната програма по математика. Информацията, която се получава, се обработва и анализира, след което се правят изводи и заключения, вземат се решения (Дагова 1996).
Анализ на писмени работи на учениците – използване на инструментариум, включващ система от задачи, тестове и изпитни задачи, самостоятелни работи за проверка знанията и уменията на учениците, отчитане на резултатите чрез предварително зададени критерии и показатели.
Статистически методи – в педагогическите изследвания се използват статистически методи за обработка на получените данни. С тяхна помощ се установяват количествени връзки между изследваните явления. По този начин се оценяват резултатите от приложената технология, увеличава се надеждността и се дава основа за теоретични заключения. Резултатите, обработени чрез статистическите методи, позволяват да се установи количествена зависимост под формата на графики, диаграми, таблици.
Обучението по геометрия предлага широки възможности за математическо и общо интелектуално развитие на малките ученици. Геометричните знания са от първостепенно значение за развитие на пространствените представи у децата. Включват в себе си представи за форма, големина, положение, посока и някои други пространствени отношения и връзки. Изучаването на дадена геометрична фигура изисква развитие на наблюдателността и логическото мислене у първокласниците. За правилно формирани геометрични понятия е нужно децата да умеят да анализират дадена геометрична форма – да откриват нейните съставни елементи и някои от свойствата й. Да умеят да сравняват и съпоставят отделни геометрични форми, да откриват съществените от несъществените признаци и да могат да правят съответните частични обобщения. Практическото приложение на получените геометрични знания се изразява в умението на малките ученици да ги прилагат при решаване на редица задачи, свързани с житейски ситуации , в нови отношения и връзки с други знания.
Използването на различни по вид образователни електрони ресурси подпомага за повишаване качеството на учебно–възпитателната работа, за развитие на наблюдателността и творческото мислене, създава траен интерес към образователния процес. Това бяха и мотивите ми за разработване на иновационна технология, която да обезпечи прехода от предучилищна възраст към възрастта на началното училище, с която да се създаде траен интерес към активното учене у моите първокласници.
Предимството на иновацията е, че включва различни и разнообразни образователни електронни ресурси, създаване на собствени мултимедийни презентации, които са насочени към активното учене, развитие на наблюдателността, логическото мислене, пространственото въображение и творчество у първокласниците. Чрез апробирането й да се докаже, че динамиката на учебните постижения по отношение на ориентирането в пространството, усвояване на елементите от геометрията в първи клас бележат един скок. Това доказва още веднъж, че седем – осемгодишната възраст е един изключително важен етап от развитието и изграждането на детето като личност. Той се характеризиран не само с физически промени, но и с промени в интелектуалната и емоционалната сфера. Все още емоционалността на малкият ученик може да бъде и мотив за действие. Това трябва да се използва целенасочено от всеки опитен педагог, за успешна реализация на образователните, възпитателните и развиващите се цели и задачи, поставени пред съвременното началното училище. Използването на образователни електронни ресурси, насочени към пространственото ориентиране и за усвояване на елементарни геометрични знания се превръща в интегративна част от съвременния учебен процес.
-
Алексиева, Л. (2019). Електронни ресурси в обучението в началните класове, С, ИК Рива.
Бижков, Г. (2007). Методология и методи на педагогическите изследвания, С., УИ „ Св. Климент Охридски”.
Бижков, Г. (1999). Педагогическа диагностика, С., УИ „Св. Климент Охридски”.
Бижков, Г. (1996). Теория и методика на педагогическите тестове, С., Просвета.
Георгиева, М. (2012). Проблеми при формиране на пространствените представи в обучението по математика в началното училище, Научни трудове на Русенски университет , том 51, серия 6.2 – 52.
Дагова, В. (1996). Нестандартизираните тестове – обективен метод за проверка и оценка на геометричните знания във втори клас, сп. „Начално образование”, кн. 10.
Маджаров, Ал. и колектив (1992). Методика на обучението по математика, С., УИ „Св. Климент Охридски”.
-
Диана Димитрова Великова, старши учител в начален етап, ОУ „Св. Патриарх Евтимий”, гр. Велико Търново,
drondin@abv.bg